Бюджет по време на криза

Очаквано, но номинално увеличение

Увеличението тази година е скромно - в рамките на около 7%, или 340 млн. лв., за разлика от предходната, когато бе с 2% повече. Причината за тази пестеливост са очакванията, че дефицитът от здравните вноски на работещите ще се задълбочи, което е видимо дори според най-оптимистичните прогнози. Пречупено през призмата, това означава покритие на номиналното увеличение от средно 10% на цените на клиничните пътеки, което ще е в сила до 2021 г. съгласно анекса към Националния рамков договор, а също така и покриване на разходите за лечение с онкологични медикаменти, където вече обичайно всяка година има преразход. Що се касае до заплатите в сектора - все още е неясен механизмът, по който ще се разпредели така обещаното увеличение от 600 лв. за лекари, 360 лв. за медицински сестри и 120 лв. за санитари. Възможно е бюджетът да претърпи и преформатиране заради недостига на средства, както се случи с детските надбавки.

Пари срещу реформи, но къде?

Наливането на пари безцелно никога не е било правилна политика, особено когато в сектора не са извършени ключови реформи по оптимизация на средствата в болничната помощ и лекарствата, но също така и пропорционалното им разпределение по пера. За 2021 г. за болнична помощ са заделени около 48% от бюджета на НЗОК, следвани от 26% за лекарства и медицински изделия и едва 16.6% за извънболнична помощ. България надвишава тези нива в сравнение със средните за Европейския съюз равнища на публични разходи, където за болнична помощ се заделят между 35% и 40% от разходите, за извънболнична между 30% и 35%, а за лекарства средно около 25%.

Тъй като елементите на здравната система представляват скачени съдове, недофинансирането на една част от тях води до проблеми в друга. Липсата на средства за извънболнична помощ многократно умножава усилията и стойността за лечение на единица пациент. Редица заболявания продължават да бъдат лекувани стационарно вместо амбулаторно. Създадено е обществено възприятие, че всяко заболяване трябва да се третира в болница, което е във вреда на идеята за профилактика и превенция.

Друга гореща тема е преустройството на болничната помощ в страната. Има нужда от редукция на лечебните заведения - 351 на брой, 2/3 от тях са с публична собственост - държавни и общински. Липсата на политики за консолидация и приватизация за 20-те години преход към реформа превърна една част от тях в места, негодни да осигурят качествено и навременно лечение на българските граждани.

Ето защо в момента страната е изправена пред проблема, че болнична инфраструктура съществува, но тя не е нито на нужните нива, за да посреща пациенти с COVID-19, нито е готова да лекува качествено заболявания от незаразен характер. Примерът от общинските избори през 2019 г. е, че всеки кмет обеща да запази тези лечебни заведения, независимо от тяхната ефективност спрямо здравето на пациентите или фиска на общината и НЗОК. Друг казус, с който е свързано и балансираното наличие на лекари в различните специалности, са цените на клиничните пътеки - докато едни са добре финансирани, при други липсата на достатъчно средства обезкуражава младите лекари да специализират.

Дерегулация и социална политика по време на криза

Лекарствените продукти са една от ключовите теми, които се обсъждат всяка година - липсата на средства за обезпечаването на достъпа, напускането им вследствие свръхрегулацията и разходите, причинени от липса на оптимизация. Като основен елемент за борбата с изтегляне на лекарствени продукти от пазара много от европейските държави решиха да намалят регулаторното бреме, като замразят клоубека (парите, които компаниите трябва да връщат на здравната каса, ако са надвишили бюджета). В България той е със заглавие "Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК" - замразяването му за годините, в които страната се намира в рецесия, би спомогнало с това да намали количеството на ежегодно дерегистрираните продукти в страната, както и да осигури достатъчно добра предвидимост за бюджетите на фармацевтичните компании. Подобно замразяване на ефекта би спомогнало и за премахване на бариерите пред навлизането на нови лекарства на българския пазар. Доплащането е друг казус. От ъгъла на социалната политика повишаването на процента реимбурсация за лекарствата за най-масовите социално значими заболявания, част от които са сърдечно-съдовите, може да спомогне за олекотяването на финансовата тежест върху групите от население, застрашени от социално изключване, а именно пенсионерите. Същевременно поддържането на терапията би намалило и финансовата и логистичната тежест върху болничната помощ.

Допълнителни средства чрез бюджетно неутрални инструменти

Тъй като сферата ще се нуждае от допълнително финансиране в идните години, а повишаването на здравните осигуровки е лоша стъпка с оглед мнението на широката общественост, а и на бизнеса - има алтернативни методи, с които здравеопазването може да бъде подпомогнато, а именно парите от акцизи. Дори да заделим едва 10% от постъпленията от акцизи за 2019 г. от тютюневи изделия, горива и алкохол, това би означавало допълнително 544 млн. лв. за НЗОК. Пропорционално разпределени - 261 млн. за болнична помощ, 92 млн. за извънболнична и 141 млн. лв. за лекарства.