"Капитал 100": Добър растеж с умерени печалби
Приходите на стоте най-големи компании се увеличават с 9% през 2018 г. и докосват 70 млрд. лв. Най-силно скача оборотът в софтуерния сектор
Теди Василева
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Приходите на стоте най-големи компании се увеличават за година с 9% и докосват 70 млрд. лв.
- За повече от половината от дружествата в "Капитал 100" 2018 г. е по-слаба като печалба. Забавя се и ръстът на служителите
- Най-силно скача оборотът на компаниите, разработващи софтуер.
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.
Поредна силна година за големите компании в България, в която приходите на стоте местни гиганта растат почти двуцифрено - с 9%, и остават на крачка от рекордния праг 70 млрд. лв. (вижте таблицата тук). Това е малко по-слабо постижение от предходната 2017 г., когато оборотите скочиха с 14%. За по-бавния темп през миналата година има обяснение - лекото забавяне в европейската икономиката, за която основно изнасят българските предприятия.
При печалбите дори има спад, но той е движен по-скоро от две други специфични причини - растящите разходи за заплати и рекордно негативния резултат на няколко дружества като държавната централа "Марица-изток 2" и на лидера - частната рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас".
Обороти горе
Справка в данъчните декларации на работещите почти 350 хил. фирми показва, че през миналата година те са имали приходи 360 млрд. лв., или ръст 7%. Данните на НАП показват, че топ 100 компаниите правят 19% от оборотите в страната, а групата от 300 най-големи дружества формират малко над 27% от бизнеса на всички фирми. Техните общи приходи почти докосват психологическата граница 100 млрд. лв. - за 2018 топ 300 дружествата имат оборот 98.7, почти 8 млрд. лв. над сбора година по-рано.
В лидерската стотица 20 компании имат по-ниски приходи от предходната година, но спадовете са малки, най-често едноцифрени, а често са и по счетоводни причини.
По-бавно растат приходите на 200-те компании, следващи стоте гиганта - при тях увеличението е малко под 7% (вижте класирането от 101 до 300 тук). Числото в тази група е много близо до номиналния растеж на българската икономика за миналата година, който е 6.8% и като сума БВП достига 108 млрд. лв. Тъй като инфлацията се завърна (средногодишната за 2018 г. е 2.8%), реалният растеж е 3.1%.
Печалби долу
Цели 16 от стоте компании са на загуба при едва 10 в предходната класация, като общият минус на губещите е над 1 млрд. лв. По традиция най-многобройни в групата са държавните енергийни и жп компании. От тези редици е и рекордьорът - топлоцентралата "Марица-изток 2", при която разходите са с 332 млн. лв. над приходите. След две години на плюс отново с огромен отрицателен финансов резултат е руската рафинерия в Бургас, която обяснява минуса с ремонт и престой през първото полугодие. Заради счетоводни операции от стари сделки на загуба за втора година е телекомът А1.
Извън 16-те на минус други 39 компании от стотицата имат по-слаб резултат от предходната година. Така за по-голям процент от дружествата в "Капитал 100" 2018 г. е по-слаба като печалба.
Нататък в подреждането от 101 до 300 загубите стават по-редки и по-малки: 33 дружества са на минус. Най-големият негативен резултат в групата е едва 27 млн. лв. и е на наскоро открит завод ("Костал аутомотив" в Пазарджик), т.е. инвестицията тепърва ще се възвръща, а и миналата година бе завършен втори цех. Средно големите дружества обаче не поставят рекорди - общо натрупаният минус е само 188 млн. лв.
През разреза финансови резултати 2018 г. е по-неуспешна: по-миналата година печалбата в топ 100 достигна рекордните 3.4 млрд. лв., докато в класацията сега плюсът е едва 2.1 млрд. лв. Сегашните членове на стотицата преди година са постигнали общ положителен финансов резултат 2.8 млрд. лв., или 25% по-слаб резултат от 2018 г. Все пак това е далеч от най-черните години при старта на кризата 2008 и 2009 г., когато съответно 22 и 20 компании отчитаха загуби, а сумарният резултат на стотицата беше със знак минус.
Като стойност на нетната печалба тази година има нов неочакван лидер - това е държавният Български енергиен холдинг. Резултатът от 364 млн. лв. идва през изтеглен дивидент от стари печалби от АЕЦ "Козлодуй" и ЕСО, така че не показва цялостното състояние на фирмите от групата. В холдинга влиза негативният рекордьор на 2018 г. - топлоцентралата "Марица-изток 2", която отчита минус 332 млн. лв., като загуби имат и НЕК, и "Булгаргаз".
Миналогодишният шампион при печалбите - германският завод "Аурубис", тази година е на втора позиция с 202 млн. лв. Или почти наполовина на финансовия си резултат от предходната година.
Не всички разрези са песимистични - например подреждането на топ 50-те дружества по рентабилност на приходите в извадката на 500-те най-големи компании показва рекордно висок марж - средната печалба е 25 стотинки на всеки лев продажби. Тоест има група фирми, за която годината е рекордно силна. Основна част от постигнатото през 2018 г. отново е за представителите на хазартния и оръжейния бизнес, но значителни подобрения има още в сферата на транспорта, логистиката, добивната промишленост, машиностроенето и енергетиката.
Човешкият дефицит
Освен при печалбите охлаждане има и при наемането на нови хора. Класацията на топ 100 работодатели сред най-големите 500 компании показва, че ръстът на служителите е едва 0.44%. Видимо увеличение има само при производствените предприятия, информационните технологии и веригите с нови обекти. Причината за слабия ръст е не само в липсата на желание за нови служители, но и в невъзможността да се наемат - заетостта е на най-високото си ниво и надскача дори бума преди кризата.
Групата на големите 300 компании дава заетост на 280 хиляди души. Това е точно 10% от общо наетите хора в страната през миналата година. В първата стотица служителите са близо 148 хил. и броят расте с едва 1% за година.
Първите 10
Всички компании в групата на лидерската десетка имат приходи над 1 млрд. лв., като общият оборот е 24.5 млрд. лв., или почти 7% от отчетените пред НАП приходи от всички фирми през миналата година.
Лидер неизменно е "Лукойл Нефтохим Бургас", вицешампион е "Аурубис", като ножицата между двете леко се отваря заради спиране на работа в пирдопския завод. Пауза заради ремонт е имало и в рафинерията, но средно горивата са поскъпнали с 10%.
Компаниите на 3-о и 4-о място разменят позициите си, като търговецът "Лукойл България" расте и заради поскъпналите горива, а при НЕК приходите растат заради повече сделки на борсата на по-високи цени.
Скок с три позиции нагоре прави дистрибуторът на горива "Сакса". Приходите й растат с над 600 млн. лв., основно заради договор с бургаската рафинерия, която сви броя на търговците на едро, с които работи.
По счетоводни причини (заради промяна в отчитането на приходите) от десетката изчезва "ЧЕЗ електро". Международен счетоводен стандарт свива леко и оборота и на другите ЕРП-та, а и на "Кауфланд", като в таблицата новият начин на отчитане е приложен и за предходната година.
Новият член на десетката е атомната централа в Козлодуй. АЕЦ-ът е в серия от силни години, в които освен приходите растат и печалбите, защото част от тока вече се продава на борсата, а не в тъмни сделки.
В групата на милиардерите вече има и единадесета компания. Това е "София мед", част от гръцката група Viohalco, която притежава и следващото дружество в класацията топ 100 - "Стомана", Перник, и №124 в подреждането - "Етем България". Трите дружества имат общ оборот 2.1 млрд. лв., което формира една от най-големите индустриални групи в страната. "София мед" през последните години се развива най-бурно, но от тази и алуминиевият производител "Етем" заедно с испански партньор се насочва към сектора на авточастите, така че групата вероятно ще расте още.
Секторите шампиони
Най-младият сектор в икономиката и в класацията "Капитал 100" - софтуерният, е шампионът на годината. Средният ръст на приходите сред 20-те дружества в подреждането е 32%. Феноменът тази година е засилен от финансова операция при лидера - "Прогрес" (доскоро познат като "Телерик"). Но и без него секторът е най-растящ и със силен потенциал за развитие. Добри и са и печалбите - средно по 15 ст. на всеки получен лев приходи.
Малко по-различна е ситуацията във втория сектор с най-растящи фирми - това е строителството със среден показател 28%. Тук събитията винаги са циклични, а амплитудите - дълбоки: големи скокове в края на периодите с инфраструктурни поръчки по европроекти и при бум на имотите и силни спадове при липса на държавни търгове и спад в търсенето на имоти.
С умерен ръст при добра икономика и възходящо потребление се развиват сектори като търговия, транспорт, фармация, храни. Ценови фактор стои зад увеличените приходи в сектор горива и енергетика, къде суровият петрол и борсово предлаганото електричество поскъпнаха. При металите миналата година конюнктурата беше добра, но във втората й половина цените падаха, а ефектът от американските търговски мерки и пренасочване на повече производители към европейските пазари може да влоши здравето на българските заводи.
Разрез по вид и адрес
По стара традиция половината (51) от компаниите в "Капитал 100" са базирани в столицата - като това са централи на вериги за храни, горива, техника и т.н., държавни енергийни и транспортни фирми. Осем са от Пловдив - основно заводи като КЦМ, "Либхер", "Ханон системс" (бивша "Магна"). Осем са и варненските представители, като в основата е индустриалната зона в Девня и трите дружества на "Енерго про". Има области, от които няма нито един представител в топ 100 - като Ловеч, Силистра, Видин. Все пак има и добра новина: концентрацията в столицата леко се свива, тъй като преди десет години 58 от дружествата са били базирани в София.
В новата класация "Капитал 100" цели 40 са производствени предприятия, от които най-многобройни са фабриките за машини и части. По традиция следват енергийните компании - 19 от компаниите са за ток и газ и 11 за горива. Следващите в редиците на гигантите са металургичните заводи, веригите и фармацията.
Новите собственици
Най-голямото дружество с нов собственик в стотицата е "Теленор". Телекомът бе продаден от скандинавският си собственик, а за купувач бе избран най-богатият източноевропеец - Петр Келнер. Той бе предпочетен и за бъдещ собственик на "Нова тв", но управляващите не харесаха сделката и тази година с тяхна благословия медиата беше придобита от братята Кирил и Георги Домусчиеви. Все така под въпрос стои промяната в бизнеса на CEZ в България. Чешкият собственик дотук не успя със сделката с Гинка Върбакова и сега опитва да продаде на "Еврохолд".
В индустрията сделки почти липсваха. През глобална транзакция акционера си смени заводът в Раковски "Магна пауър" и от този април канадското предприятие вече е част от южнокорейската Hanon Systems.
През тази година с нов български собственик може да се окаже "Петрол", продажба започна и при БТК, а преструктуриране тече и в "Булсатком".
След по-малките сделки с IT компании през миналата година като "ММ солюшънс" и "Империя онлайн" през тази с нови акционери могат да се сдобият "Булпрос" и "Скейл фокус", за които има наети консултанти, тестващи интереса.
В бъдеще: Още от същото
Тази година над 40 дружества дадоха прогнози как ще завършат 2019 г. Традиционно огромната група имат план да растат. Средното очаквано увеличение на приходите е 9%, т.е. колкото е растежът и тази година в стотицата. Оптимизъм има и по линия на финансовия резултат - среден ръст 10% сред 33 дружества, дали прогнози. По-консервативен е планът за промяна на служителите - увеличение от малко над 4%.
Очакванията за икономиката като цяло през тази година също са за подобен на миналогодишния ръст, дори е възможно леко ускоряване. До средата на годината числата са добри - ръст в износ, наети, кредити, но все пак много анализатори са консервативни в прогнозите си. Причините - годината е изборна, има и стрес тестове на банки. А добрите новини могат да дойдат по няколко линии - например България да влезе в чакалнята на еврозоната. Най-едрото корпоративно събитие с потенциал да даде сериозен тласък би бил евентуален избор на България като дестинация за следващия мегазавод на Volkswagen.
Методология и критерии
Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Не включва и учебни заведения и болници.
Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите за 2018 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.
Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради по-късния законов срок за заверка. По същата причина основните класации на "Капитал 100" са по неконсолидирани данни. Тази година за пръв път във водещата класация са включени и няколко групи с консолидирани данни. Това са холдингите с еднакъв предмет на дейност. В отделна класация са холдинги с разнородна дейност с консолидирани данни.
Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 95% от големите български дружества с годишни приходи над 80 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2017 г.
1 коментар
Капитал начина по който третирате читателите си е гаден. Аз съм ваш читател от 12 години и не съм пропускал брой абсолютно
винаги си го купувам, но по обективни причини не мога да ви стана абонат (дори и да искам). Сега аз за да прочета Капитал100 трябва да платя 50 лева но който се е абонирал го получава безплатно , нищо че аз като ваш читател чинно си плащам (по моя воля разбира се) всеки петък 5 лв . А цента за самото издание от 50 лв ... няма да я коментирам, да съгласен съм че за качествената журналистика трябва да се плаща и поради това вие сте единственото издание което си купувам (т.е. плащам), моля не третирайте редовните ви читатели които си плащат като ненужен отпадък......
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.