Трябва ли държавата да плаща генетичните тестове за рак

Те показват кое е правилното лечение за всеки пациент

Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През последните години секвенирането от следващо поколение (NGS) е силен инструмент в помощ на онколозите. Тестът позволява идентифицирането на генетични варианти, асоциирани с различни видове карциноми, което насочва вземането на клинични решения при всеки отделен пациент и назначаването на оптималното за него лечение. Клинични проучвания и такива с данни от реалния живот съобщават резултати за по-висока преживяемост и подобрен цялостен отговор към терапията при пациентите, при които е проведен NGS тест. Вече са отбелязват постижения в разработването на медикаменти, които таргетират активиращи мутации, открити чрез NGS. Доживотните ползи, които NGS обещава, са логична причина технологията да стане част от рутинната клинична практика. От друга страна, с увеличаване използването на този тип молекулярна диагностика нарастват разходите за здравеопазване поради увеличена продължителност на таргетно лечение и имунна терапия.

Как и от кого ще се заплаща новата технология

Въпросът е ключов и свързан с редица предизвикателства. Едно от тях е възприемането на NGS тестовете като свързани по-скоро с изследователската сфера, отколкото с медицинските грижи. Освен това при вземане на решение за покриването на разходите се търсят достатъчно и убедителни доказателства за аналитична валидност (точност и надеждност на измерване), клинична валидност (корелация с клиничните резултати) и клинична полза (води ли информацията, получена при теста, до по-добри клинични резултати). Обсъжда се идеята за обвързване на решенията с доказателства не само за клиничните ползи, но и за разходната ефективност, т.е. за изместване на парадигмата "такса за услуга" (cost-based reimbursement), от подход, базиран на ползата (value-based reimbursement).

Къде се заплаща

Понастоящем NGS се покрива в Германия, Швейцария, Испания, Ирландия, Великобритания, Франция, Хърватия, Франция и Италия. Извън Европа тестът е с ниво на реимбурсиране (заплащане от здравните фондове) в Израел, Ливан, Обединените арабски емирства, Канада, Мексико, Китай, Хонконг, Нова Зеландия, Сингапур, Тайланд, Аржентина, Ливан и САЩ. В повечето от случаите рамката за заплащане се изпълнява според сключен договор със здравни застрахователи или институции, в други решението се взема на базата на конкретен пациент. През март 2018 г. центровете за услуги на Medicare & Medicaid (CMS) в САЩ приеха Решение за национално покритие (National Coverage Determination, NCD) на диагностични лабораторни тестове, използващи NGS. Решението засяга одобрени от FDA тестове като придружаваща диагностика. Пациентите, които ще се възползват от тях, трябва да отговарят на следните критерии: 1) имат рекурентен, метастатичен или авансирал карцином в IV стадий; 2) не са подлагани преди на същия тест и 3) са взели решение да търсят допълнително лечение за заболяването си. Случаите извън този обхват са предоставяни на преценката на локалните административни контрактори на Medicare.

Статутът на NGS варира в глобален мащаб. Адекватното заплащане и реимбурсиране на технологията гарантират, че пациентите ще имат достъп до правилното лечение. Интегрирането на NGS в рутинната клинична грижа се основава на сложни решения и зависи от проактивните усилия на мултидисциплинарни екипи и политиците. Надеждата е, че те ще доведат до установяване на баланс между стремежа към максимална полза за пациентите и избягване на риска от прекалено оптимистични очаквания.

Все още няма коментари
Нов коментар