Какви пациенти сме

Всеки ден публично обществото о(б)съжда качествата на лекарите и предложеното от тях лечение, обвинява ги, заплашва ги, посочва ги за единствено виновни. Това е съвсем логично, след като лично управляващите разбиват на пух и прах доверието в лекарите със своята политика в сектора. Нереално е да се говори за възмездие за лекари, които не са успели да спасят човешки живот, въпреки че са положили всички възможни усилия. Абсолютно грешно е лекарите да бъдат наказвани не от съда, а от политиците, да бъдат отстранявани, размествани, принуждавани да напускат или да си взимат отпуски и в крайна сметка репутацията и професионалните им качества да бъдат подлагани на публичен линч без каквото и да било основание.

И докато осъждаме поредния лекар, нека се замислим какви пациенти сме.

В този брой ще прочетете плахите признания на най-изтъкнатите специалисти в България, че българинът ходи на лекар късно. Тогава, когато го боли нетърпимо, но иска да бъде излекуван веднага. Че не приема естествения ход на болестта. Че обвинява всички други, но не и собственото си поведение за това, че е тежко увреден. Че спира терапията си самоволно. И още нещо много важно – здравеопазването не е обществен приоритет, дори не е и личен до момента, в който здравето бъде загубено. Обществото не протестира за това, че няма достъп до лечение, което ще го върне на работа бързо, и до най-новата терапия, че част от болниците и медицинските центрове са в плачевно състояние, че лекарят и сестрата работят на три места, за да могат да издържат семейството си, че, затрупани от бумащина, медиците нямат време за повече разговори с пациентите. И още нещо – здравната каса е на всички, кога последно някой е изразил недоволство от действията й и от начина, по който разпределя здравните вноски.

През годините имаше множество обещания за реформи – поиска ли обществото публично всеки да има власт над здравната си сметка, да научи колко реално струват здравните услуги и да има обществен консенсус как ще бъде платена сметката? А какво би станало, ако лекарите имаха правото да се държат по същия начин, по който обществото се държи с тях? В края на краищата в здравния сектор, както и във всички останали, получаваме това, което сме поискали и с което сме съгласни.