Промените в здравния сектор: първо заплатите на медиците, после и спешна помощ
Извънболничната помощ получи значително увеличение на средствата с една трета. Идва и краят на хартията
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Трудът на медиците е срамно ниско заплатен и това е основна причина за липсата на лекари и медицински сестри, за множество изкривявания в здравната система като масов прием по най-скъпите клинични пътеки с понякога несъществуващи придружаващи заболявания, за нерегламентирани доплащания и за дежурния въпрос на здравноосигурените "защо плащам здравни вноски".
Вероятно не всички са очаквали от новата четворна коалиция да се заеме точно с дежурното обещание на всички политици да остойности справедливо труда на медиците, да увеличи реално заплатите в сектора и да започне да прехвърля акцента на плащанията на здравната каса към извънболничната помощ, но това се случи. Да, наистина, случи се без драстична реформа и затваряне на неработещи болници, които да отстъпят място на големи центрове, работещи по последните стандарти на иновативната медицина. Случи се в края на пандемията, при която една част от болниците и лекарите работиха до изтощение, а други получаваха пари от държавата, еврофондовете и здравната каса, без да работят изобщо или достатъчно в продължение на две години. Само за пример - през първото тримесечие на тази година една трета от плащанията за дентална помощ идват от перото за неблагоприятни условия на работа заради COVID-19, тоест средства, получени заради пандемията, а не заради извършено зъболечение.
Промяна с повече пари
Рецептата на новите управляващи изглежда на пръв поглед лесна за изпълнение - повече пари за същата или по-малко работа. През последните десетина години обаче нито едно финансово министерство, чийто своеобразен филиал се явяваха здравното министерство и здравната каса, не насочваше повишените приходи от здравни вноски всяка година директно към увеличаване на заплатите на работещите в сектора. В случая това стана през два инструмента - колективния трудов договор в сектора и анекса към Националния рамков договор, сключен между здравната каса и Българския лекарски съюз. Двата документа поставят условие за получаване на увеличените средства по клиничните пътеки и то е до три месеца основните заплати на лекарите да достигнат 2000 лв., а на сестрите - 1500 лв. В момента много лекари и сестри в болниците получават подобни, а често и по-високи месечни приходи, но те са структурирани като ниска основна заплата и високо допълнително материално стимулиране (ДМС). ДМС обаче всеки месец е различно и зависи и от приходите на съответната клиника или отделение и от отношение на завеждащия клиниката и директора към всеки работещ конкретно. Заради плаващото и несигурно ДМС това е своеобразен инструмент за подчинение на персонала, който обилно се използва от управляващите, особено в държавните и общинските болници, но сега ще им бъде отнет (виж интервютата на доц. д-р Антон Тонев и д-р Иван Маджаров).
Другите два сегмента, в които бяха заявени първите промени, са в спешната помощ и извънболничната помощ.
За да се преодолее кадровата криза в линейките, от есента се предвижда обучение на парамедици в медицинските университети по държавна поръчка. Освен това Министерството на здравеопазването обяви, че ще продължи да увеличава заплатите и мотивацията на работещите в спешната помощ, така че те да не се различават от тези в останалите звена.
Въпреки множеството заявки как профилактиката, превенцията и извънболничното лечение са приоритет на всяко от предишните управления, средствата по НЗОК години поред стояха на нива около 200 млн. лв. годишно за цялата страна и се водеха пунически войни за стотинки увеличение на прегледа при личните лекари.
През тази година през бюджета и НРД първичната извънболнична помощ получи значително увеличение на средствата с една трета. Освен това се предвиждат допълнителни смени в модела на работа, които да насочат още повече средства към личните лекари и да насърчат лечението на амбулаторните състояния, без да се стига до болница. В момента тече дискусия между структурите на Българския лекарски съюз, личните лекари и народните представители от управляващата коалиция за смяна в модела на заплащане на първичната извънболнична помощ по начин, който да я направи по-привлекателна като специалност. По данни от регистъра на БЛС, изнесени от председателя му д-р Иван Маджаров, 88% от общопрактикуващите лекари в България са на възраст над 50 години и през следващите години цели области ще чувстват липсата им.
В момента се обмисля реалното остойностяване на работата в болниците и въвеждането на диагностично свързани групи през следващите години.
При държавните и общинските болници обаче наследството от предишните управления е изключително тежко. По традиция само 10 от общо 65-те държавни болници работят на печалба и почти всички от тях са санаториуми. Общите задължения към доставчиците на клиниките са около 800 млн. лв., а част от университетските и областните болници са доведени до фактически фалит по време на управлението на ГЕРБ. Разбира се, без който и да било да понесе отговорност за свършеното, несвършеното и похарчено на ръба на закона и морала в държавните клиники.
Без да се фокусират в иновативната медицина, през тази година управляващите увеличиха цените на еднодневната хирургия и амбулаторните процедури като цяло, за да могат пациентите да се възползват от щадящите методи, без да натоварват болничната система, която е много по-скъпа като издръжка.
В процес на изработване е един изключително важен документ - антираковият план. България очаква помощ от Европейската комисия за преструктурирането на онкологичната помощ и за по-доброто лечение на пациентите. В страната липсват много от елементите й - например превенцията и скринингът за най-честите локализации и палиативните грижи за пациентите.
През следващите месеци и лекарите, и пациентите ще усетят още едно голямо облекчение - краят на хартиите и разнасянето от пациента на изследвания, епикризи и медицинска документация. Освен работещата електронна рецепта вече е готово и пациентското досие, което може да се ползва и през телефон.
Далеч ли са революциите в терапията на тежки заболявания
Засега нерешен остава въпросът с един от основните елементи от лечението - лекарствената терапия. През тази година здравната каса ще плати за лекарства за домашно лечение и химиотерапия 1.5 млрд. лв. Това обаче не се усеща от всички пациенти по няколко причини. България остава страната в ЕС с най-голям процент доплащане за лекарства - около 50%. Фармацевтичният пазар е с общ обем продажби през миналата година 5 млрд. лв. и ако общите плащания за медикаменти в болниците и аптеките на НЗОК са 2.5 млрд. лв., логично пациентите купуват със средства от джоба си останалите продукти.
Здравната каса покрива с минимален процент лекарствата за най-масовите заболявания, сърдечно-съдовите, от които в България страдат 1.6 млн. души. В същото време й липсва прогенерична политика, а основната част от средствата й отиват за заплащане на иновативна терапия. Там пък ценовата регулация и натискът за отстъпки и сваляне на цените традиционно са такива, че на практика отказват фармацевтичните компании да регистрират лекарствата си в България, а кумулативно те покриват с допълнителните отстъпки и плащания към касата една пета от покритите от нея лекарства. Всяка година средно 300 - 500 медикамента напускат Позитивния лекарствен списък, някои от тях се дерегистрират изобщо и не са достъпни на пазара. Две от компаниите от топ 10 напуснаха България и повериха доставките на дистрибутори.
Периодът между разрешаването на едно лекарство за употреба и достъпа на пациентите до него в ЕС варира четири месеца до 2.5 години, като в България пациентите чакат 764 дни (виж интервюто на Томас Алвин).
Фармацевтичните компании предлагат промени в посока как пациентите да доплащат по-малко и да се лекуват по-добре.
1 коментар
Премного поезия вместо анализ!
Нищо различно не е направила четворната от всяка друга властова ламя: просто сложи своя ръка на НЗОК и на контрола на милиардите й. Председател но НС на касата е шефът на полит.кабинета на Сербезова, а представителите на държавата там са жената на Лорер и още една нечия. Т.е. пълен контрол.
Какво стана с "реформата" на общопрактикуващите? Н и щ и ч к о!
Със същият успех ще приключат и всичко изброено по-горе, защото четириглавата се интересува единствено от пари! И от комисионни при преразпределението им.
На баба Гица от Меляне електронното здр.досие дали ще й осигури достъпна здравна грижа? А по-близка аптека от тия в Монтана?
Всъщност тя и още милион- милион и половина като нея нещо ще разберат ли от здравната "реформа"?
Те и К не четат, за да прочетат, че такава се правела. Казват...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.