Петър Велков: Системите в страната изнемогват, защото действаме реактивно

Ключовите системи не бяха подготвени адекватно

"Капацитетът на РЗИ службите трябваше да бъде увеличен. Трябваше да се помисли за различни икономически и финансови стимули. Подпомагане на родителите на децата, които трябва да останат карантинирани вкъщи или да преминат на дистанционно обучение. Нищо не беше измислено. Болниците - трябваше да се обучат медици, специалисти, които да бъдат преквалифицирани с оглед на това, което ги очаква, а не тепърва в момента много медици да казват, че не знаят какво да правят в тези отделения. И образователната система не беше подготвена за това, което ни очаква. Абсолютно нулева подготовка цяло лято. Все едно бяхме победили вируса и не беше ясно, че ще има втора вълна", коментира Велков. В момента броят на карантинираните се движи с около 20 000 души под официалния брой активни заразени, което показва колапса в дейността на РЗИ, а болниците изнемогват. В сегашната ситуация, в която държавата все още се опитва да избегне неминуемия локдаун, никоя обществена система реално не работи пълноценно.

Капацитетът за проследяване на РЗИ можеше да бъде подсилен и чрез включване на технологиите, смята експертът. "Всички азиатски държави и не само, и Финландия имат сходни приложения за проследяване, при някои са по-ефективни, при други - не, но приложението е ключово. Това помага както, от една страна, лесно да се намират най-ефективно контактите, така и да се определят рисковете за тези контакти на базата на колко близо са били един от друг", посочва Велков. В много държави тези приложения се използват и за автоматично известяване за карантина. Това би улеснило както управлението на пандемията, така и работата на институциите, но в България не се състоя, смята Велков.

В същото време контролните механизми трябваше да се засилят като количество ангажирани хора, "включително армията трябваше да бъде ангажирана в тези процеси, както в някои държави се случи за контрол на това. Отделно за мен лично дори глобите трябваше да бъдат променени. Няма смисъл от сегашната глоба от 300 лв. По-хубаво да е 30 лв., обаче да я налагаш коректно всеки път", смята Велков за липсата на реален контрол за мерките, които все пак бяха въведени.

Не на последно място, според Велков държавата просто изчака прекалено много с въвеждането на истински мерки, докато търсеше начин да не налага мерки, а сега само реагира на последствията от липсата на навременни мерки, от което здравната система очаквано изнемогва. "В момента изстискваме всяка система и най-вече здравната, хората изнемогват, вдига се смъртността и ние нищо не правим. Просто поддържаме някакви нива, които са неясни с оглед на липсата на достатъчно тестове", смята експертът. Той е силно критичен към аргументите срещу ново затваряне: "Не може да се говори, че дори да приложим локдаун, след това пак ще е същото. Не, от държавата зависи какви мерки ще приложи и от хората доколко ще ги спазват. Комбинацията от двете ще определи по тази линия какво ще стане. Да твърдиш подобно нещо показва тотална липса на желание да управляваш ситуацията."

Неадекватно тестване

"Колкото повече тестваш, колкото повече карантинираш, толкова по-малко вирус има сред обществото, толкова по-лесно вървят бизнесът и икономиката, толкова по-лесно и по-малко ограничения има за социалния живот на хората", обяснява Велков. Една от пропуснатите възможности беше да се увеличи капацитетът за тестване на държавата през по-леките летни месеци в подготовка за есента и очакваната втора вълна. Вместо това през последните седмици направените PCR тестове в страната дори намаляват. Недостатъчното тестове водят до ненадеждни данни какво се случва в държавата, а оттам следва и че решенията за контрол на епидемията се взимат на сляпо. Повечето тестване би имало и положителен икономически ефект, за който от властта не се мисли дългосрочно. "Тестът е в пъти по-евтин от първичното лечение на един болен от COVID-19, дори без да броим дългосрочните щети от повишена смъртност и повече хора, нуждаещи се от вторично лечение, без да могат да работят пълноценно. Проф. Костов казва, че един болен се нуждае от четирима специалисти - един пулмолог, един кардиолог, един невролог и един психолог. Реактивното управление и от парична гледна точка е по-скъпо. Вторичните ефекти никой не ги контролира и не ги смята. Управленците трябва да имат този системен поглед и да мислят и занапред", обяснява Велков.

По-малкото PCR тестове през последните седмици се дължи и на наличието на по-евтините и разпространени антигенни тестове, които обаче не влизат в официалната статистика. Велков не е съгласен с националния здравен инспектор Ангел Кунчев, който наскоро коментира, че масовото тестване би дало само "моментна снимка" на разпространението на заразата в обществото, което ще е различно след 24 часа. "Когато вирусът е толкова масов, ти карантинираш огромна група хора и моментната снимка играе уникално силна роля за спиране на разпространението", обяснява Велков и дава пример със Словакия, която на базата на програма за масов скрининг с антигенни тестове и карантина е успяла да намали заболеваемостта в страната наполовина без пълен локдаун. За да се случи подобно нещо в България обаче, е необходим и ясен протокол за антигенните тестове, които все пак дават сериозен процент фалшиви отрицателни. "Позитивният антигенен трябва да е верифициран. Или при позитивен антигенен по процедура задължително да ти осигуряват PCR тест. Ако не искаш да отидеш на PCR, директно да влизаш в карантинираните хора", предлага Велков.

Училищата са ускорител

Велков призовава за затваряне на училищата и дистанционно обучение за всички за поне три седмици. Според него е грешка, че учебната година започна изцяло присъствено и че чак сега се в МОН обсъждат хибридни варианти на обучение, в които част от учениците са вкъщи, а други учат присъствено - това щяха да бъдат добри алтернативи на пълното присъствено обучение на 15 септември, но при изпуснатата вече ситуация са закъснели и половинчати мерки. "Когато вирусът е толкова разпространен, училището ускорява този процес във всички сфери на обществото, показва и международният опит. Вместо да затворим за три седмици всички класове и да се нормализират нещата и да отворим в пъти по-спокойно, ние мъчим системата", казва Велков и напомня, че болните учители не могат да преподават и онлайн - липсата на предварителни мерки за образователната система и половинчатите мерки сега означават, че докато се стигне до пълно дистанционно обучение, каквото най-вероятно ще се наложи, може много училища да нямат капацитета да го осигурят на учениците си.

"Съгласен съм с образователния министър Красимир Вълчев, че не може да затворят само училищата. Ако затворим само училищата и нищо друго не се промени, със сигурност ще забавим разпространението, но няма да е драстично и като отворим пак, ще станат лоши нещата. Както училищата не са основен и единствен виновник, така не са и единствено решение. Но когато са високи нивата, децата са ключов аспект, който ускорява развитието на пандемията. Нуждаем се от комплекс от мерки, от който училищата са ключова част", посочва Велков и добавя и че заведенията и моловете, които и без това работят при силно намалени обороти, трябва да затворят поне за известно време заедно с училищата.