Мина Енева: Най-големият успех е пациентите с психични страдания да се върнат в обществото

Екипът на жилището е висококвалифициран и с необходимата експертиза. Специалистите осъществяват професионален контрол на състоянието на потребителите и работят ежедневно с тях за постигане на напредък.

Защитено жилище "Св. Рафаил" е кауза в името на по-доброто качеството на живот на хората с психични страдания, на техните семейства и близки. От фондация "Св. Рафаил" застават зад тази кауза уверени, че психичното здраве в България трябва да бъде припознато като приоритет, а пътят към това минава през структурирането на подходящи услуги, предоставящи 24-часова грижа, професионални рехабилитационни програми, прилагани под вниманието и високопрофесионалните грижи на екип от специалисти.

Защитено жилище "Св. Рафаил" Фотограф : Капитал

Вашето защитено жилище отвори врати за пациенти с психични страдания по време на пандемията. Едва ли сте очаквали такъв да бъде стартът на начинанието ви. Какви предизвикателства постави пред вас и екипа ви?

За съжаление живеем в особено време заради пандемичната обстановка. Наистина не очаквахме точно така старта на начинанието ни, но никога не сме се страхували от предизвикателства. Работата ни е кауза и влагаме всички усилия в подкрепа на една от най-уязвимите групи в обществото ни - тази на хората с психични страдания. А те засягат все повече хора и трябва да сме посветени в намирането на съвременни решения и места в грижите за тях. Смятам, че точно такова място е защитено жилище "Св. Рафаил". Екипът ни е висококвалифициран, с необходимата експертиза и бързо се преодоля първоначалното притеснение от ситуацията около пандемията. Работи се с изключително внимание и при спазване на противоепидемичните мерки.

Какви програми прилагате и ползвате ли чужд опит?

Дейностите с потребителите в нашето защитено жилище се извършват по предварително изготвена програма, която е изградена спрямо експертната оценка на екипа ни. Вземат се предвид индивидуалните потребности на нашите потребители, техните интереси, желание и, разбира се, възможностите им. Потребителите ни се включват в социални и обучителни дейности, спортни занимания и различни хобита, индивидуални и творчески занимания, културни дейности и прояви, арт терапия и др. Целта на провежданата от нашия специализиран екип работа е хората при нас да възстановяват уменията си за справяне в ежедневието, да комуникират, да бъдат ангажирани, да се чувстват полезни и да могат да се реинтегрират в обществото. Наскоро се завърнах от Италия, където бях по повод Световния ден на психичното здраве - 10 октомври, и с цел обмяна на опит. Посетих събития, свързани с психичното здраве и защитените жилища за хора с психични разстройства. Запознах се с дългогодишния опит на италианските си колеги и обсъдихме възможностите за съвместна работа, партньорство и провеждане на супервизии с членове на екипа ни.

Какво считате за успех по отношение на вашите потребители?

Когато виждам, че потребителите ни се чувстват добре, че са припознали защитеното жилище като свой дом, а екипа - като свое семейство. Успех е, когато виждаме, че се чувстват спокойни и се включват активно в повече дейности, когато се опитват активно да си изградят среда. Най-големият успех обаче е да се реинтегрират успешно в обществото.

Всеки случай е индивидуален, но какъв период от време е необходим за качествена социална рехабилитация на човек с тревожно или депресивно разстройство?

Трудно е да се каже - наистина при всеки случай е много индивидуално и няма как да се поставят точни срокове.

От какво имат нужда пациентите и техните близки, с които работите?

Пациентите - от защитена, сигурна и предвидима среда, в която се уважава достойнството на човека и се взимат предвид силните и слабите му страни, неговите желания и интереси. Необходима им е атмосфера, напълно лишена от стигма и предразсъдъци, която ги посреща с адекватна и професионална грижа. Много от тези хора имат капацитета и способността да бъдат пълноценна част от нашето общество, просто се нуждаят от подкрепа. За потребителите ни и за техните близки и семейства е много важно доверието в екипа, за да работим в тандем за благото на пациента. Често близките на човек с психични страдания са принудени да вложат цялото си време и усилия в грижа за него, което ги лишава от индивидуалната им реализация и нарушава фамилната динамика. Затова е много важно да се развиват местата за извънболнична грижа за тези хора. Създаването на структурирана сигурна среда с адекватна грижа и навременна помощ е един от вариантите. Колкото повече са възможностите пред тези хора и техните семейства, толкова повече ще се повишава нивото на съпричастност към тях и ще се случи реалната им реинтеграция. Това е и основната ни кауза като фондация "Св. Рафаил" - да подобрим средата и качеството им на живот.

Какви са наблюденията ви като психолог за отражението на кризата върху човешката психика?

Цялостната ситуация и съпровождащата я непредвидимост се отразяват тежко на всички ни. В момент, в който общество е под една или друга форма в изолация, това тежи на всеки от нас. Човекът е социално същество и за него едно от най-важните неща, от които има нужда, е да се социализира.

Като специалист и в областта на аутизма и детската психология какви са оптимистичните и песимистичните ви очаквания за отражението на пандемията върху психиката на децата в "норма" и децата със специални потребности?

Травмите от изолацията при децата ще са сериозни. Песимистичните ми очаквания са, че цялата картина около ситуацията с пандемията ще доведе до тежки несъзнавани травми при децата, ще останат много страхове, с които те няма да могат да се справят и е възможно да дадат отражение в живота им по-нататък. Единственото, което можем да направим ние като възрастни и родители, е да синтезираме информацията, да разговаряме с децата и да им обясним нещата по достъпен начин.

При децата с аутизъм изолацията ще доведе по-скоро до липса на развитие на умения, които са им нужни, за да могат да се интегрират в обществото. Ще се отрази на емоционалното им състояние - като страх, че не разбират правилата, които да следват в тази ситуация, и незнание какво се изисква от тях да направят. Ще ги обърка по отношение на ежедневния им режим и дейностите, с които ежедневно са свикнали, а децата с аутизъм обичат рутината.

Каква е вашата представа за съвременната роля на пациентските организации?

Активни и непримирими в каузите, които следват, и целите, които са си поставили. За нас каузата е психичното здраве в България да бъде припознато като приоритет.

Интервюто взе Десислава Николова