Д-р Костадин Котирков: Аритмиите могат да бъдат контролирани

Проблемът е, че една част от пациентите нямат никакви усещания, не разбират за своята аритмия и идват при нас в по-късен стадий. Тези, които усещат, най-често чувстват силни удари на сърцето в гърдите, неритмичен пулс, много ускорен сърдечен ритъм. Една част от пациентите имат задух или в покой, или не им стига въздух по време на усилие и не могат да извършват дейности, които до вчера са правили без усилие. Всички тези оплаквания би трябвало да насочат човека да отиде на лекар.

Как се установява?

- С електрокардиограма, която е практически задължителен метод за изследване. Тя доста ясно показва какъв тип аритмия има. Има малка група пациенти, при които в момента на прегледа аритмия не се установява, но веднага след това тя пак се появява. При тези пациенти идва на ход т.нар. холтер, който мониторира точно ритъма на сърцето и прави такъв ЕКГ-запис за 24 часа, за 48 часа. Това са най-лесно достъпните, евтини, безобидни и безопасни методи, които би трябвало да бъдат приложени. Когато се открие, че съществува аритмия, трябва да се уточни нейният вид, състоянието на сърцето и на цялото тяло. Тук идват на ход други методи на изследване, насочени не толкова към самата аритмия, колкото към здравословното състояние на човека. На първо място е ехокардиографията, която ясно ни показва структурата и функцията на сърцето. Понякога пристъпваме към стрес тестове с физическо натоварване, които ни показват друг спектър на сърдечните заболявания. От голяма значение са извънсърдечните заболявания, най-вече на щитовидната жлеза. Всички жлези с ендокринна секреция могат да имат отношение към ритъма на сърцето. Затова на пациенти с аритмия се извършва и едно стандартно лабораторно изследване.

Какви са вашите възможности за лечение при предсърдно мъждене?

- Опитваме да спрем аритмията най-бързо, защото предсърдното мъждене е сериозен рисков фактор за мозъчен инсулт, тъй като след 48-ия час започва да се увеличава рискът от такъв съдов инцидент. Получават се малки кръвни съсиреци, които най-често отиват в мозъка и в артериите на краката и ги запушват. Златният стандарт е тази аритмия да бъде спряна в първите 24 часа до 48 часа. Най-често това се случва с медикаменти, понякога пациентът се приема в болница и му се прилагат венозно, някои пациенти с установена аритмия приемат таблетките, предотвратяващи образуването на съсирек у дома.

Това лечение спира аритмията, но не я лекува. Тя може отново да се появи след година и затова от първия епизод лекарят наблюдава пациента. Прието е поне един месец пациентът да остане на антикоагулантно лечение след пристъп на аритмия. След това се преценява дали да продължи терапията постоянно съобразно броя на пристъпите.

Препоръките досега бяха да се изчака поне два различни медикамента да престанат да действат, за да се пристъпи към инвазивно лечение - т.нар. аблация. Напоследък данните сочат, че е по-полезно да се пристъпи към такъв вид лечение по-рано в еволюцията на самата аритмия. Всеки следващ пристъп на аритмия видоизменя сърцето и аритмията става по-сложна.

Какво представлява тя?

- Аблациите представляват инвазивно изследване и метод, с който се открива групичките клетки, които "правят" аритмията. В тялото се влиза през вените на двата крака или на ръката, поставят се катетри в сърцето, които с определена апаратура откриват мястото на тези клетки. Когато открием тези клетки, ние се стремим да ги изолираме електрически от сърцето, за да не могат да отключат повече аритмията. Класическият метод за аблация или за такова електрическо изолиране е радиовълновата аблация. Катетър отделя радиовълни, безопасни за човека, които блокират електричеството в тъканта, до която се докоснат. Така се изгражда плътна линия около тези клетки и ние практически ги изолираме от останалата част на сърцето. Методът се използва от много години и има 60 до 70% успех. Съответно пациентът може да получи отново аритмия евентуално от други ядра клетки или да се възстанови активността там, където е правено вече аблация, и да се наложи процедурата да се повтори 3-4 пъти.

Другият вид аблация е аблацията със замразяване, или т.нар. криоаблация. Методът претърпя доста усъвършенствания в годините. В началото имаше по-незадоволителни резултати. Сегашната апаратура дава по-добри резултати, отколкото радиовълновата енергия. Естествено, всеки метод си има своите привърженици. Не мога да кажа, че има противници, за всеки вид аблация има подходящи пациенти и лекарите могат да преценят това. Аблацията може да бъде направена и под обща анестезия, и без анестезия, повечето процедури не са болезнени, те имат своите особености, но като цяло методът става все по-надежден. Така че през последните години променя стратегията да изчакаме лекарствата да спрат действието си и тогава да направим аблация. Сега повечето водещи центрове правят аблация още в началото на пристъпите на аритмия. Разбира се, не можем да насочим пациента към аблация от един-единствен пристъп, но при рецидиви мисля, че трябва да бъде обяснено на пациентите за ползите и рисковете от това лечение, и съвместно да се вземе решение. Това, което трябва да знаят пациентите, е, че какъвто и тип аблация да се извърши и каквото и лекарство да се приема, излекуване на аритимията няма. Това, което ние правим за тези аритмии, е да ги контролираме, да забавим хода на болестта.

Къде сме ние спрямо световните достижения в електрофизиологията?

- Проблемът в специалността идва от мисленето на лекарите, което се предава на пациентите. Медицинското образование не предоставя нужната информация за този тип лечение и лекарите, включително и аз, получаваме диплома, без да знаем плюсовете и минусите. Освен това като цяло има резервираност към всички инвазивни методи. Това ни държи далеч от световните тенденции.

В Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ сме първата болница и единствен център в България, в който практикуваме всички типове аблации, но като цяло България е далеч от средноевропейското ниво на катетърни аблации и може би тук някъде се крие причината за високия процент на заболеваемост и смъртност в нашата популация.

Най-важен е контактът лекар - пациент. Лекарят трябва да има достатъчно възможности да обясни на пациента природата на този вид аритмия и да се вземе някакво решение за лечение. Повечето пациенти за съжаление са информирани правилно или грешно от външни източници, най-вече интернет. Така че за мен най-важен е контактът между лекаря и пациента, за да може ясно да бъдат обяснени плюсовете и минусите.

Здравната каса покрива ли тези методи?

- Здравната каса покрива една част от това, с което ние работим. И оттук пък идват другите затруднения, т.е. ние и да информираме пациента, да вземем решение за такъв вид интервенция, много често се сблъскваме с чисто финансови проблеми, които за някои пациенти са непреодолими.

Естествено всяка година се правят опити да се повиши финансирането на този вид лечение.