Проф. д-р Жанет Грудева-Попова, дм: Спектърът от терапевтични възможности в онкохематологията се разшири значително

Началникът на Клиника по клинична хематология в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив пред "Капитал Здраве"

"Понастоящем злокачествените заболявания на кръвта не са смъртна присъда, защото разполагаме с широк спектър съвременни терапевтични възможности", казва проф. д-р Жанет Грудева-Попова
"Понастоящем злокачествените заболявания на кръвта не са смъртна присъда, защото разполагаме с широк спектър съвременни терапевтични възможности", казва проф. д-р Жанет Грудева-Попова
"Понастоящем злокачествените заболявания на кръвта не са смъртна присъда, защото разполагаме с широк спектър съвременни терапевтични възможности", казва проф. д-р Жанет Грудева-Попова    ©  Капитал
"Понастоящем злокачествените заболявания на кръвта не са смъртна присъда, защото разполагаме с широк спектър съвременни терапевтични възможности", казва проф. д-р Жанет Грудева-Попова    ©  Капитал
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Проф. д-р Жанет Грудева-Попова, дм, е началник на Клиника по клинична хематология в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив, заместник-директор по диагностично-лечебната дейност на болницата от 2009 г. Тя е ръководител на Катедрата по клинична онкология и заместник-декан по научноизследователската дейност на Медицинския факултет при Медицинския университет - Пловдив. Завършила е медицина в Медицинския университет - Пловдив, с националната награда за отличен успех "Златен Хипократ" и здравен мениджмънт по програмата на International Program Centre for Health and Health Economics, University of York, England. Има три специалности - вътрешни болести, клинична хематология и медицинска онкология. Била е асистент и главен асистент в Медицинския университет - Пловдив, а от 2002 г. след разделяне на двете институции работи в УМБАЛ "Св. Георги" и преподава в Медицинския университет - Пловдив. Професор е от 2012 г., а още през 1997 г. е защитила докторантура по медицина. Има повече от 135 публикации в международни и български списания. Членува в Съюза на учените в България, Българското сдружение по клинична хематология, Американското общество по хематология, Европейската хематологична асоциация, Европейското общество по медицинска онкология, Американското общество по клинична онкология. Член е на редакционните колегии на три научни издания - сп. "Клинична и трансфузионна хематология", сп. Bulgarian Medicine и сп. МD.

Има ли тенденция да зачестяват злокачествените заболявания на кръвта?

- Злокачествените заболявания на кръвта оформят групата на т.нар. онкохематологични заболявания. Те са специфични и различни от групата на солидните тумори. И ако преди 100 години ги наричахме общо "болести на кръвта" (с преживяемост 0%), преди 60 г. вече започна да се говори за отделни групи – хронични левкемии, остри левкемии, предлевкемични състояния, ходжкинови и неходжкинови лимфоми. Понастоящем вече са обособени над 130 самостоятелни нозологични единици в областта на онкохематологията. Във времето се е променила и т.нар. относителна преживяемост в зависимост от годината на поставена диагноза.

Заболеваемостта от онкохематологичните заболявания е около 1% от всички злокачествени заболявания. В различните възрастови периоди преобладават различни нозологични единици. Така например за детската възраст е най-типична острата лимфобластна левкемия (още тук искам да отбележа, че терапевтичната успеваемост при нея е изключително висока). Най-често срещаните онкохематологични заболявания към трето и четвърто десетилетие на човешкия живот са ходжкиновият лимфом, някои хронични миелопролиферативни заболявания, остри левкемии. С напредване на възрастта може да се срещне целият спектър от онкохематологични заболявания – неходжкинови лимфоми, множествен миелом, остри и хронични левкемии, миелопролиферативни заболявания, др. Съотношението мъже/жени при онкохематологичните заболявания и около 1.25 към 1 в полза на мъжете, а средната възраст при диагностициринето им е около 64 години.

Понастоящем злокачествените заболявания на кръвта не са смъртна присъда, защото разполагаме с широк спектър съвременни терапевтични възможности.

Кои са причините и най-чести симптоми на злокачествените заболявания на кръвта?

- Обичайно симптомите са нетипични, поради което често човек не предполага, че се касае за сериозно заболяване. Може да има изразена уморяемост; често повтарящи се инфекции; необяснима загуба на телесно тегло (без промяна в режима на хранене или двигателната активност); нощно изпотяване с типична локализация в горната част на гръдния кош и около врата. Възможна е поява на кожни кръвоизливи с различна големина; сърбеж по кожата; увеличени лимфни възли.

Възможна ли е профилактика на онкохематологичните заболявания?

- Липсват методи за профилактика поради факта, че патогенезата на тези заболявания не е изяснена. Всеки от нас е "продукт" на определен генетичен материал, носещ своите негативи в поколенията. Важно е да се знае, че съществуването на фамилна обремененост за злокачествени заболявания (независимо дали са онкохематологични или солидни тумори) повишава риска за развитие на подобно заболяване в следващите поколения. Ето защо е уместно да се знае, че появата и персистирането на определен дискомфорт изисква медицински преглед за преценка на последващите изследвания. Генетичният терен е едната страна на темата "здраве". Другата страна са факторите на околната среда (обединени с термина епигенетика). Познати са общите рискови фактори, част от които човек може да контролира сам. Възможно е да изберем лична "здравна политика" да не пушим; да не пием алкохол над приемливо количество; да се храним здравословно с предимно вегетарианска храна, богата на влакнини; да имаме достатъчна двигателна активност. Съществуват, разбира се, и други фактори на околната среда като замърсяване, шум, облъчване от различни модерни източници (включително образни диагностични методи и лъчелечение), които трудно може да контролираме.

Повечето българи смятат, че злокачествените заболявания на кръвта са смъртоносни, така ли е в действителност?

- Българското сдружение по клинична хематология "АрФарм" (организация на фармаиндустрията) и пациентската организация "Лимфоми" през 2018 и 2019 г. проведохме кампании за информираност на обществото по темата онкохематология. Интересен въпрос от проведеното социологическо проучване на агенция ЕСТАТ беше: "Ако трябва да дадете определение за злокачествените заболявания на кръвта, кое от тях би било вярното?" Оказа се, че 65.3% от анкетираните отговарят, че се касае за смъртоносно заболяване; само 10.5% смятат, че става дума за лечима патология, а останалите 24.2% - за трайни инвалидизиращи заболявания. На следващия въпрос в рамките на това проучване - "Смятате ли, че през последните години медицината е постигнала напредък в лечението на злокачествените заболявания на кръвта", отговорите са: 28.4% – "не, няма никакъв напредък", 16% – "да, има сериозен напредък", 31% – "да, има малък напредък", а 24.4% не знаят нищо за лечението на тези заболявания.

Реалността е различна и тя е променена в последните 15 години благодарение на съвременния диагностичен и терапевтичен капацитет.

В същото време терапевтичните възможности в онкохематологията преживяха своеобразен бум през последните 15 години. Каква е палитрата от терапевтични линии, с които разполагате?

- Спектърът от терапевтични възможности в онкохематологията се разшири значително. Понастоящем водещият дял в разработването на новите лекарства е главно в областта на онкологията, включително онкохематологията, като около 30% от одобрените продукти в периода 2010 - 2013 г. са именно в тези области. Ръстът на създаването на такива молекули е в геометрична прогресия. Глобалните инвестиции в новите онкологични, включително онкохематологични, лекарства към 2010 г. са били 84 млрд. долара, към 2015 г. - 107 млрд. долара, а прогнозата за 2020 г. е за 148 - 178 млрд. долара.

Разполагаме с потенциала на класическата химиотерапия; модерните таргетна, имуно-, клетъчна, CAR-T, генна терапия; автоложна и алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Имунотерапията е "замислена" да възстановява, стимулира или променя антитуморния отговор, като използва капацитета на собствената ни имунна система. Генната терапия е проектирана да "модифицира" клетките на молекулярно ниво, като може да замени липсващия (ако се касае за вродено, включително доброкачествено, заболяване) или "лошия" ген с такъв от здрава клетка. Новият ген се "доставя" до таргетната клетка чрез т.нар. вектор-трансфер, като за целта се използва инактивиран вирус.

Новите терапевтични линии заемат своето място в инструментариума ни – те дават своите лечебни преимущества за пациента, т.е. повече добавени години живот.

Каква е разликата между химиотерапията и таргетната терапия?

- Ако използваме военната терминология, химиотерапията се сравнява с бомба, която има относителна селективност на действие - спрямо бързоделящите се клетки. Презумпцията е, че злокачествените клетки са такива - но не всички малигнени клетки имат висок пролиферативен потенциал. От друга страна, има нормални клетки, които се делят бързо, например клетките на кръвотворенето, половите клетки и др. Ето защо, когато провеждаме химиотерапия, най-често тези системи реагират с токсичност. Химиотерапията обичайно се прилага венозно и дава чести нежелани реакции.

Таргетната терапия се оприличава с т.нар. умна бомба. Тя може да "избира" специфични таргети в злокачествената клетка – например рецептори по клетъчната повърхност, ензимни пътища в клетката и т.н. Тя е създадена за да атакува именно тези специфични таргети на туморната клетка. Таргетната терапия често е таблетарна, може да се прилага самостоятелно и, разбира се, има и своята специфична токсичност. Тя предполага по-голяма терапевтична ефективност именно заради механизма, по който е създадена.

Пероралното приложение на медикаменти за хронична лимфоцитна левкемия и за други злокачествени заболявания на кръвта дава надежда, че много скоро хората ще могат да се лекуват у дома, а не в болници. Може ли да се направи подобно заключение и какви са вашите прогнози?

- Да, има създадени нови таблетни таргетни терапии за хронична лимфоцитна левкемия. Таблетна таргетна терапия има и при лечение на мултипления миелом – това позволява цялата терапевтична линия да се провежда единствено с таблетни форми. Наистина би било прекрасно целият курс на лечение да се провежда у дома - домашната обстановка създава условия на комфорт и различно психологическо усещане на пациента. Когато пациентът е в стабилно състояние и към момента съществува административна възможност лечението да бъде провеждано в т.нар. режим на амбулаторни процедури – след приключване на дневния курс пациентът си отива в къщи. Разбира се, това не може да бъде факт за всички - пациентите ни обикновено са над 55-годишна възраст, нерядко имат и други придружаващи заболявания, които сами по себе си дори могат да са по-рискови от онкохематологичното заболяване. Когато лекуваме на фона на 3-4 други заболявания, всяко от които е с различна тежест, не може да сме спокойни как ще се отразят лечебните и страничните действия от намесата ни. Затова е по-добре наблюдението да се извършва от лекар.

Вероятно за по-младите пациенти или такива в зряла възраст, но без придружаваща морбидност и в добър перформанс статус, лечението у дома ще може да бъде реалност.

Кое остава най-голямото предизвикателство пред онкохематологията?

- Острата миелоидна левкемия. Първо, защото най-често се касае за заболяване на хора над 65 години и, второ, защото доскоро за него разполагахме единствено с класическата схема цитостатици (7+3). Терапевтичният подход за тази нозологична единица не е променян в последните 25 години. Сега и тук има нови представители на таргетната терапия - таблетна форма (FLT3 инхибитор) и парентерален медикамент (anti CD33 инхибитор).

Надявам се, че при следващото социологическо проучване на тема онкохематология процентът на хората, отговорили позитивно за напредъка в лечението на злокачествените заболявания на кръвта, да бъде значително по-висок благодарение на общите ни усилия (хематолози, медии, пациентски организации, фармаиндустрия и др.) за информираност на обществото.

Интервюто взе Десислава Николова

Все още няма коментари
Нов коментар