Доц. д-р Калоян Давидов: Урологичните състояния не могат да чакат много

Осигуряват специализирана информация и дистанционно проследяване на вече лекувани пациенти или такива, чието ендоурологично или оперативно лечение предстои. На интернет страницата на отделението поддържат гореща линия за дистанционно консултиране по документи и проследяване на пациенти от цялата страна, като прилагат методите на телемедицината и осъществяват аудио-визуален контакт, анализ на лабораторни и образни изследвания, консултативна дейност и др. За формата за консултации са необходими само електронна поща, телефон за обратна връзка и диагноза/симптом. През бутоните на сайта осъществяват видеовръзка и през Viber и Skype.

Интернет платформата е надградена с полезна информация за основните урологични заболявания и оплаквания като хиперплазия на простатата, рак на простатата, злокачествени заболявания на бъбреците, бъбречнокаменна болест и, разбира се, състоянията в детската урология като хидроцеле, фимоза и др. Създаден е и литературен масив, адаптиран за пациенти, с информация за възможностите на ендоурологията, роботизираната урологична хирургия и методите на диагностика на заболяванията.

Като медицински директор на най-голямата частна болници у нас с COVID отделение как бихте описали периода от март до момента и какви промени се наложи да възприемате в режим на спешност в организацията на работа на "Токуда"?

Ако трябва да опишем с една дума ситуацията, в която сме от март насам, това е "свръхусилие" във всеки смисъл на тази дума. Наложи се да преструктурираме всичките си дейности, да освободим болнични легла, които да преструктурираме за лечение на COVID болни. Фактът, че болницата е строена разумно, че е нова и съвременна, дава възможност да полагаме реална грижа за тези хора, защото една от основните разлики между домашното и болничното лечение се състои в осигуряването на кислород за болния, да се подпомогне дишането, когато е увредено. Наложи се да намалим дейността си, но същевременно се опитваме да продължим да помагаме на болните с други заболявания, които имат не по-малко нужда от медицинско лечение. Защото онкологичните заболявания, отложените спешни състояния не могат да чакат да спре пандемията. Така че с намалено количество персонал и анестезиолози се опитваме да запазим възможността си да сме полезни на останалите хора, които също търсят помощта ни.

В рамките на един ден след забраната за планови консултации и операции вашият екип създава онлайн платформата. Как възникна идеята за нея?

Идеята се роди спонтанно като всяка идея. В резултат на много фактори и мисли, които се блъскат в главата на всеки, защото това е една екстремна ситуация за всеки лекар. Първото, което си мислех, беше важно и осъзнах като проблем, като оставим настрана COVID ситуацията, е, че има и болни от други заболявания, на които трябва да се обърне внимание. Те трябва да имат достъп до консултативна помощ и съответно, ако се налага, до лечение. Факт е, че когато се роди идеята, започна да се говори за работа от вкъщи, за home office, и това беше в една комбинация от размисли за това как можем да бъдем полезни на болните си. Защото освен с бъбречнокаменната болест и увеличената простата като немалка част от урологичната практика в нашата институция с моя екип се занимаваме с онкоурология, с онкологично болни - с рак на простатата, на пикочния мехур, на бъбрека. Това са състояния, които могат да почакат, но не много. Не е необходимо да реагираме веднага и да приемем болния същия ден в повечето от случаите, но това са състояния, които трябва да бъдат диагностицирани и да бъдат лекувани навреме. Защото на рака няма как да му обясним, че има COVID пандемия и трябва да изчака да му дойде реда. Не, ракът си се развива, той продължава да расте и да метастазира. Ако тези хора бъдат поставени на изчакване, те ще дойдат след месеци, година или когато нещата се нормализират по някакъв начин. Но тогава или няма да можем да им помогнем, или помощта ще изисква много по-голям лечебен обем, много по-мащабно онкологично поведение.

От друга страна, бъбречнокаменната болест е свързана с болка - тези хора ги боли. При една бъбречна криза - камък, който тормози бъбрека, човек е с постоянно неразположение и болка или с допълнително инфекциозно усложнение в резултат на задръжка на урина, което не е необичайна прогресия на бъбречнокаменната болест. Тези пациенти вдигат температура, започва да ги тресе. Така че те също имат нужда от лекарска помощ, урологично действие. С ясното съзнание, че голяма част от тях ще търпят и ще чакат вкъщи, защото се чувстват застрашени, реших, че като съберем експертизата ни, от една страна, и съвременните технологии, от друга, логично идва идеята за дистанционно предоставяне на консултативна помощ, или както е модерно да се казва, телемедицина. Защо да не направя сайт, чрез който тези хора да имат достъп по един или друг начин? В края на краищата живеем във водеща в IT отношение държава с най-широко разпространен и бърз интернет. Хората почти навсякъде имат достъп и беше логично да се сетим, че един сайт би свършил доста добра работа. Всичко останало беше въпрос на организация и техническо изпълнение.

Какви пациенти се обръщаха към вас през нея?

Пациенти с всевъзможни оплаквания - от сериозни урологични състояния, които изискват помощ, до разбира се, хора, притеснени от някакво по-дребно и незначително урологично състояние. Но хора, които имат дискомфорт, не се чувстват добре, нещо ги притеснява. Продължава да има притеснени хора с проблеми, хора, които искат да обсъдят поставена някъде диагноза, хора с диагностичен проблем с усещането, че нещата не са им решени 100%, които искат второ мнение за предложено вече лечение. Всичко това, което срещам в амбулаторията си, се появява и в платформата.

А имате ли случаи на пациенти със сериозно забавяне на лечението и усложняване на заболяванията заради страха им да търсят специализирана помощ през пандемията от пролетта?

За съжаление да. През т.нар. първа вълна, или това, което се случи през пролетта - хората бяха уплашени, стояха си по домовете, и през лятото, когато започнаха да се връщат отново при лекарите си, да се обръщат към нас, за съжаление, както и очаквах и ми е тъжно, че излязох прав, но: злокачествените заболявания, които лекуваме в момента, са в по-напреднал стадий, отколкото бяха преди, бъбречнокаменната болест, която работим в момента, е с повече усложнения, болните са повече инфектирани и увредени. Немалка част от болните са с придружаваща патология - с други заболявания - на сърце, на бял дроб, на други органи и системи, които също не са лекувани и към тях не е имало подходящо и достатъчно медицинско поведение в този период. Те идват с усложнен урологичен статус и в същото време с недобре компенсирани други придружаващи хронични заболявания, защото не са се видели не само с уролога си, но и с наблюдаващите лекари, които се занимават с другите им заболявания.

Как мотивирате екипа си да продължава да работи в интензивния и непредсказуем контекст на пандемията?

Щастлив съм, че мога да кажа - не ми се налага да ги мотивирам. Те са с ясното съзнание, че това са задълженията им. Мисля, че когато човек тръгне да се занимава с медицина, думата дълг изпада от речника му, защото тя вече е част от същността му и от начина му на мислене. Тук искам да кажа, че се спекулира с Хипократовата клетва, която 95% от хората, които я цитират като име, не знаят какво пише вътре. Но като оставим това настрана, усещането, че трябва да си свършим работата, не се е променило. Ние продължаваме да си вършим работата, на която сме се посветили, и трябва да я свършим, без значение какви ще са условията - добри или лоши. Не ми се налага да мотивирам моя екип, защото те са си мястото и си вършат работата.

Като пионер в урологията разкажете какви са иновациите във вашата специалност?

Бих подложил на известна ревизия това, че съм пионер в урологията. Просто така се случи - имах възможността и представлявам поколение, което имаше възможността да покрие един дефицит. Във времето, в което започнах работа в "Токуда болница", урологията беше осеяна от единични центрове в страната, в които се работеше това, което се е работило от 80-те години насам. Когато поех отговорността да ръководя урологична структура, осъзнах, че това, което вършим, е недостатъчно - че имаме неща, които трябва да научим, трябва да приложим в практиката си.

Имах привилегията да съм свободен, освободен от всякакви административни ограничения, работейки в тази частна институция, в която работя и в момента.

Имах възможност в моята структура да въведа в практиката ни и да науча сътрудниците ми, момчетата, които идват след мен, на това, което се прави в западния свят, в първия свят.

Започнахме да работим миниинвазивна хирургия, или ендоурология за бъбречни камъни, т.е. престанахме да разрязваме хората и, ползвайки естествените отвори и ходове на човешкия организъм или създавайки малки изкуствени отвори, да отстраняваме бъбречни камъни.

Логично след това се появи необходимостта и възможността да приложим лапароскопски методи, натрупахме опит и брой процедури. В един момент се оказа, че отворената, конвенционална хирургия някак си изпадна от нашите оперативни програми. Разбира се, продължаваме да работим и отворена хирургия, но само в случаите, когато се налага и не е възможно по някакъв миниинвазивен метод да се направи дадена операция, а тези случаи не са чак толкова много.

Отместваме с всеки следващ случай, с всеки обърнал се към нас пациент границите на възможното за неинвазивно поведение. Не бих се нарекъл пионер, по-скоро имах възможността, усетих необходимостта и отговорих на тази необходимост да преместя урологичната си практика от миналия век в този; да имам за какво да си говоря, когато се видя с колеги от Централна, Западна Европа или САЩ, от страните с напреднала медицина, да си говоря с тях като с равен, а не като първокласник с абитуриент.

Интервюто взе Десислава Николова