Класации

С най-нисък дълг: Без прекомерен риск

Едрият бизнес продължава по-скоро да изчиства стари задължения, отколкото да се впуска в експанзия чрез нови заеми

Николай Стоянов

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.

Темата накратко

300-те най-големи компании в България и през 2018 г. избират да са консервативни към поемането на нови задължения.
Традиционно подреждането на най-бягащите от външно финансиране компании включва дружества от хазартния, оръжейния и фармацевтичния сектор, както и зрели предприятия.
С най-много новонатрупани дългове очаквано е държавният ТЕЦ "Марица-изток 2". С непосилна тежест е и столичното парно.

Годините на бум в икономиката за фирмите са като кръстопът. От една страна, ръстът в приходите и печалбите открива възможност за изчистване на стари задължения и за изграждане на по-устойчива основа за бизнеса. От друга, повечето собствен ресурс, особено в комбинацията с евтин кредит, създава изкушения за нова експанзия. А оттам лесно се залита в нездравословно задлъжняване, което може да се превърне в проблем при обръщането на цикъла.

Съдейки по данните за топ 300 компаниите в България, едрият бизнес в страната и през 2018 г. е продължил да залага по-скоро на първия път. Сумарно задълженията им се покачват с 1.8 млрд. лв., или близо 4%, до почти 47.5 млрд. лв., но съотношението дълг към активи остава константно на нива под 50%. А сред 50-те компании, ползващи най-малко заемен ресурс, има подобрение и по този показател - от 17.3 на 15.9%.

Естествено зад тези средни числа има много голяма вариация - както фирми с големи подобрения, така и такива с отрицателен капитал - за щастие едва 7 от 300, и то по-скоро дължащ се на инвестиции в експанзия в последните години (като при "НИС Петрол" - бензиностанциите на "Газпром", и "Експрес логистика и дистрибуция"). Самото ниво на задлъжнялост също само по-себе си не е еднозначен фактор и нормалните му стойности силно се различават по сектори или по фаза на развитие на самите компании.

Най-консервативните

Групата на най-слабо задлъжнелите компании в България е традиционно пъстра, както обаче и устойчива - в нея немалко компании са с фиксирано запазено място от години. Например част от екстремно не стъпващите на никакъв ливъридж компании са дружествата от хазартния сектор - "Еврофутбол", "Евробет", "Евро гейм технолоджис"... Лидерът с нулев дълг на над 100 млн. лв. активи е "Лотария БГ". То обаче реално няма нито приходи, нито разходи от реална дейност, а само от дивиденти като собственик на дружеството, организиращо "Национална лотария".

Други представители на консервативната петдесетица са дружества от по-класически индустрии, където бизнесът е в зряла фаза - правят се сравнително малко инвестиции и иновации и се жънат константни резултати макар и без космически маржове. Това важи в голяма степен за добивната индустрия ("Девня цимент", "Асарел Медет", "Каолин", "Златна Панега цимент"), но тук влизат и по-стари приватизирани заводи ("Агрополихим", "Солвей Соди"). Сравнително много представители в челото имат и фармацевтичните компании.

С края на няколкото златни години за оръжейния сектор представителите му падат надолу в класацията, но представители на бранша остават сред незадлъжнелите. Любопитно е, че тук се промъкват и поне няколко търговски вериги, които обичайно поради особеностите на бизнеса си разчитат на оборотно финансиране и рядко са сред компаниите без дългове.

Къде отиват дълговете

Компанията, която в номинално изражение стопява най-много дълг, е "Лукойл Нефтохим Бургас", но това е по-скоро счетоводно. Намалението от над 700 млн. лв. се обяснява основно с конвертирането на дълг в капитал. Инвестициите в нови мощности на рафинерията в предходните години бяха финансирани със заем от централата и в един момент той просто бе преоформен. Донякъде сходен ефект има и при дистрибуторското дружество на руската група "Лукойл България".

По-солидно погасяване на задължения със собствени сили за над 160 млн. лв. отчита "Теленор България" - телекомът изплаща модернизацията на мрежата си, в която предишният собственик инвестира. Солидният спад при задълженията на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" (95 млн. лв.), както и на един от големите заводи в бранша - "Емко" (70 млн. лв.), е по-скоро цикличен. С приключването на изпълнени големи поръчки от предходните години и разплащането на контрагентите българските компании покриват оборотното си финансиране по сделките.

На другия полюс с най-много новонатрупани дългове очаквано се нарежда държавният ТЕЦ "Марица-изток 2". Влошените финанси на електроцентралата заради високите цени на въглеродните квоти не са новина за сектора. Покриването на проблемите на дружеството е в основата и на аналогичния ръст на дълговете на компанията му майка - БЕХ. Енергийният холдинг все по-активно влиза в ролята на преразпределител, като под шапката му са както едни от най-ниско задлъжнелите компании, така и абсолютният рекордьор НЕК - с над 4 млрд. лв. дългове. Добрата новина е, че там стремглавият ръст е поне временно овладян, макар притесненията за здравето на компанията да не са отшумели предвид новата отчетена загуба за 2018 г.

Друга компания, където традиционно дълговете будят страхове, е "Топлофикация София", при която след нов ръст от над 100 млн. лв. те достигат 863 млн. лв. На фона на 230 млн. лв. капитал и хронични загуби пред столичното парно не се вижда път към устойчивост.

Другата компания с много растящ дълг е операторът на столичната подземна железница "Метрополитен". При нея това е очаквано и планомерно предвид инвестициите в третия лъч на метрото.