Проф. д-р Васил Червенков, дм: Ендоваскуларното лечение ни позволи да спасим два човешки живота
Завеждащият клиниката по съдова хирургия на "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда" пред "Капитал Здраве"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Конкурсът ни запозна с изключителни достижения на медицината и фармацията в България. Благодарим на участниците в конкурса, че са тук и имат силата и способностите да лекуват и помагат така. Журито беше изключително затруднено в определянето на победителите и това се случи с изключително малки разлики между проектите. Смятаме, че обществото трябва да познава още по-добре какво се случва в българското здравеопазване, голямата хирургия, голямата наука и медицината на бъдещето. Затова ще обобщим постъпилите проекти и те ще бъдат представени на читателите на вестник "Капитал" в отделно издание.
Трето място
За съдова хирургия най-често говорим при лечение на артериални или венозни заболявания. В случая става въпрос за тежко усложнение на бременност след поредно цезарово сечение – плацента перкрета, прораснала през маточната стена в съседните органи. Честотата на тези тежки случаи нараства заедно с броя цезарови сечения, преживяни от родилката и от един на 4000 преди години, те вече са по 2-3 на 1000 души.Това е животозастрашаващо състояние и предвид артериалната кръвозагуба от 2500 мл на минута при родоразрешение и реконструкция на засегнатите органи дълги години лекарите са били изправени пред дилемата дали да спасят живота на детето или на майката.
Какво е избрал екипът? Става въпрос за 32-годишна жена, трета бременност в 31 гестационна седмица след 2 предходни цезарови сечения с плацента перкрета, ангажирала пикочния мехур и обилно кървене. След клинично обсъждане е предложено родоразрешението да се осъществи с цезарово сечение и елективна хистеректомия, в условия на ендоваскуларен контрол на кръвотока.
Методът на избор е временна интралуменна обструкция на вътрешните илиачни артерии двустранно с енодваскуларни балони, което позволява обратим и минимално травматичен за съда контрол на кръвотока. Балоните са поставени под рентгенов контрол, като общото експозиционно време е 2 минути, а дозата не превишава минималните граници. Съобразена е и антитромбозната профилактика, за да се предотврати значимо кървене. Балоните са раздути точно преди изваждането на плода, за да има максимален кръвоток към плацентата до последния момент. След това се извършват хистеректомия и пластика на пикочния мехур. Интердисциплинарният подход позволява да се извърши максимално щадяща операция в условията на изключително висок оперативен риск и да се спасят два човешки живота. Натрупаният опит разкрива нови възможности лекарите да бъдат полезни на пациентите в такива състояния. Eкипът, осъществил интервенцията, е на проф. д-р Васил Червенков, завеждащ клиниката по съдова хирургия на "Аджибадем Сити клиник болница Токуда", и неговият екип - д-р Александър Даскалов, д-р Иво Кавалджиев, д-р Диляна Горчева, д-р Емил Белински, д-р Николай Вълчев, ст.м.с. Ваня Златкова и екип професионалисти по здравни грижи заедно с екипите на отделенията по акушерство и гинекология, неонатология и образна диагностика.
Наградата получиха проф. д-р Васил Червенков и доц. д-р Петър Марков – началник на клиника по акушерство и гинекология. Отличието връчи д-р Кирил Николчев, генерален мениджър на AbbVie за България.
"Трябва да благодаря на болницата за възможността да сме заедно с тези екипи и да правим иновации", каза проф. Червенков.
"Благодаря на комисията и на колегите. Както един часовник не може да работи само с едно зъбчато колело, така и в нашата работа се налага да търсим помощта си едни на други и разчитайки на тази помощ, можем да постигнем неща, които иначе са невъзможни. Никой не е самодостатъчен. Бъдещето на медицината е в интердисциплинарността, сътрудничеството ще ни направи най-успешни", каза доц. Марков.
Проф. д-р Васил Червенков, дм, е завеждащ клиниката по съдова хирургия на "Аджибадем Сити клиник болница Токуда" от 2006 г. Завършил е медицина в Медицинския университет - София, през 1987 г. Веднага след това започва работа по разпределение за една година в хирургично отделение в Силистра. От 1988 г. е асистент и след това главен асистент в клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ "Св. Екатерина". През 1992 г. покрива изисквания за клиничен достъп в Съединените щати и е сертифициран от ECFMG. Година по-късно покрива критериите на FLEX. След присъждане на специалност по обща хирургия в България продължава клинична специализация "Кардиоторакална и съдова хирургия" в Carolinas Medical Center, Charlotte, NC, под ръководството на проф. Франсис Робичек от 1995 до 1998 г. През 1999 г. му е присъдена специалност по съдова хирургия, след което през 2001-2002 г. специализира "Ендоваскуларно лечение на периферни съдови заболявания" в същия център в САЩ.
След завръщането си в България защитава дисертационен труд в областта на хирургичното лечение на запушванията на подбедрените артерии и му е присъдена научно-образователната степен доктор по медицина. Има редица публикации в българския и чуждестранния печат, както и участия в международни медицински форуми. Редовен член е на Европейското дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия. Проф. д-р Васил Червенков е председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология и съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия в периода 2014 - 2018, а в момента е член на УС на научното дружество.
Пациентите най-често свързват съдовата хирургия с лечение на артериални или венозни заболявания, а вие печелите наградата с авангардна операция при рядко срещано усложнение на бременността. Какво извършихте и в каква ситуация с пациентката?
Става дума за случай, в който по време на своята трета бременност 32-годишна жена е диагностицирана от проследяващите АГ специалисти под ръководството на доц. Марков в "Токуда" с плацента перкрета. Това е един от трите вида абнормно прикрепване на плацентата. Най-рядката и най-тежката форма е именно плацента перкрета, изразяваща се в прорастване на плацентата през цялата маточна стена и навлизане в съседни органи и структури, като в конкретния случай тя е ангажирала пикочния мехур. То е предпоставка за тежка кръвозагуба при раждане и риск за живота както на майката, така и на плода. Обемът на кръвозагубата в такива случаи често надвишава 2000 – 2500 мл на минута при раждане, а възможностите за хемостаза (спиране на кръвотечението) са силно ограничени.
След прецизна диагностика и подбиране на най-подходящите ендоваскуларни подходи и техники екипът на клиниката предприе ендоваскуларен контрол на вътрешните хълбочни артерии. Съвременният подход се изразява във временното ограничаване на кръвоснабдяването на всички тазови органи чрез вътресъдово запушване на основните хранещи артерии. В двете хълбочни артерии се поставиха балони, докато успешно протече раждането, хирургичното лечение и последващите реконструкции на засегнатите от проникващата в тях плацента органи. Така се осъществи контрол на кръвозагубата под 800 мл.
Детето се роди в 31-ва гестационна седмица с тегло 1240 г с трета степен на недоносеност не само поради ранния етап на родоразрешение, но и поради нарушеното хранене от атипичната плацента. Новороденото дете веднага бе поето от екипа на отделението по неонатология под ръководството на д-р Масларска. Майката се възстанови без никакъв съдов дефицит и с напълно функционална отделителна система. Те вече са изписани и преминават препоръчаните контролни консултации.
Интердисциплинарният подход и ендоваскуларното лечение в този случай ни позволи извършването на една минимално инвазивна и максимално щадяща операция, спасила два човешки живота. Натрупаният опит ни разкрива нови възможности да бъдем полезни за пациентите. Изключително горди сме, че сме носители на награда за иновации в медицината от вашата престижна медиа. Тук е мястото отново да благодаря на всички колеги от отделенията "Акушерство и гинекология", "Неонатология", "Образна диагностика" и "Съдова хирургия", чиито експертиза и професионализъм са фундаментът за успешното преодоляване на това много тежко медицинско състояние, което беше риск за една бременна жена и плода й.
Това не е ли един от случаите, в които е решавано дали да спасите живота на майката или живота на детето?
Възможно е да има такава диалектика, но в този конкретен случай ние решихме заедно с екипа на колегите, водещи бременността от "Акушерство и гинекология", да приложим ендоваскуларния метод за щадящ и пълен контрол на кръвоснабдяването на матката чрез раздуване на два балона съответно в лявата и дясна маточна артерия. Това следва да стане непосредствено след изваждането на плода, докато технически може да се подготви матката за изваждане, за отстраняване. Този метод има потенциала да намали значително тази кръвозагуба, която може да се реализира в това време. Ето защо не ни се е налагало дори да обсъждаме случая през призмата на такъв сложен както медицински, така и човешки избор.
За пръв път ли извършвате подобна интервенция? Такива случаи описани ли са в литературата?
Да, правим го за пръв път. Технологията е описана в литературата, тя ни беше предложена от екипа "Акушерство и гинекология". След провеждането на необходимата образна диагностика и консултации с екипа на проф. Кирова ние преценихме, че може да я приложим, и се радваме, че постигнахме такъв голям успех в името на живота и развитието на нашата специалност.
Кои са другите специалности, които не могат да осъществяват комплексно своята лечебна дейност без съдови специалисти? Зная, че имате водеща роля при трансплантации например.
По правило съдовите хирурзи участват активно в бъбречните трансплантации за осъществяване на анастомозите, или с други думи - връзките между артериите на бъбрека, който се трансплантира, към съдовете на реципиента. Други ситуации, в които експертизата ни се цени, са при лечение на онкологични заболявания, най-вече при хирургично лечение по повод на тумори, които са близо или обхващащи големи кръвоносни съдове. Тогава намесата на специалистите по съдова хирургия с техния опит и професионализъм е търсена в мултидисциплинарното лечение за максимален контрол по време на хирургията и оптимален изход от лечението.
Длъжник ли е здравната каса на иновативните методи на ендоваскуларното, на хибридното лечение?
За съжаление трябва да призная, че отговорът е да. Все още въпреки значителното повишаване на реимбурсацията на големите вътресъдови протези, които се използват при планово или спешно лечение на животозастрашаващи състояния в нашата специалност, като абдоминални или коремни аортни аневризми, аортните стентграфтове остават не напълно реимбурсирани или изобщо не се поемат от здравната каса. И това е ограничение на първо място за пациентите да имат достъп до най-съвременните методи на лечение за тежкото състояние, в което се намират. Непоети от НЗОК са например лекарствоизлъчващите стентове, които имат място в лечението на артериални запушвания, както и някои нови методи за механо-химична и лазерна аблация на венозни съдове.
Вашият професионален интерес е именно в ендоваскуларното и хибридното лечение - кои са най-големите предизвикателства пред вас в момента?
Едно от големите предизвикателства, с които се сблъскваме все по-често, са пациентите, които страдат и от диабет. Поради факта, че тяхната коморбидност е висока, те нерядко страдат от бъбречна недостатъчност в определена степен. Въпреки че могат да не са зависими от хемодиализа, те имат повишен креатинин, или с други думи - влошена функция на бъбреците. Конвенционалното образно изследване предполага приложение на контрастно вещество, което може да влоши още повече бъбречната функция и затова при тези пациенти то е практически неприложимо, тъй като контрастните вещества са потенциално вредни за бъбреците. Разглеждаме възможността за въвеждане на апарат-инжектор, който работи с въглероден двуокис и е алтернатива на приложението на контрастното вещество по време на рентгеново натоварване за диагностични и лечебни цели. Възможно е тази технология да се превърне в полезно допълнение към досега използваните методи, както и да бъде въведена както като самостоятелен метод, така и в комбинация с по-ниско количество контрастно вещество за постигане на по-висока безопасност и качество за пациентите.
Интервюто взе Десислава Николова
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.