Проф. д-р Владимир Ставрев: Вече има второ поколение антикоагуланти, които предпазват пациентите от усложнения
Ръководителят на клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ "Св. Георги" – Пловдив пред "Капитал Здраве"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Професор д-р Владимир Ставрев, дм, е ръководител на клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив. През 1995 г. завършва медицина в Медицински университет в Пловдив. От 1999 г. има защитена образователна и научна степен доктор на тема "Експериментално-клинично проучване на предмишницата при фрактури". През следващата година защитава специалност "Ортопедия и травматология". От 2000 г. е назначен след конкурс за редовен асистент към Катедрата по ортопедия и травматология на МУ - Пловдив. От март 2002 г. е старши асистент към Катедрата по ортопедия и травматология на МУ - Пловдив, през следващата година става главен асистент. От 2005 г. е доцент към Катедрата по ортопедия и травматология на МУ - Пловдив, а от 2009 г. - неин ръководител. Избран е за професор през 2013 г. От март 2006 г. е завеждащ на отделението по ортопедия към Клиниката по ортопедия и травматология на Университетската болница в Пловдив, а от 2011 г. е началник на същата клиника.Готова ли е здравната система да посрещне иновациите във вашата област?
- Да, мисля, че е готова, защото дори и да имаме нови техники, които да влизат в ортопедията и травматологията, те по никакъв начин няма да бъдат в тежест на здравната система, напротив ще ни подпомагат както за по-доброто лечение на пациентите, така и за по-бързото им възстановяване. Когато се използват миниинвазивни методи на лечение, те водят до по-леки травми, които се нанасят от хирурга или ортопеда и съответно по-бързо възстановяване.
Що се отнася до имплантите и инструментариума за тези миниинвазивни операции, за съжаление не бих казал, че е готова. Това, което със сигурност ще се случи от декември тази година е, че започва покриването от здравната каса на раменните и лакътните протези. Това е добро начало, досега частично се реимбурсираха само колянни и тазобедрени стави, сега започва частично реимбурсиране на раменни и лакътни протези. Дали сме предложение и за други промени, надяваме се, че някои от тях ще влязат за следващата година, например при онкозаболявания с метастатични фрактури, които за съжаление не са рядкост, имплантите, които са необходими за стабилизацията на счупванията, да бъдат безплатни за болните. И естествено, опитваме се да направим всичко възможно тежките случаи, които досега се лекуваха в чужбина, например големи туморни процеси в областта на тазобедрената, колянната става, изискващи специфични импланти, туморни протези, да бъдат правени в България от наши екипи съвместно с гост-оператори от Германия.
Чести ли са усложненията във вашата практика, например тромбози, белодробни емболии?
- Вече не се срещат толкова често, защото имаме консенсус за употребата на антикоагулантите, преди за прилагане на инжекционна форма, в момента – за пероралните антикоагуланти. Вече има второ поколение такива, в това отношение нашите пациенти са профилактирани. Естествено, има много рискови пациенти, които независимо от профилактиката не могат да бъдат покрити на 100%. Това сa хора с диабет, с хронични разширени вени, с генетични дефекти, свързани с образуването на тромби, но те са малко на брой.
За тях винаги трябва да имаме едно наум, за съжаление някои процеси не се улавят на ранен етап. Когато говорим за планова хирургия е по-лесно да бъдат предвидени, да се вземе мерки, но когато говорим за спешен случай с фрактура в областта на таза, тазобедрената става и колянната става, която е по принцип тежка като интервенция и като състояние, тогава много трудно бихме могли да реагираме на такива случаи. Взимаме всички предпазни мерки като покриване с антикоагуланти в съответни дози, така че да се извършва максимална превенция.
Какво се случва в ортопедията, за да се наложи дискусия за етичните аспекти на специалността?
- Нищо не се случва, просто искаме да наблегнем отново на етичните норми, на взаимоотношенията между колеги както от една болница и клиника, така и между две конкуриращи се болници. За никого не е тайна, че има огромна конкуренция между болниците за лечение на пациентите, най-вече в София, Пловдив и Варна. Това, че пациент е решил да бъде лекуван от един колега, не е лошо, лошо е когато някой се опитва да манипулира пациентите и да им обяснява, че техният избор на лекар не е правилен. За съжаление такива случаи зачестиха.
Специалността е тежка и се получават усложнения след операциите, как избягвате тромбозите?
- Много от пациентите остават депресирани, след като след операция се наложи всеки ден в продължение на един месец да си поставят инжекции подкожно в корема с разреждащи кръвта лекарства. Самият аз преди време си счупих раменната става и наблюдавах как след 7-10 убождания се получават огромни синини. Затова повечето фармацевтични компании се насочиха към разработване на таблетни форми на антикоагуланти (бел. ред. - противосъсирващи лекарства), които са много по-удобни за пациентите.
Лично аз имам огромен опит в тази посока, гордея се, че участвах в изпитването на първия въведен в България перорален антикоагулант.
Проблемът с него е, че ако се предозира, се получава нежелано кървене. В следващите поколения лекарства кървене се наблюдава значително по-рядко. Лично аз съм извършил клинични проучвания върху повече от 1500 пациента, както след голяма колянна хирургия, тотална смяна на колянна става, така и голяма тазобедрена хирургия - тотална смяна на тазобедрена става. Категорично се доказа, че с новите таблетки профилактиката е еквивалентна на тази с нискомолекулярни хепарини, т.е. с нежеланите ефекти на дълбока венозна тромбоза, на тромбемболия са в същия процент както при употребата на нискомолекулярни хепарини, като следоперативното кървене е дори по-малко от това, което се наблюдава при употреба на нискомолекулярни хепарини.
В целия свят проблемът с тромбозите все още е нерешен. В моята вече 25-годишна практика имам пет фатални случая на тромбемболизъм. За какво става дума? Откъсва се един тромб, запушва пулмоналната артерия и буквално пред очите ти пациентът се задушава. Най-трагичното е, че въпреки усилията ни той почти никога не успява да се върне към живота. Именно за това усилията както на лекари, така и на фармацевти са насочени към разработване на точния продукт, за да бъде сведен до минимум рискът от получаване на дълбоки венозни тромбози, които могат да прераснат във фатален белодробен тромбемболизъм.
Задължение на лекаря е да обясни на пациентите да приемат редовно лекарствата си, защото рискуват живота си. Пациентите са достатъчно дисциплинирани, особено тези, които имат опит и знаят, че избягват неприятното усещане на болка при всекидневното убождане.
При по-високи и едри хора рискът от получаването на дълбоки венозни тромбози и тромбемболизъм е увеличен и ние предупреждаваме стриктно пациентите.
По-трудна ли е профилактиката при спешни състояния?
- Да, рискът при спешните състояния е по-голям. Затова той е заложен в стандартите по ортопедия, както и в алгоритмите на клиничните пътеки, т.е. ако не се прилага лекарство за разреждане на кръвта, антиагреганти или антикогуланти, здравната каса има право да не признае клиничната пътека или да наложи глоба на лекаря, клиниката или болницата, която не са извършили такава профилактика.
При планови операции има задължителен алгоритъм да се изследва кръвосъсирването на пациента и едва след като показателите се намират в референтни стойности, пристъпваме към планова операция. Животът на пациента е преди всичко.
Интервюто взе Десислава Николова
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.