За мен, моята мотивация и позицията ми като технологичен архитект в Университетска Болница Цюрих

• Персонализирана срещу традиционна медицина - бързо разпространяващата се дигитализация в нашия живот и напредъкът в биологичните науки, особено в геномиката и протеомиката, ще доведат до персонализация на медицината през следващите десет години. По този начин здравеопазването може да бъде приспособено по-конкретно към индивида. От друга страна, консервативните и критични към технологията хора ще търсят традиционни модели на лечение.
• Дигиталната медицина срещу тази на личния опит - дигитализацията ще промени коренно здравеопазването. В основата на това ще стои суперконвергенцията: интернет, мобилна комуникация, изчислителна мощ и социални мрежи ще дават възможност за свързване, обобщаване и анализ на медицински данни, здравните информационни системи и мобилен мониторинг. В допълнение към дигиталната и научно обоснована медицина допълващата медицина в областта на хроничните заболявания и укрепването на здравето ще продължат да бъдат популярни. Пациентите ще продължат да комбинират това, което смятат за най-добро, от тези два противоположни "свята".
• Роботизацията/автоматизацията срещу човешките грижи - повтарящата се тежка и прецизна работа все повече се извършва от роботи и автоматизирани системи. Роботите като прецизни инструменти отдавна са част от ежедневието в операционната зала. Интелигентните системи човек-машина все повече се използват при рехабилитация, но често на тях се гледа и като на убийци на работни мести и като доказателство за все по-нечовешкото отношение към болните. В резултат на това човешкият аспект все повече се подчертава в медицинските процедури и рехабилитацията.
• Медикализацията срещу натуралното здраве - медикализацията води до увеличаване на превенцията, диагностицирането и лечението и по този начин до разширяване на сферата на влияние на медицината. От друга страна, има социални движения, които проповядват натуралното здраве като модел за лечение, далеч от модерната наука и нейните строго дефинирани процедури.
• Самоконтрол/мониторинг срещумедицински услуги - многобройни проучвания показват, че активното участие на пациента в терапията на хронични заболявания има положителен ефект върху хода им. Благодарение на новите технологии за наблюдение и прилагане на терапии в бъдеще хронични и психични заболявания ще бъдат контролирани в голяма степен от самите пациенти. Но все пак част от населението ще откаже да поеме отговорност за собственото си здраве, а някои боледуващи ще продължат да се отдават пасивно на цялостните грижи на здравната системата и да не допринасят активно за излекуването си.
• Компетентност срещу некомпетентност - дигитализацията, новите медицински продукти и умното използване на пациентски данни повишава качеството на услугите в здравеопазването. Повишените информационни възможности (интернет, социални медии) могат да допринесат за по-добри здравни умения и по този начин да доведат до повече самодиагноза на пациентите, но могат да съдържат грешна и едностранчива информация, което от своя страна насърчава фалшивото образование и частичните знания.

Описаните трендове и предизвикателства оказват своето влияние върху здравеопазването. Тежестта върху публичните и частните бюджети ще се увеличи и това ще подсили нуждата да се използват финансовите ресурси възможно най-ефективно. В такава ситуация се насърчават технически тенденции като дигитализацията и автоматизацията, тъй като те обещават повишаване на търсената ефективност. Ще има все повече и повече интегрирани предложения, които покриват цялата верига от интервенции: превенция - извънболнична помощ - стационарна помощ - рехабилитация - дългосрочни грижи.

Домът ще продължи да придобива значение в дългосрочните грижи през следващите няколко десетилетия. От една страна, натискът върху разходите и демографското развитие ще допринасят за това. От друга, предложенията за дистанционно наблюдение и мобилна комуникация ще се развиват с още по-голяма скорост.

Здравните професии са под голям натиск за иновации. През следващите години и десетилетия ще бъдат разработени нови длъжностни характеристики и нови работни профили. Това ще повиши и качеството на предлаганите медицински услуги, защото ще изисква допълнително обучение.

За да се случи всичко това, здравеопазването трябва да бъде все по-интегрирано, превантивно, прогнозно, амбулаторно, прозрачно и управлявано от дигитализирани данни.

За дигитализацията на здравеопазването в Швейцария (eHealth 2.0)

Конкретен пример за усилията на политиката и правителството да използват стратегически правилно дигитализацията за нуждите на здравеопазването е Стратегията за електронно здравеопазване "Швейцария 2.0", разработена съвместно от федералното правителство и кантоните. Планът придружава разпространението на електронния регистър на пациентите (EPD) и е една изчерпателна стратегия, която подпомага дигиталната трансформация на здравната система. Целта е да се гарантира възможно най-голяма полза за пациентите и всички участници в процеса на лечение, като хората - не само технологиите - трябва да бъдат в центъра на вниманието.

Визията в основата на eHealth 2.0 е описана с три цели:

• Чрез дигитализацията здравната система да бъде качествено по-добра, по-безопасна и по-ефективна. Това се очаква да бъде постигнато с въвеждането на дигитални решения като електронния регистър на пациентите и електронните рецепти.
• Обществото в Швейцария да бъде дигитално компетентно и да използва възможностите на новите технологии оптимално за своето здраве. За това е нужно то да бъде обучавано, като основите за това да бъдат положени още в ранните години на развитие на всеки жител на държавата.
• Здравните заведения и здравните специалисти да са свързани дигитално помежду си, да обменят информация по електронен път по веригата за лечение и да могат постоянно да използват медицински данни. Тук има нужда от дигитализирани процеси, координирани помежду си. Особено внимание се отделя на дълбоката интеграция чрез стандартизирани пътища за обмен на медицинска и административна информация.

Визиите са чудесно нещо, но трябва да имат начертан път, по който да се достигнат. Правителството в Швейцария е дефинирало 25 стъпки, по които работи активно с перспектива работата по тях да бъде завършена до края на 2022 г.

Пътят към целта "дигитална болница"

В ситуация на пандемия, на свиващи се доходи от амбулаторна дейност и покачващи се разходи по оперативната част болниците са изправени пред собствени предизвикателства. Стратегията за дигитализиране на здравеопазването изглежда привидно смислена, но точно сега ли е моментът за инвестиции в тази посока?

Този въпрос и немалко други подобни си задава мениджърският екип на нашето здравно заведение - Университетска болница - Цюрих. Консенсусът е - да, нужно е да се инвестира в дигитализирането на процесите и в новите модели на използване на медицински данни.

Оперативните разходи на едно голямо болнично заведение са в порядъка на 60 до 70% от приходите му. Това означава, че в останалите 30 до 40 процента трябва да се поберат инвестициите за най-належащите проблеми, IT трансформацията и дигитализационните инициативи. Балансът между това, което е нужно в момента, и това, което може да помогне в бъдеще, е труден. Поставен в тази ситуация, нашият екип избра да инвестира в новаторски решения, които имат директен ефект върху работата на екипите.

Така наред с продължаващите инициативи по дълбоката интеграция на болничните ни системи и данни ние решихме да стартираме проект, който тотално променя начина, по който служителите ползват работните си места. Новите дигитални работни места са анонимизирани и стандартизирани. Всеки служител може да работи във всяка сграда, на всеки етаж и с почти всяко устройство, като за това е нужно само да докосне личната си карта към специализиран четец. ИТ инфраструктура от последно поколение подава неговия личен десктоп към мястото, където той е нужен, без никакво забавяне в работата с него. Тази промяна доведе до спестяване на 38 минути бюрократично време на ден на всеки служител, което, сметнато на целия персонал от 12000 служители, прави 7600 часа на ден, които се инвестират в грижи за нашите пациенти.

Друг проект има за цел да разчупи досегашната архитектура на болничните системи, в която системите са в центъра на събитията, и да постави медицинските данни на преден план. Данните са нашата нова валута и като такава те са в основата на безброй нови бизнес възможности, които нашият екип иска да отключи като допълнителен поток на приходи. За това е нужна дълбока интеграция между платформите, стандартизиране на типа на данните и отварянето на болницата навън като партньор за колаборация с частния бизнес.

Тези и още редица други проекти намериха почва във вече изградената и пусната в експлоатация в началото на октомври тази година амбулаторна клиника от последно поколение - USZ Circle, за която имах честта и удоволствието да ръководя проекта за дигиталното работно място.

Твърдо съм убеден, че здравеопазването трябва да се пригоди към новата световна ситуация. За това са нужни смели, целенасочени стъпки, стартирани от държавата, които да създадат устойчив фундамент на една здравна система, в която клиентът и медицинските данни са поставени в нейния център, а самата тя е достъпна за колаборация между здравните заведения, застрахователите и частния бизнес.

България може да спечели от използването на доказано успешни модели като тези на Естония и Дания, където нуждите на обществото са поставени в основата на всички решения, свързани със структурата на здравеопазването и неговото развитие в годините напред. Стратегически смислено е да се инвестира в адекватна дигитализация, която да е в пряка услуга на клиента и медиците. Чрез нея качеството на здравните услуги ще се повиши чувствително и можем да се надяваме, че фокусът на грижите ще се измести от сегашното "болно-лечение" към бъдещо "здраве-опазване".