Чл.-кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн: COVID-19 не е пандемия. COVID-19 е синдемия!
Председателят на Дружеството на кардиолозите в България пред "Капитал Здраве"
Чл.-кор. проф. д-р Асен Гудев
Визитка
Член-кореспондент проф. д-р Асен Гудев, дмн, е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" от 2004 г., председател на Дружеството на кардиолозите в България и председател на Съюза на българските медицински специалисти, който обединява 70 дружества на специалистите от всички медицински дисциплини. Проф. Гудев има специалности по вътрешни болести и кардиология, специализирал е вътрешни болести и спешна кардиология във Великобритания, Австрия и Германия и обществено здраве във Великобритания.Той е член и на управителния съвет на Българската лига по хипертония, секретар на Научното медицинско дружество по вътрешни болести, секретар на Българския липиден комитет, рецензент на списание Heart, BMJ Publishing Group London; Fellow of European Society of Cardiology. Изследователските му интереси са в областите на нарушенията в липидната обмяна, превантивната кардиология, свободнорадикалните процеси в медицината, съдово-адхезивни молекули и остър коронарен синдром.
Ричард Хортън, главен редактор на водещото медицинско списание The Lancet, публикува през септември тази година една по-различна гледна точка към настоящата криза, която е редно да стане достояние на повече хора.
Смъртните случаи от COVID-19 надхвърлиха 1 милион в световен мащаб. Време е вече да приемем факта, че разглеждаме проблема твърде ограничено, основно в светлината на самото инфекциозно заболяване. Нашата намеса към момента се фокусира върху ограничаване разпространението на вируса и естествено с лечение на засегнатите. Здравните мерки на правителствата се определят от епидемични модели и инфекционисти, които поставят настоящата кризисна здравна ситуация в рамките на чумната епидемия отпреди няколко века. Но това, което научихме до момента, е,
Ситуацията с COVID-19 не е толкова проста...
Две различни категории болести си взаимодействат в рамките на определени популации от хора - инфекция с коронавирус, водеща при определени пациенти до тежка форма на остър респираторен синдром, и различни незаразни болести. Тези заболявания се разпространяват по различен начин в рамките на различни социални групи. Комбинирането на заразно заболяване с незаразни болести с различна тежест и протичане на фона на социалните и икономически различни допълнително изостря неблагоприятните ефекти на всяка отделна болест. Това налага и извода:
"COVID-19 не е пандемия.COVID-19 е синдемия!"
Синдемията се характеризира с взаимодействие на биологични и социални фактори, които увеличават вероятността за влошаване здравето на хората. В случая с COVID-19 активното проследяване и лечение на незаразните заболявания е важна и неделима част от цялостната стратегия за справяне с кризата. Синдемичният характер на заплахата, пред която сме изправени, означава, че е необходим по-задълбочен подход, за да защитим здравето на хората в нашите общности.
Справянето с кризата с COVID-19 означава и
Допълнително внимание върху здравни проблеми като хипертония,
затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови и хронични респираторни заболявания, рак. Най-важният резултат от разглеждането на COVID-19 като синдемия е възможността да се подчертае и социалният характер на кризата. Уязвимите социални групи са изложени на огромен риск и здравните резултати от последните седмици недвусмислено доказват това. Преследването на чисто биомедицинско решение ще се провали. Налага се нуждата държавите да въвеждат политики и програми, които отчитат социалните различия в обществото, за да може да се осигури максимално ефективен подход към настоящата и евентуалните бъдещи кризи.
Синдемичният подход предоставя съвсем различен поглед към клиничната медицина и общественото здраве и показва, че разбирането и лечението на болестите по този начин може да бъде много по-успешно от самостоятелното контролиране на епидемията или лечение на индивидуалните пациенти. Нещо повече - разглеждането на COVID-19 като синдемия ще даде един по-широк поглед, който включва и области като образование, заетост, социални нужди и околна среда. Разглеждането на COVID-19 само като пандемия изключва тази по-широка, но същевременно необходима перспектива.
Към споделеното от Ричард Хортън може да добавим още няколко важни
Възможности, които разкрива кризата с COVID-19 и допълват синдемичния подход
На първо място това са ваксините. В рамките на година беше проучен вирусът, бяха създадени няколко ваксини, основани на различни технологии, бяха проучени в рамките на големи клинични изпитвания и подадени за одобрение. Извън клиничната ефективност и надеждата за справяне с COVID-19 се случиха две важни събития. Първото е, че кризата създаде възможност за колаборация и бързо решаване на проблем, което до скоро беше немислимо. Беше създаден и подаден за регулаторно одобрение лекарствен продукт в рамките на една година. Използването на различни иновативни технологии за създаване и производство на тези ваксини може да се окаже възможност за въвеждане на нови ефективни терапии за тежки хронични неинфекциозни заболявания с голямо въздействие върху общественото здраве.
Втората възможност, която донесе кризата с COVID-19, е
Дигитализацията в здравеопазването
извън дигиталните решения, които се въвеждат в практиката през последните години. Отново, следвайки синдемичния подход, виждаме как клиничните данни могат да бъдат допълнени с данни от нашето ежедневие. Това може да подобри разбирането за отделни заболявания както в индивидуален план, така и на ниво обществено здраве. В авторитетното кардиологично списание Circulation беше публикуван междинният анализ от първите 5000 пациенти, включени в основана на алгоритъм дистанционна програма за управление на сърдечно-съдовия риск за по-добър липиден и хипертоничен контрол, или с други думи, дигитална трансформация на грижата за здравето. Всичко това дава нови надежди за персонализиран и прецизен подход в медицината. Кардиологията може да се превърне в основна платформа за развитието на този подход с възможности за свързване на три конкретни идеи: 1) прецизно характеризиране на сърдечно-съдовите заболявания с методите на машинното самообучение, 2) прилагане на специфични модели, които отразяват комплексността на тези заболявания, и 3) използване на данните от първите две за по-прецизно проследяване и лечение на пациентите. С други думи, използване на океана от данни за по-ефективна превенция и лечение на сърдечно-съдовите заболявания.
Лидерството на академичната общност в медицината ни провокира да приемем кризата като възможност за това да разглеждаме здравеопазването в неговата взаимно свързана цялост - не като лечение на едно заболяване, а като цялостна грижа за здравето на хората.
6 коментара
Уважаваният г-н професор подробно преразказва популярната теза на Ричард Хортън от септемврийския брой на Ланцет за синдемията, че ковид инфекцията е просто капката, която е преляла чашата с натрупаните в последните 2-3 десетилетия критична маса от социални фактори: замърсяване на средата, стрес, неправилно хранене, обездвижване, масово разпространение на незаразни хронични заболявания (сърдечно-съдови, онко, автоимунни) и пр.
Но не съм съгласен с шаблонните изводи на уважавания проф. Гудев по отношение на ковид ваксините. Да, той е кардиолог, все пак.
За да се създаде колективен имунитет при около 70% от населението, към масата на преболедувалите и разполагащи с антитела, трябва да се прибави и масата на ваксинираните.
И тук е проблемът - в недоверието във ковид ваксините: в премълчаваните им несъвършенства откъм странични действия и претупано тестване единствено върху нерискови групи.
В този смисъл няма никакви данни каква би била реакцията при бременни, при хора с различни онко, сърдечно-съдови, ендокринни и пр. заболявания.
И в този ред на мисли, ако стъпим на данните от проучването на Тренд, че 45% от българите не смятат да се ваксинират, а 29% нямат мнение, (т.е. една значителна част от тая група също няма да се ваксинират), заложената като доброволна ковид ваксинационна кампания в БГ (а предполагам и другаде по света) при 60% отказ е обречена.
Какво може да се предприеме?
Ще стане като с маските: на определени места са обявени за задължителни.
Не е изключено с изисквания за достъп само за хора с поставена ваксина да излязат хранителните вериги, банките, аптеките, гр.транспорт, авиокомпаниите, пощите при изплащането на пенсиите, граничната полиция при напускане на страната, пътната полиция за шофиране, училищата, болниците, хотелите, държавната администрация.
Да, по документи ваксинирането ще продължава да е абсолютно доброволно...
Ваксините са произведени и доставени, ама не са одобрени и ги няма "листовките" с противопоказанията, със страничните ефекти, с ефективността.
И конспирологията я градят подоцни факти. Проф. Коста Костов тактично препоръча хора в детеродна възраст да не се жертват. Защо не го попита някой журналист какво има пред вид? Медицински факт е, че никоя от тия ваксини не е тествана на бременни. Защо ?
Не знам откъде се черпи информация, че рискови групи не участват в изпробването на ваксините. Това просто не е вярно: https://www.sciencemag.org/news/2020/11/absolutely-remarkable-no-one-who-got-modernas-vaccine-trial-developed-severe-covid-19?fbclid=IwAR3f1wwZHG-rNKG28RYH-xX42_sVTkMVXrjLo5iUzUmp8rGo3ZGZVYUjmVw
Множество ваксини не се поставят на бременни и то е ясно защо - рубиола, варицела, жълта треска, морбили, заушка и пр. И те са опасни?
До коментар [#4] от "velikova":
Изчетох със спадащ интерес предлаганата от вас статия. Там никакви данни няма! Единствената фактология е че в проучването на Pfizer и BioNTech са участвали 45 000 доброволци и други 30 000 доброволците при тестването на ваксината на Moderna и, че повече от 7000 от тях са на възраст над 65 години и повече от 5000 са на възраст под 65 години. Чудя се на колко ли години са останалите 18 000?!
Няма данни какви са съпътстващите заболявания на доброволците.
Няма данни има ли в групата подрастващи под 18 г.
Няма данни за съпътстващите заболявания по възрастови групи.
Няма данни за социалната категории на тестваните. Казва се само, че 11 000 от тях били цветнокожи. Но цветнокож е Обама, цветнокож е и удушеният Флойд. Схващате ли разликата между двамата?
Тези данни с нищо не ме подтикват да се ваксинирам. Напротив.
За вас не се замислям.
До коментар [#4] от "velikova":
Защо се опитваш да ни заблуждаваш? В материала, към който даваш линк, въобще не се споменава представители на какви рискови групи са били ваксинирани.Споменава се, че 5000 души под 65 г.възраст са имали съп ътстващи заболявания, но въобще не се изяснява за какви заболявания става дума. Други 7000 души са били над 65 годишна възраст, но за тях не се говори за съпътстващи заболяваня.Не ми е ясно как при 5 хил. под 65 години и 7 хил. над тази възраст общо 30 хил. души са участвали в изпитанията на ваксината. Използваш един доста разпространен напълно спекулативен подход -твърдиш нещо, даваш линк към материал на чужд език, който уж потвърждава твоето твърдение, но всъщност в него няма подобно потвърждение. Да не говорим, че за аргумент ти служи някаква повърхностна статия, реклмираща ваксината на "Модърна".
До коментар [#5] от "D-r D":
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.