Доц. д-р Мая Аргирова, дм: Пациентите често подценяват изгарянията и се самолекуват
Началникът на Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" пред "Капитал Здраве"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Конкурсът ни запозна с изключителни достижения на медицината и фармацията в България. Благодарим на участниците в конкурса, че са тук и имат силата и способностите да лекуват и помагат така. Журито беше изключително затруднено в определянето на победителите и това се случи с изключително малки разлики между проектите. Смятаме, че обществото трябва да познава още по-добре какво се случва в българското здравеопазване, голямата хирургия, голямата наука и медицината на бъдещето. Затова ще обобщим постъпилите проекти и те ще бъдат представени на читателите на вестник "Капитал" в отделно издание.
Награда за дигитално здравеопазване
Наградата за дигитално здравеопазване отива при един директно животоспасяващ проект.Това е първото в световен мащаб мобилно приложение, създадено изцяло от лекари, ангажирани с лечението на изгаряния. Приложението се нарича "Какво да правим при изгаряне" и е предназначено както за медицински лица, оказващи първа помощи или транспортиращи пациент с изгаряне, така и за всички потенциални пациенти и техните близки. Приложението е инсталирано над 2500 пъти, като рейтингът му е 4.99 от възможен 5.00. По информация от спешния кабинет на Клиниката по изгаряния и пластична хирургия в "Пирогов" един от всеки 20 преминали пациенти е ползвал това приложение.
По-малко грешки при изгаряне означава по-невидими белези и повече спасени човешки животи. Това е веруюто на автора на приложението доц. д-р Мая Аргирова, началник на Клиниката по изгаряне и пластична хирургия на УМБАЛСМ "Пирогов", и д-р Мартин Мартинов от екипа й.
Проф. Григор Димитров, директор "Осигурителни отношения" в Българската стопанска камара и член на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, връчи наградата за принос към дигиталното здравеопазване на доц. Аргирова и д-р Мартинов.
"Още преди години оценихме, че трябва да направим нещо в помощ на доболничната грижа при изгаряния и особено при деца. Това е проект на клиниката и особено на д-р Мартинов. Благодаря на ръководството на "Пирогов", което винаги ни е подкрепяло", каза доц. Аргирова.
Доц. д-р Мая Аргирова, дм, е началник на Клиниката по изгаряне и пластична хирургия на УМБАЛСМ "Пирогов". Дългогодишен републикански консултант по термична травма. Има специалност по обща хирургия и пластична хирургия. Професионалните й интереси са в областта на детските изгаряния, пластичната и реконструктивната хирургия. Дисертационният й труд е на тема "Съвременни тенденции в комплексното хирургично лечение на изгарянията в детската възраст". Член е на световни, европейски и български асоциации по изгаряния и пластична хирургия. Има над 70 публикации в български и чужди научни списания.
Имаше ли конкретен случай, след който решихте, че пациентите трябва да знаят повече за изгарянията и трябва да направите специално приложение в интернет?
При разговор с пациентите и родителите за вида на оказаната първа помощ при изгарянето от години се констатира неадекватна помощ, която много често е вредна за пациента и е свързана със загуба на време. При изгаряния правилната доболнична помощ е от първостепенна важност за резултатите от последващото лечение. Част от превантивните програми е какво да правим при изгаряне. Така че освен популяризиране на мерките как да се предпазим от изгаряне е и как да си помогнем, ако се случи.
В последните години дигиталните технологии навлязоха много при оценката на тежестта на изгарянето. В интернет пространството има разнообразна информация и тя се ползва от много от пострадалите.
Съвети от специалисти излизат като резултати при търсене в нета на пета или шеста страница, а неправилните съвети са на предни позиции. Това и отделни публикации в литературата ни дадоха идея за създаване на мобилно приложение, в което да се предостави на достъпен език информация със съвети и указания какво да правят пострадалите.
Колко пациенти са преминали през клиниката ви през миналата и тази година, кои са най-честите случаи, на какво се дължат?
Най-честите инциденти са попарванията, особени при деца. Следват пламъковите изгаряния от газови бутилки и други запалителни материали. При децата през зимата зачестяват контактните изгаряния при допир с нагорещени предмети. Електрическите изгаряния са главно трудови злополуки и са около 10% от всички изгаряния. Годишно в клиниката се хоспитализират около 3100 пациенти – деца и възрастни с изгаряния и последствията от тях.
Кои са най-честите грешки, които пациентите допускат при изгаряне? Вие сте дали отговори на въпроса "Какво трябва и какво не трябва да се прави при изгаряне". Успяват ли пациентите и близките им да се справят или вашата територия е трудна за първа помощ?
Най-често пациентите подценяват изгарянето и се самолекуват. Като процент малките изгаряния са най-чести и особено при децата, когато са на функционално място, е важно винаги да се консултират със специалист.
Част от пациентите се мажат с невероятни неща, които трудно се отстраняват от раните и рискът от инфекция се увеличава.
Раните от изгаряне са специфични и изискват познания от лекуващия екип. Има критерии за насочване към специализиран център и тези критерии се познават от спешните екипи. Има различни форми на обучение, различни програми за поддържане на съвременни познания и продължаващо обучение на работещите в спешните звена и ние активно участваме в тях. Нашето мобилно приложение може да се ползва също и от спешните екипи.
Вие сте единствената специализирана клиника по изгаряния, достатъчно добре ли е реимбурсирано лечението на пациентите при вас и какви са вашите предложения за подобряване на институционалната и финансова рамка, в която се развивате?
Лечението на пострадалите с изгаряния е реимбурсирано изцяло в острия период. Лечението е много скъпо, особено на големите изгаряния. При реконструкцията на последствията обаче има пособия, които пациентите трябва да заплатят сами. Също така има кожни заместители, които също се налага да се заплащат от пациентите. В момента се обмислят варианти за покриване на тези разходи от здравната каса.
Интервюто взе Десислава Николова
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.