Най-много активи: Бягане почти на място

С поредното показно на това колко посредствен стопанин може да бъде, през 2018 г. държавата допринася за тягостното представяне на сектор енергетика, в който са концентрирани най-големите индустриални активи, и с това влияе върху общата картина на едрия бизнес. Освен хроничния проблем със задлъжнялостта на предприятията в бранша през тази имаше сътресения и заради рязко поскъпналите квоти за вредни емисии, което заедно с опитите за стартиране на мегаломански проекти явно е повлияло върху способността за подсигуряване на бъдещ растеж чрез поддръжка и увеличение на активите.

Извън държавно командвания бизнес, в частния тоновете са далеч по-ведри. Дори ресурсодобивни комбинати, за които годината бе трудна покрай колебливостта в цените на суровините, успяват да постигнат задоволителна за акционерите им рентабилност на активите. А в сектори като фармация, търговия и телекомуникации растежът надхвърля в пъти този на икономиката.

Разрез на активите в класациите по приходи - топ 100 и топ 300 показва доста по-оптимистична инвестиционна картина. Например в стотицата активите сумарно надхвърлят 66 млрд. лв. и за година растат с над 2%, а при по-широката извадка от 300-те най-големи дружества по приходи богатството нараства до почти 97 млрд. лв. и е по-високо с над 3 млрд. лв. от отчетеното през 2017 г., или ръст 3.6%.

Може би най-реалната оценка за потенциала пред едрия бизнес при прилагането на стратегически опит в управлението на активи дадоха опитите за сделки с някои от големите предприятия в държавата - покрай изтеглянето на скандинавската група от региона "Теленор България" премина във владение на чешкия милиардер Петр Келнер, а в процес на продажба са електроразпределителният бизнес на CEZ в страната и най-големият по приходи телеком - Българската телекомуникационна компания (БТК).

В общ план

Няма съществена разлика с предходната година в челото на класацията и тя отново е доминирана от държавни компании като "Български енергиен холдинг" с неконсолидирани активи за 5.7 млрд. лв. и Национална компания "Железопътна инфраструктура" с активи за 5.2 млрд. лв. В челната петица е също руската "Лукойл Нефтохим Бургас", в която е обявена нова инвестиция и вероятно догодина ще се придвижи по-напред в класацията. Общинската "Метрополитен", която стопанисва софийското метро, също е сред най-големите собственици на активи, които очаквано растат с пускането на нови отсечки от транспортния проект.

Общо най-големите 50 компании имат активи за 64.3 млрд. лв., което е с 929 млн. лв. повече спрямо 2017 г., или нарастване с 1.5%. Ножицата между най-доброто и най-слабото представяне обаче е доста широко разтворена - от растеж на активите с над 51% до 639 млн. лв. при производителя на продукти за ветеринарна медицина "Биовет" до свиване с 9.19% до 1.4 млрд. лв. при GSM оператора А1 ("Мобилтел"), показват данните от отчетите на компаниите. При 32 от тях годината завършва с подобрение на активите, докато за 18 резултатът е негативен. По-лоша е и общата рентабилност, измерена като отношение на печалбата към активите. Ако през 2017 г. показателят бе 3.87%, за 2018-а резултатът е 2.19%.

Да строим завода нов

След растеж над 25% през 2017-а година "Биовет" прави още по-голямо увеличение на активите през миналата година и това не е неочаквано. Компанията, собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви, е в изпълнение на мащабен инвестиционен проект в Пещера, където догодина ще бъде пуснат нов завод, оборудван с машини за производство на лекарствени продукти и фуражни добавки. Финансиран включително със 100 млн. евро по Плана Юнкер, проектът води до увеличаване на капацитета, което влияе не само върху обема на продукцията, но и върху продуктова гама. Нормално инвестиционната програма на дъщерното дружество влияе положително и върху компанията майка "Хювефарма", при която растежът на активите през миналата година е с близо 20% до 833 млн. лв. Друг фактор за подобрение при компанията е финализирането на сделката по придобиване на Agri Laboratoires през януари миналата година.

Двуцифрен растеж с близо 26% до 570 млн. лв. има и при активите на българската фабрика на "Кроношпан". При нея това също е следствие на инвестиционна програма по изграждане на нова производствена база с линия за производство на плочи от дървесни частици. По данни на компанията вложеното в производствената база във Велико Търново възлиза на 410 млн. лв., а само екологичните инсталации са за 40 млн. лв.

Открояващ се резултат има и производителят на торове "Агрополихим", въпреки че в отчета си за 2018 г. предприятието отчита по-слаб финансов резултат заради пълното спиране на мощности за два и половина месеца. Причината обаче бе инвестиционна - дружеството изгради и въведе в експлоатация два нови реактора за азотна киселина. През 2018 г. дружеството отчита близо 15% растеж на активите до 415 млн. лв., като програмата му до 2020 г. дава заявка за още ръстове. В нея се предвижда вдигане на капацитета на терминала за внос на амоняк и удвояването му до 23 хил. тона. Производственият капацитет на азотни торове пък е планиран се увеличи с повече от 50% до 750 хил. тона годишно.

Сред инвестиционните проекти на "Арополихим" е и изграждането на Зърнен терминал Варна-запад, който ще е с капацитет 100 хил. тона. Очакванията са той да се ползва от фермерите и търговците както за складиране на транспортираното зърно до терминала, така и за съхранение на торове, тъй като това ще намали транспортните им разходи. Терминалът трябва да започне да работи тази година.

В златната среда

Тазгодишната касация е красноречива за потенциала пред големите компании в сектор търговия на дребно - "Джамбо", "Лидл България" и "Кауфланд България", които през 2018 г. изравняват позиции. Растежът при тях е между 7 и 8% и е свързан с откриването на нови обекти и разширяване на магазинната мрежа. С оглед на растящото потребление на вътрешния пазар това е напълно очаквано, като любопитното е, че случващото се идва на фона и на подобрение в рентабилността на активите, която е в диапазона между 5 и 7.5%.

Сред рекордьорите в това отношение за поредна година е компанията, произвеждаща оборудване за игрални зали, "Евро геймс технолоджи". При растеж на активите над 10% до 584 млн. лв. тя постига рентабилност 26.8%. По-висок е показателят само при "Теленор България", за която високият резултат не е изненада предвид оптимизацията на разходите, през която премина компанията преди продажбата.

Рентабилност на активите над 22% постига и производителят на калцинирана сода "Солвей Соди", която обаче има намаление на активите за годината с над 7% до 608 млн. лв.

Стабилни резултати има и Българската телекомуникационна компания (БТК), чиито активи растат с 9.5% до 1.5 млрд. лв., а рентабилността е подобрена от 5.2% на 7.2%. За това спомага оптимизацията на финансите на дружеството. През миналата година то рефинансира облигации за 400 млн. евро чрез банков заем, който бе изтеглен при по-благоприятни условия и води до по-ниски разходи за лихви.

Ръст на активите с 20% през периода отчита и общинското дружество "Топлофикация София", която договори 67 млн. евро заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за строителството на инсталация за горене на RDF отпадък.

В тъмния държавен спектър

Държателят на най-много активи - БЕХ, завършва годината с влошаване на резултата от 6.5% след проблеми в дъщерни дружества, особено ТЕЦ "Марица-изток 2" и Националната електрическа компания (НЕК). Въглищната централа излезе на голяма загуба - 332 млн. лв., не само заради рязко повишените разходи за квоти на парникови газове, които вече възлизат на над половината от оперативните й разходи, но и заради необяснимия отказ от получаване на милиони за стоене в готовност (т.нар. студен резерв), което облагодетелства ТЕЦ "Варна" на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Влошените финанси на държавната централа затрудняват ремонтната програма по поддържане на оборудването и застрашават въгледобивния сектор, тъй като може да се стигне до неплащане към миньорите.

Другата проблемна компания в семейството на БЕХ е НЕК, която отчете загуба 73.8 млн. лв. за 2018 г. при висока задлъжнялост. В отчета си дружеството посочи, че продължава да изпитва затруднения при обслужване на задълженията си към доставчици и контрагенти, а също и по кредити, които са над 4 млрд. лв. В резултат инвестициите от предвидената програма са изпълнени 30%, а ремонтите са сведени до минимум.

Относително спокойствие излъчват резултатите на АЕЦ "Козлодуй", която през миналата година произведе повече електроенергия, при това квотата й за регулирания пазар бе намалена и това даде възможност за повече продажби на свободния пазар, където цените са по-високи. Ядрената централа отчете 163.5 млн. лв. печалба при 117.9 млн. лв. предходната година, успя да разпредели 220 млн. лв. дивидент на БЕХ и задели ресурс за инвестиции. В централата се работи по удължаване срока на експлоатация на блокове 5 и 6 извън проектния им ресурс с още 30 години, както и по проект за хранилище за отработено ядрено гориво.

Проектите за развитие на мрежата се отразяват позитивно и върху държавния "Булгартрансгаз", който за една година отчита ръст на активите с 437 млн. лв. През миналата година компанията пусна 20-километровата газопроводна отсечка Лозенец - Недялско и продължи дейностите по разширяване на капацитета на "Чирен" за съхранение на газ. Счетоводството обаче също помага за резултатите, като от одиторските бележки под годишния му отчет се вижда, че значителен принос за растежа на активите дава оценката на имоти, машини и съоръжения, което е довело до увеличение на преоценъчния резерв с 364.2 млн. лв.