Акад. проф. д-р Иван Миланов: В условията на COVID епидемия добрият контрол на болестта на Паркинсон е жизненоважен

Заболеваемостта у нас не се различава от тази в Европа - по епидемиологични данни между 12 000 и 15 000 българи имат паркинсон. Броят пациенти на пръв поглед се увеличава заради по-голямата продължителност на живота вследствие на новите терапии, но все пак заболеваемостта се движи в тези граници. Преди години имаше хипердиагностика в България - по едно време 56 000 души получаваха лекарства за паркинсон от здравната каса. Това е отдавна решен проблем, който се дължеше на лошата диагностика. Друго заболяване много прилича на паркинсона - есенциалният тремор, или тремор на Минор. Популярно е като старческо треперене, тъй като засяга хората над 65 години. Възрастните хора не започват да треперят от старост, а заради ген - това е наследствено заболяване и е 10 пъти по-често от Паркинсоновата болест. И за разлика от нея есенциалният тремор е доброкачествено заболяване - не води до инвалидизация.

Обичайно паркинсонът се развива между 55- и 60-годишна възраст. Имаме и по-млади пациенти, и на 20, и на 40 години, но това са наследствени форми. Описани са над 18 гена, при чиито мутации възниква Паркинсонова болест при по-млади хора.

Можем ли да говорим за профил на пациента - мъж, жена, възраст, рискови фактори?

Фотограф : Надежда Чипева Източник: Капитал

Съвсем малко повече са мъжете, няма съществена разлика. Възрастта е след 55 години. Има много опити за профил на пациента през годините, но не са много успешни. Един от най-интересните опити беше, когато искаха да обяснят защо пушачите не развиват Паркинсонова болест. Не е така просто, защото се оказва, че при отказ от тютюнопушенето може да се развие болестта. Това явление не е обяснено до момента. Един от изводите е, че това е случайно съвпадение, тъй като хората с паркинсон по принцип не са бохемски тип - които пушат, пият повечко, обичат компаниите и т.н. Напротив, те са по-затворени, обърнати към себе си, интровертен тип, обикновено не са пушачи и т.н. Лично аз не съм убеден, виждал съм всякакви хора. Всеки може да развие Паркинсонова болест. Засега се смята, че генетично предразположение плюс неизвестни фактори от околната среда водят до това заболяване. Най-популярната теория за факторите от околната среда е за прионите - че това е прионна болест, но това не е доказано.

От какво зависи дали човек, в чиято фамилна история има Паркинсонова болест, ще развие болестта и може ли въобще да не заболее?

Интересен въпрос, преди години имаше опити за ранна диагностика точно при такива хора. Например имаше фокус върху ранната загуба на обонянието при такива пациенти - това е ранен симптом, съществува 10 години преди диагнозата паркинсон. Да, но обонянието може да се наруши от много други фактори. Работи се, и върху ранни нарушения на съня - също характерни. Синдромът на неспокойните крака е много типичен за паркинсон, но пак не е само при тази болест. Има и специфично изследване с радиоизотоп, но е твърде скъпо, а и не води до възможност да предотвратяване на заболяването чрез терапия.

Наследствеността не е пряка - често се прескачат поколения и вариантът "татко имаше паркинсон, и аз ще заболея" не е популярен.

При какви оплаквания човек задължително трябва да се консултира със специалист заради вероятност да развива паркинсон?

Треперенето е най-известният симптом, но съвсем не е задължително да е от паркинсон, нито пък при паркинсон да има треперене. Има и форми без треперене. Пациентът обаче се притеснява от треперенето, тича при невролог и веднага става ясно има ли паркинсон, или е есенциален тремор. Въпросът е в другите, по-деликатни симптоми, които първо забелязват само близките. Най-ранният симптом е, че при паркинсон, когато човек ходи, едната му ръка спира да се движи покрай тялото в синхрон с ходенето. След това лицето се променя - намалява мимиката. После постепенно се забавят движенията - при обръщане в леглото или по-сложни движения през деня. Около година минава от момента, в който пациентът забелязва, че му е трудно да пише например, до по-ярко развитие на симптомите. Тогава пациентът най-често отива при личния лекар и той трябва да разпознае проблема. Ако това не стане, минава още време, докато човек иде при невролог, и то най-добре специалист по двигателни нарушения, и получи точната диагноза.

В Европа 30% от паркинсониците се диагностицират 1-2 години по-късно от старта на заболяването. При нас беше по-добре, когато пациентите имаха по-директен достъп до невролог. Сега те най-често минават първо през личния лекар, симптомите им са неспецифични, даже и странни понякога и те се отклоняват към други специалисти. Консултират се с ортопед например, защото ставата на ръката ги боли. Това забавяне не е рядък случай, то е неприятно за пациента, защото се мъчи, но не е фатално за хода на заболяването.

В ход е традиционната ви кампания за безплатни прегледи за хората с Паркинсонова болест при спазване на всички противоепидемични мерки. Защо пациентите трябва да бъдат активни и да се консултират периодично със специалист?

Обратимо ли е влошеното състояние при Паркинсонова болест?

Автор : Надежда Чипева Източник: Капитал Преглед на оригинала

Зависи. Може да бъде много трудно. Такъв е механизмът на заболяването и повлияването от терапията, че при предозиране - особено се изкушават по-млади и работещи пациенти, рецепторите в мозъка се увреждат и връщането назад е сложна задача. Възможни са две нежелателни състояния: липсваща или недостатъчна терапия - тогава човек просто ще бъде зле, но това е лесно поправимо с коригиране на дозата, и самоволно предозирана терапия - в този случай вече нещата могат да бъдат необратими. Затова най-добрият подход е периодичен контакт с лекуващия невролог, който да контролира състоянието.

Лечението на паркинсон е изкуство - не е въпросът да изпишеш някакви лекарства, а да направиш необходимата комбинация в правилните дози. Така при едно добре провеждано лечение пациентите поддържат добро състояние с години. Чрез съвременните терапии, напълно достъпни за българския пациент и реимбурсирани от НЗОК, дори при късен паркинсон се осигурява добър контрол на заболяването.

Тези дни дойде пациентка, на която съм поставил диагнозата преди 18 години. Не само аз, и други колеги са я лекували, и то добре. Сега наближава 80-те, дойде на собствен ход и е много добре. Виждал съм и обратния случай - зле водено лечение, при което след 10-ата година човек е инвалидизиран.

Имам много пациенти, но вече мога да разкажа за един особено интересен пациент, който вече трябва да е пенсионер. Той беше пилот и дълго време успяваше да си запази правото да работи пред строгата медицинска комисия, защото го лекувахме много добре. За мен най-фрапиращите примери са хората, които вече са в късната фаза на заболяването, с всички мъчителни проявления, и които изведнъж стават като нови, след като им поставим помпата с гастроинтестинален гел с автоматично действие. Помня такъв пациент, рибар от Поморие, който след поставяне на устройството ни изпрати видеоклип, че отново плува в морето. Разбира се, някои хора се повлияват по-добре от други, както е при всяко лечение, но при огромния процент от пациентите има отличен ефект.

Как може пациентът да забави хода на болестта?

Той трябва да спазва стриктно режима с медикаменти, без да се изкушава на волни комбинации. Важно е да поддържа и нормална двигателна активност - не тепърва да тръгне на фитнес, а да ходи, да се движи всекидневно. В никакъв случай да не се затваря вкъщи.

Интервюто взе Анна Василева