Да слезеш от тигъра

Жилищните пазари на успешните азиатски икономики изглеждат финансово нестабилни

Задълженията на домакинствата, формирани основно от ипотеки, достигат рекордно високи нива в няколко части на Азия
Задълженията на домакинствата, формирани основно от ипотеки, достигат рекордно високи нива в няколко части на Азия
Задълженията на домакинствата, формирани основно от ипотеки, достигат рекордно високи нива в няколко части на Азия    ©  Shutterstock
Задълженията на домакинствата, формирани основно от ипотеки, достигат рекордно високи нива в няколко части на Азия    ©  Shutterstock

Подобно на буен голям брат, колосалният жилищен пазар в континентален Китай обикновено поглъща по-голямата част от вниманието, когато става дума за риска от избухване на имотни балони в Азия. Но ексцесиите в други части на региона - особено в страните с най-впечатляващите истории за икономически успех - също би трябвало да предизвикат сериозно безпокойство.

Цените на жилищата в страните и градовете, известни някога като азиатските тигри, скачат. В столиците на Южна Корея и Тайван средните цени сега се равняват на съответно 19 и 16 пъти местните доходи според най-новите доклади за финансовата стабилност, публикувани от централните банки на страните. В Хонконг коефициентът е 20.7 според публикувани от базирания в Тексас мозъчен тръст Urban Reform Institute данни. Тези равнища са по-високи дори от най-скъпите в западния свят - числата за Сан Хосе и голям Лондон, които са най-скъпите места съответно в Америка и Великобритания, са 12.6 и 8.

Ударилите дъното глобални лихвени проценти подпомогнаха покачването на цените. Повечето банки в Европа и Америка бяха спънати в продължение на години от финансовата криза от 2007 - 2009 г., докато много от тези в Източна Азия бяха далеч по-слабо засегнати. Бързият китайски растеж помогна и на съседите на страната да растат по-бързо в последвалите години.

Задлъжнялостта също се увеличава. Задълженията на домакинствата, формирани основно от ипотеки, достигат рекордно високи нива в няколко части на Азия. Равнищата от 94% от БВП в Хонконг, 97% в Тайван и просълзяващите 105% в Южна Корея са далеч над отчетените съответно в Америка и Великобритания 77% и 85%.

Но силите, които доведоха до жилищните бумове в Източна Азия, отслабват, и то бързо. Инфлацията в Азия се покачва, макар и до по-ниски нива, отколкото в голяма част от Запада. Валутите на Хонконг, Южна Корея и Тайван са или пряко фиксирани към долара, или с внимателно управляван от централната банка курс. Централните банки и паричните власти в региона повишиха бързо лихвените проценти, за да бъдат в крак с бързите увеличения, предприети от Федералния резерв.

Вече се виждат злокобни признаци на промяна. Местните банки започнаха да повишават лихвите по ипотечните кредити. Средният лихвен процент по новоотпуснат заем за домакинства в Южна Корея достигна 5.2% през септември спрямо 3.2% година по-рано. Според председателя на имотната компания JLL Hong Kong Джоузеф Цанг продължилото две десетилетия нарастване на цените на жилищата в Хонконг може да бъде последвано от 20-30% спад в следващите години.

Някои държави губят и една от защитните си линии срещу финансови заплахи. С износа си на полупроводници, електроника и промишлени стоки и Южна Корея, и Тайван обикновено могат да се похвалят с големи излишъци по текущата сметка. Но растящите цени на вносната енергия изтриха тези излишъци.

Много икономисти са на мнение, че дефицитите правят държавите по-зависими от притока на международен капитал. Тези потоци са пословично нестабилни и в моменти на паника изтичането на капитал може да потопи цените на активите. Преди азиатската финансова криза от 1997-1998 г. много от най-засегнатите държави имаха необичайно големи дефицити по текущата сметка. Засега дисбалансите са скромни в сравнение с тогава.

Япония обаче дава тревожен пример как спадащите цени на активите могат да спънат растежа. През 1989-1990 г. цените на акциите и имотите в страната започнаха да падат, което сложи край на продължилия няколко десетилетия бум. Намаляващата стойност на земята и сградите, които бяха използвани като обезпечение по време на кредитния бум в края на 80-те години на миналия век, предизвика цикъл на пестеливост от страна на потребителите и корпорациите, което почти спря растежа на икономиката. Ето защо сходствата, които в момента се очертават у съседите на Япония, трябва да бъдат източник на безпокойство.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved