Проф. д-р Красимир Антонов: Пациентите ни с хепатит С са заразени при операции и кръвопреливания

Как понесоха вашите пациенти новите лекарства, преди се излекуваха 50-60% от пациентите, и то след много тежка терапия?

- Ние нямаме странични ефекти от тези нови режими. На практика само една пациентка прекрати терапията си, но тя беше с много заболявания и междувременно сърцето й излезе от ритъм. Овладяхме всичко, пациентката е стабилизирана, но при такъв терен ние явно не може да продължим лечението. Може би е пропуск от наша страна, че трябваше да имаме по-тясна колаборация с кардиолозите, тъй като специално в нашата болница нямаме кардиологично отделение, както в другите големи болници, и невинаги сме в състояние да получим адекватна навременна консултация. Но това е единственият пациент, на когото спряхме терапията по други причини, от общо 700 включително и 59 пациенти на новите пангенотипни режими, които нямат никакви странични ефекти. Всички понасят много добре терапията. С новите терапии нямаме неизлекуван пациент с една особеност. При тежко болни хора терапията явно има лимит. В миналото с първите антивирусни средства лекувахме пациенти с декомпенсирана цироза, при които не успяхме да елиминираме вируса. Става въпрос за трима пациенти. При единия успяхме да изчистим вируса, при двама не успяхме да го елиминираме. Изключително важно е да не чакаме уврежданията да напреднат, а заболяването да бъде диагностицирано навреме. Тогава и лечението ще бъде по-кратко, и пациентът ще се възстанови напълно.

Освен това не се изпълниха притесненията на здравната каса, че ще има преразход от големия брой пациент. През тази година отчитаме с 1/3 по-малко диагностицирани и лекувани пациенти. Причината е много проста. Ние не правим масов скрининг. А гастроентеролозите от години се борим да има такъв скрининг. Аз лично съм писал множество писма, надявам се институциите да обърнат внимание на последното, в което настоявам буквално за 1 лв. на човек да изследваме всички граждани от 18-годишна до 74-годишна възраст. Острите форми са много малко. И ние наистина не знаем точния брой заразени. Например по данни на регионалните здравни инспекции през 2017 г. са диагностицирани само 30 души с хепатит С. В същото време през 2017 година ние сме диагностицирали и подложили на терапия 1300 души.

Рисковите групи по една или друга причина се изследват. При тях проблем е не диагностиката, а че не са здравно осигурени. Една голяма група, на която трябва да обърнем внимание, са лишените от свобода. Там проблемът е голям.

Вие разработихте и хепатитен план, ще заработи ли?

- Този хепатитен план трябваше да бъде готов на 3 март, поне аз имам такава заповед, 54 души сме включени в групата за обсъждането му, което започна в края на миналата година. Не съм убеден, че скоро ще бъде представен на обществеността готов план.

Споделил съм и с колегите си, че ни е нужна национална програма, която да решава един много съществен въпрос. НЗОК е осигурила терапията, но ние трябва да свържем извънболничната помощ – личните лекари, женските консултации, инвитро центровете и прочее, с центровете за лечение. Точно там се къса връзката, защото населението не се изследва.

Другият "тесен" момент е, че няма кой да отговаря директно за връзката между първичната помощ и специалистите. Това трябва да се разпише в националната програма. В същото време програмата е написана като програма за профилактика и лечение на вирусни хепатити А, В, С, D, Е, което ще бъде уникално за света. Световната здравна организация има програми за хепатит С и хепатит В, но не и за останалите.

Аз не съм видял черно на бяло програма, която да обединява всички вирусни хепатити, и предполагам, че изоставаме, защото на хората, на които е поставена тази задача, им е много трудно да съчетаят острите хепатити, които минават от само себе си, имат съвсем друга клиника, история и т.н., с хроничните вирусни хепатити, които имат съвсем различна патология. Ние, гастроентеролозите, сме много активни, чакаме програмата, борим се да влезе в сила. Но пък благодарение на усилията от страна на министерството очакваме масовият скрининг да стане част от наредбата за профилактичните прегледи при личните лекари и Националния рамков договор.

Как откликнаха колегите ви на предложението ви за масов скрининг?

- Радвам се много, че личните лекари откликнаха много позитивно, проявиха интерес да работим заедно и веднага се съгласиха, че има смисъл от масов скрининг за хепатит С. Да, те имат своите условия скринингът да се отчете като дейност и време в тяхната работа, аз съм съгласен с тях.

Мога да потвърдя с пълна увереност, че напоследък препоръките на всички международни форуми, в които участвам, са точно тези - да се премине към скрининг на цялото население. Ние трябва да намерим тези пациенти.

Вие сте препоръчали на личните лекари въпросник за най-рисковите пациенти, с които да започнат

- Да, първи трябва да бъдат включени пациентите, които отговарят на определени условия, за да бъдат изследвани. Гастроентеролозите не настояваме скринингът да започне и да свърши за една година. Предлагаме това да се случи в рамките на поне пет години по време на профилактичните прегледи.

Ние и в момента имаме проблем и той е, че трябва заедно да убедим пациентите да не се страхуват и да се лекуват. Какво се случва? Когато пациентите идват да се изследват, ние нямаме право да ги задължим да си казват имената. И се оказва, че само 1/3 от тях при положителен резултат се обръщат към нас за лечение, а 2/3 продължават да носят вируса и да не се лекуват.

Защо?

- Заради стигмата, заради страха, че близките и приятелите ще ги изолират заради заболяването, защото са опасни. Това е една от причините тези хора да не се лекуват. Да не говорим, че част от тях не разбират за какво става въпрос. Имаме пациенти, които идват в болницата за операция, правят им кръвни изследвания и се оказват с хепатит С. Част от тях не обръщат изобщо внимание, че имат още един проблем. Затова ние говорим всеки ден, че става въпрос за лечимо заболяване, че човек не може да бъде заразен с целувка, милувка или ръкостискане. Тези пациенти са на практика здрави, но се нуждаят от специализирана помощ, която ще ги излекува напълно и ще се върнат абсолютно здрави в обществото. Лошото отношение към болните, неприемането им от обществото, тяхното собствено чувство за вина, дори и след излекуването, е проблем не само в България, а по цял свят и заедно трябва да се борим със стигмата.

Споменахте, че НЗОК публикува нови критерии за лечение на вирусен хепатит С, в които чернодробната биопсия вече не е задължително условие за започване на лечение с безинтерфероновите режими за хепатит С. Това е голяма и дълго чакана победа за вас и за пациентите. Удовлетворен ли сте? Какво представлява еластографията?

- Да, разбира се. Тази апаратура позволява да се измери плътността на черния дроб. И благодарение на многобройни изследвания, при които се сравнява плътността с измененията в черния дроб, са изработени скали, при които се диагностицира степента на фиброза или цироза на черния дроб. И второто предимство специално на транзиентната астография, така се нарича методът, е, че позволява да се измери и степента на стеатоза, на омазняване на черния дроб. Така едновременно можем да установим колко е увреден черният дроб и дали причината за това е омазняването или вирус. Този апарат позволява не лекарите, без да са инвазивни, без да причиняват каквато и да е увреда на пациента, да се ориентират с доста голяма точност и въз основа на това да имат терапевтично поведение.

Достатъчна ли е гастроентрологичната мрежа, за да поеме цялата патология?

- Центровете в страната са 15 и са достатъчно. Ние имаме специалисти, от 2004 г. лекуваме хепатит С, имаме традиция, опит, центрове, всичко това е налице. Проблемът е късането на връзката между първичната диагностика и изпращането на пациента до специализираните центрове. Защото има колеги, които виждат, че чернодробните ензими са повишени, но казват на пациента, че няма нужда да си губи времето и да пътува до големия град за по-прецизна диагностика. И когато пациентът се почувства наистина зле, уврежданията вече отдавна са настъпили.

Интервюто взе Анна Василева