Здравеопазването не е разход

Той допълва, че проблемното звено в много терапевтични области, включително и в гастроентерологията и хепатит С, е диагностиката.

"В България има десетки хиляди хора, които все още не знаят, че са носители на вируси. Така че същественото подобряване на диагностиката и откриваемостта на това и други заболявания, може да мултиплицира вече постигнати успехи", казва Денев.

Успешните терапии

Той отбелязва, че като съществен пример за приноса на терапиите към живота, може да се посочи лечението на онкологични заболявания.

"Имаме пример за 1500 пациенти в късен стадий на заболяването, лекувани с шест иновативни терапии. Резултатът е средно 2.2 години живот в добро здраве. Тук става въпрос не само за увеличена продължителност на живота, а за 2 години без усложнения, без метастази, свързани със заболяването", отбелязва Денев.

По думите му има още много примери за успешни инвестиции в лекарствената терапия и изобщо в медицината. Един от тях е лечението на жени от остеопороза. Лекувани са 17 хил. пациентки, като резултатът е средно 15 години отлагане на фрактури в резултат на заболяването.

В България 3000 пациенти с шизофрения са лекувани с дългодействащи медикаменти. За разлика от психично болните, които често не приемат таблетките редовно и изпадат в тежки състояния, при пациенти на дългодействащи лекарства заболяването е под контрол благодарение на това, че лечението много по-трудно се прекъсва. Инвестицията е 9300 лева годишно на пациент, резултатът – 6000 години добавен живот.

"Искам да спомена лечението на диабет. Около 500 хил. пациенти в България са с диабет, за съжаление поне 100 000 не знаят, че са болни от това заболяване. Годишно здравната каса инвестира 380 млн. лв. в лечението на пациенти с диабет, срещу което държавата получават 21% по-нисък риск от усложнения при тези пациенти и една година спечелен живот", казва Денев.

Той отбелязва резултатите от имунизациите, и то в случаи с препоръчителни ваксини.

"Ваксините водят до 80-90% намаление на случаите на рак на маточната шийка и ротавирусните инфекции и спестяват изключително много затруднения на семействата на малките деца с нея", казва той.

По думите му, за да може здравната система да измери и да демонстрира пред обществото резултатите, които тя постига, е нужен инструмент. Този инструмент е националната здравна информационна система.

В момента електронната система, с която оперира здравната каса, софтуерите на болниците и аптеките са насочени към обработване на транзакции и плащания.

"България има нужда от система, която би била способна да проследява, да обобщава и да анализира конкретните резултати от лечението на пациента, група пациенти, популация от пациенти. Само тогава здравната система ще може да демонстрира постиженията си по начин, убедителен за обществото, и да интервенира там, където резултатът не е добър", казва Денев.

Според него липсата на тази система води до това, че дебатът в областта на здравеопазването между институциите и в медиите е предимно емоционален.

"Дебатът изцяло се базира на емоциите и те преобладават. Да, всички трябва да бъдат непримирими към проблемите или грешки в здравната система. От друга страна обаче, за да може здравната система да бъде надградена, да се развива, да бъде реформирана, дебатът, на чиято основа се провежда реформата, трябва да бъде балансиран, професионален и експертен, а не емоционален. Така че усилията на здравните власти трябва да са изцяло фокусирани в финализирането, и то по успешен начин, върху проекта за Национална здравна информационна система, по който се работи", смята Денев, който допълва, че фармацевтичната индустрия ще потърси начин да подкрепи здравните власти този проект да бъде реализиран успешно.

Здравето като приоритет

Според Денев демографският проблем, пред който е изправена България, ще може да бъде смекчен, ако здравеопазването бъде издигнато като държавен приоритет и се промени перспективата от това, че плащанията за здравеопазване са разход към това, плащанията за здравеопазване са инвестиция в бъдещето и благосъстоянието на нацията. Според многобройни доклади, последният на Министерство на труда и социалната политика, до 2035 г. България ще загуби близо 30-40% от работната си ръка.

"Посрещането на това предизвикателство минава през по-ефективно здравеопазване, за да могат българските граждани не само да живеят по-дълго, а да са здрави по-дълго, да не натоварват системата с усложнения, да могат да бъдат на работа по-дълго време", смята Денев. Той допълва, че без увеличение в дългосрочен план, нарастване на публичните инвестиции в здравеопазването и подобряване на тяхната ефективност демографската криза в България ще бъде изключително тежка и ще застраши бъдещето икономическо развитие на страната.

Трудният път до лекарството

Денев отбелязва, че през последните години е имало известно изоставане в навлизането на иновативни лекарствени терапии, които са нужни на българските пациенти. Според него не става въпрос за вина на отделните институции, които работят в сферата на лекарствената политика, а по-скоро, че цялостната лекарствена политика не насърчава компаниите бързо да пускат продуктите си на българския пазар.

"Много са причините за това - и правилото в България да се регистрира най-ниската цена в ЕС, и изискването лекарството да се покрива в поне пет държави и да има позитивна оценка от една от големите НТА агенции в ЕС, и изискванията за отстъпки. Всички тези ограничения водеха до това, че минаваха средно 550 дни от датата, на която лекарството е получило разрешение за употреба от Европейската лекарствена агенция, до датата, в която то е достъпно в България. През тази година наблюдаваме едно наваксване", смята Денев и допълва, че лекарствената политика върви в много правилна посока по ускоряването и подобряването на достъпа на пациентите до терапия.

Денев допълва, че е важно да се компенсира въведеният механизъм за компенсация на дефицита по бюджета на здравната каса. Според текста, ако има надвишаване на предварително определения бюджет за лекарства, цялото превишение трябва да бъде компенсирано от фармацевтичните компании и да бъде за тяхна сметка.

"В основата си този механизъм е несправедлив, защото компаниите трябва да компенсират дефицити, които са резултат от нарастващи нужди от по-добро и по-ефективно лечение. Компаниите не са здравноосигурителни дружества, те не събират здравни вноски, не гласуват държавния бюджет, не изписват лекарства и няма как да носят отговорност за този евентуален дефицит. Българските лекари са тези, които на базата на знанията си и избират най-подходящата лекарствена терапия за пациента и така трябва да бъде", смята Денев. Според него при адекватно бюджетиране, което отговаря на нарастващото търсене, компенсационният механизъм може да издържи и да съществува за известен период от време.

"Доброто икономическо развитие на страната, очакваните по-големи приходи от здравноосигурителни вноски и насочването на адекватна част от тях за плащане на лекарства ще даде възможност българските пациенти наистина да получат по-добро лечение. Но на механизма трябва да се гледа като на временно решение. Той не може да бъде вечен, защото в основата си като принцип е сгрешен. Разбира се, ние като фармацевтична индустрия сме партньор на българските власти в осигуряването на по-добър достъп на българските пациенти до ново ефективно лекарствено лечение, което спасява и удължава живота им. И то при запазване на финансовата устойчивост на системата, което е възможно в една дългосрочна политика на увеличаване на инвестициите в здравеопазването", заключава Денев.