Здраве с препятствия

"Като имаме предвид тенденциите от предходни години, а също и че много пациенти тази година се уплашиха да отидат на лекар заради вируса и отложиха лечението си, може да се очаква ефект на ластика и догодина плащанията на НЗОК към болници и аптеки за лекарства да нараснат повече, отколкото тази година, тъй като отложеното лечение и забавената диагностика обикновено са по-скъпи и сложни. Ние очакваме, дори и с последното увеличение на бюджета за лекарства, през 2021 г. да се наложи индустрията да възстанови на НЗОК 360 - 370 милиона лева при очаквани 280 - 290 милиона компенсации през тази година, което се равнява на 22% от плащания на НЗОК за лекарства. Това нарастване на бремето на отстъпките може да се окаже непосилно за някои компании", смята Денев. Това е решение на всяка отделна компания, но ако някои от тях не успеят да получат разрешение от централите си да подпишат договори за още по-голям размер на отстъпките в резултат на натиска индустрията да покрива целия бюджетен дефицит на НЗОК, може да постави под риск и оставането на съответната компания на българския пазар, сериозните инвестиции на фармацевтичните компании в развитието на здравния сектор и самото функциониране на механизма за отстъпки и компенсации, които индустрията заплаща.

Критична точка

Според Денев до момента критичната точка, след която доставката на лекарства, заплащани от НЗОК, става икономически невъзможна за голям брой компании, все още не е достигната.

"През последните пет години индустрията е възстановила на НЗОК около 930 млн. лв., като сумата нараства всяка година. Само през тази се очаква тя да достигне 300 млн. лв., през миналата беше 200 млн. лв. Рискът е, че в един момент при този механизъм, при този натиск ще се достигне критична точка, точка на пречупване, над която компаниите вече няма да могат да изпълняват изискванията на касата за възстановяване на средства и съответно ще им се наложи да преосмислят плановете си за доставка на лекарствени продукти в България. Това, разбира се, е индивидуално решение на всяка компания. Ние се надяваме това да не се случи през следващата година, но за съжаление моментът наближава", казва Денев. Според изчисленията на компаниите в асоциацията през следващата година те ще трябва да възстановят на касата повече средства, отколкото са нараснали плащанията на НЗОК за продуктите им, тъй като всяка година средно около 500 лекарства престават да се продават в България поради липса на икономическа логика и заради огромния ценови натиск.

"Още при въвеждането на механизма нашата позиция беше, че не е приемливо да се налага на индустрията да възстановява целия преразход за лекарства над определен бюджет за лекарства, какъвто и да е той. Няма никаква правна гаранция, че бюджетът ще отговаря на нарастващите здравни потребности на населението. Получава се така, че ако се гласува нереалистичен бюджет, индустрията все пак трябва да компенсира целия преразход, образно казано, да подпише всеки празен чек, за да могат лекарствата й да стигнат до пациентите", коментира Денев. Според него това не е устойчив модел и няма как да функционира дълго. За да може индустрията да продължи да поема ангажименти за плащане на компенсации към НЗОК, техният размер трябва да е ясно регламентиран, а бюджетът за лекарства следва да отговаря на нарастващите здравни потребности на българските граждани.

Той припомня, че в проектобюджетите през тази година бяха заложени и отпаднаха няколко конкретни текста. Първият беше за своеобразен мораториум върху иновативната терапия - текстът предвиждаше всички лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък за заплащане от здравната каса след 1 октомври, да започнат да се плащат не от 2021 г., а от 2022 г. Практиката показва, че включването в списъка обикновено става в края на годината, тъй като процедурата е дълга и сложна. Така, ако този текст беше приет, щеше да отложи с повече от година достъпа на българските пациенти до над 20 нови терапии, които вече са достъпни за пациентите в повечето европейски държави и които съществено щяха да подобрят терапевтичните възможности във всяка област.

Другият проблем беше текст, според който лекарствените продукти за лечение на СПИН, които Министерството на здравеопазването купува всяка година на търг и които вече се доставят на цени, които са най-ниски в Европа, трябваше да се доставят и с допълнително ценово намаление от още 10%.

"В Европа всички държави сравняват цените на лекарствата с други държави. Например в България цената на даден лекарствен продукт не може да бъде по-висока от най-ниската цена за същия продукт в 10 държави от ЕС. Ако се въведе изискване за допълнително ценово намаление от 10% , то ще стартира изкуствена ценова спирала, по която цената пада първо в България, после в други държави, сравняващи се с България, след това новата по-ниска цена ще стане официална в България, пак ще трябва да се намали с 10% и така без възможност за прекъсване. При такава перспектива има риск компаниите да изпаднат в икономическа невъзможност да участват в тъга на МЗ за лекарства за СПИН. За щастие този проблем поне за момента беше разрешен", казва Денев.

Източник: Shutterstock

Цената на дългото чакане

Всички тези проблеми ще добавят още дни и месеци към нерешителността на компаниите да регистрират и предлагат своите лекарства в България. Според европейското проучване на т.нар. коефициент на изчакване на пациентите в Европа българските граждани са тези, които чакат най-много за достъп до нови лекарствени терапии.

"Едно ново лекарство стига до българските пациенти средно след около 650 дни след разрешаването му за употреба от Европейската агенция за лекарства, докато средно за Европа то е достъпно в срок между 250 и 300 дни. Това се дължи и на продължителността на административните процедури в България, както и на рестриктивното законодателство, което обезкуражава компаниите да пускат продуктите си на българския пазар, напротив, те изчакват максимално", отбелязва Денев.

Само за пример той посочва и ситуацията, в която се озовава всяко ново лекарство по българските закони.

"Според него, ако НЗОК плати за ново лекарство, да кажем, 100 лв. за опаковка, компанията трябва да й върне не 100, а 150 лв. за първата година от доставките на това лекарство. Компанията не само подарява самото лекарство, но дава на касата и 10% отстъпка, и плаща ДДС, отделно връща по механизма целия ръст от новия продукт. За да бъде устойчива системата, индустрията би могла да компенсира 15, дори 20% от нарастването на плащанията на НЗОК за лекарства, но над тази сума достигаме критичната точка, в която това е невъзможно", казва Денев.

Той допълва, че ако тази тенденция се задълбочи, ще стане невъзможно за компаниите да изпълняват изискванията на НЗОК за компенсиране на средства.

"Това, което видимо се случва в нашата част на Европа поради ценовия натиск, е компаниите да преминават от поддържането на местни структури към партньорски модел, което означава, че те не поддържат местна компания, а продуктите им се осигуряват през партньори, предимно търговци на едро с лекарства. В краткосрочен план изтеглящите се фирми ще направят всичко възможно продуктите им да продължат да стигат до българските пациенти, но в дългосрочен план това оттегляне със сигурност ще намали както инвестициите, така и програмите за компенсиране на доплащанията на пациенти и безплатните лекарства, ще намали и инвестициите в клинични изпитвания на нови лекарства в България. Когато няма фокус върху страната, дефицитните продукти последно ще стигат до България. През тази година една от компаниите дари месечния курс на лечение на всички пациенти заради забавянето на търга, дали това ще може да се случи през следващата година", пита Денев.

Той допълва, че ако компаниите прекратят директната си дейност в страната, ще станат значително по-оскъдни кампаниите за подпомагане на пациентите, които се случват непрекъснато.

Рецепта за дефицита на лекарства

"Има и проблем, който касае спешните доставки на лекарства за COVID, и той е законовият текст, според който листовките и опаковките трябва да бъдат отпечатани на български език, за да могат да влязат в България. Това забавя възможността да се внесат лекарства за COVID, включително нискомолекулярни хепарини от други държави с опаковка на друг език или в по-големи болнични опаковки. В момента ИАЛ може да разреши такъв внос за болниците и може да се ползва от законовите текстове по изключение, тъй като листовката всъщност е за пациента. И ако продуктът се прилага само от лекар, този проблем лесно може да бъде решен, защото българските лекари са достатъчно добре запознати с това как да прилагат лекарства и нямат нужда от листовки на български. Но все пак нека регулаторът да се произнесе за това", смята Денев.

Според него в момента не само България, но и цяла Европа се намира в ситуация на внезапно свръхпотребление, което може да доведе до дефицит на определени групи лекарства.

"Единственото, което може да се направи в тази ситуация, е по-добро планиране. Това, което индустрията в Европа опитваше лятото да направи със здравните власти на европейско ниво и на национално ниво, е да създаде план и да получи заявки за количества от лекарствени продукти, които ще бъдат нужни и трябва да бъдат произведени във връзка с борбата с COVID. Това за нещастие не се случи достатъчно ефективно поради твърде динамичната ситуация, което ни поставя в днешната ситуация. Налице са локални временни дефицити, дължащи се на свръхпотребление - ако в продължение на години устойчивата употреба на даден лекарствен продукт е 10 000 опаковки на месец и изведнъж скочи на 100 000 на месец, няма как да не възникне временен недостиг. Каквото и да се направи в момента, то ще има палиативен ефект. Решението стои в увеличаването на производството на тези продукти от страна на компаниите и доставка на по-големи количества, тъй като явно потреблението е по-голямо, но това отнема време, а и няма гаранции, че потреблението няма рязко да спадне и новите количества да се окажат ненужни. Тези неща трябва да бъдат координирани на национално ниво", смята Денев.

Нуждата от електронно здравеопазване

Според Денев точно COVID кризата е показала необходимостта от бързото въвеждане на електронното здравеопазване.

"Към момента българският пациент е куриер, който разнася документи от лекари към регионалната здравноосигурителна каса, към аптеката, обратно при лекаря. Голяма част от тези физически контакти между пациента, лекаря, администрацията, аптеката са ненужни. Решението е въвеждане на електронна рецепта. За съжаление тя още не е въведена и затова единственият начин за ограничаване на тези разходки по институциите и разнасянето на документация е решението на НЗОК за удължаването на рецептите и протоколите за лекарства, платени от НЗОК", казва Денев. Той смята, че това решение не е идеално, разбира се, тъй като лекарите трябва да виждат своите пациенти достатъчно често, за да могат да контролират заболяванията им, но за съжаление е единственото възможно към момента.

"Разбираеми са притесненията на лекарите, когато става въпрос за пациенти, които не са добре контролирани и трябва да виждат лекаря си по-често. Но има и достатъчно случаи, при които пациентите са добре контролирани и няма нужда да се променя лечението им, т.е. рискът от посещението при лекар в ситуация на пандемия само за да се получи нова рецепта със същите лекарства в същото количество, е по-голям, отколкото ползата от това посещение. Удължаването на протоколите е само една възможност, ако пациентът иска да види лекаря си или лекарят иска да види своя пациент, това пак може да се случи", заключава Денев.