Д-р Иван Маджаров: Лекарският съюз е на лекарите, а не на директорите на болници

Един от основните проблеми, върху който трябва да насочим голяма част от усилията си, е борбата с кадровия дефицит. Тук немалка част от инструментите за преодоляването са в ръцете на държавата и тя трябва в най-кратки срокове значително да увеличи приема на медицински кадри, да поеме приоритетно обучението им и да гарантира тяхното задържане в страната. Ние, от друга страна, с НРД, може да направим първи стъпки, като договорим по-привлекателни условия за работа на младите лекари у нас.

Като заговорихте за заплащане, как ще решите въпроса с някои ваши членове - лекари, които са и ръководители на болници, с увеличаването на заплатите. Нямаше сдружение, което обединява болнични директори, което да беше съгласно допълнителното материално стимулиране да намалява за сметка на твърдото заплащане?

- Разбира се, право на асоциациите е да изразяват своето становище, но тук е мястото да кажа - Българският лекарски съюз е съюз на лекарите и няма как да бъде съюз на директорите на болници. Като ръководители на лечебни заведения те аргументирано трябва да обяснят на обществото с какво се сблъскват, защо не могат да се справят. Това е тяхно право, право е и да обжалват, ако трябва, този анекс в частта, която смятат, че не ги удовлетворява и е неизпълнима за тях. Това е напълно демократична система. Все пак неслучайно се нарича Национален рамков договор. Той е рамка, която се подписва между нас и НЗОК. В крайна сметка всеки по желание сключва този рамков договор с касата. Възможността да изпълняваш дадени изисквания не включва само заплащане на лекарите, там има и много други условия. В случая в НРД има поставено условие, че ако успеят да оптимизират така дейността си, че да осигурят това заплащане на своите служители, ще получат средно 25% увеличение на цените на клиничните пътеки. Ако не успеят - ще получат отново увеличение на клинични пътеки, но по-малко - около 15%. Дори не става въпрос за ограничение на правата и забрана за сключване на договор с касата. Знам, че е трудно, и аз също съм бил директор на болница. Реално някои болници и в момента дават такива заплати, но им се струваше недопустимо, че някой може да им казва какви заплати да дават на служителите си. Не бива обаче да забравяме, че бюджетът на НЗОК и последващите го подзаконови нормативни актове, какъвто е НРД, до голяма степен определят и политиката в българското здравеопазване.

Аз чух много изказвания - "никой не може да ми се меси, парите са си наши", само че всъщност не е точно така. Означава ли това, че медицински сестри трябва да продължават да получават 600 - 700 лв. месечна заплата, а лекарите - 900 лв., и на този фон да се оплакваме, че няма кадри в България. Ако някой мисли, че парите, които са от обществения фонд, са си негови в момента, в който ги вземе, и той може да прави каквото иска с тях, без да се грижи за персонала, се лъже. Държавата рано или късно логично взима мерки да промени това. Не казвам как и по какъв начин, но в случая това са обществени средства, разбира се, за закупуване на медицински дейности, но когато искаш да купиш качествена медицинска услуга, би трябвало да се грижиш за това тя да ти бъде предоставена от добре мотивиран и добре заплатен персонал. Има различни гледни точки. Има лечебни заведения, които и в момента, учудващо за мен, имат фонд работна заплата около 85% от приходите. Те се оплакват публично, че тази част от приходите им отива за това, и никой не се сеща да ги попита какво лечение осигуряват на пациентите си, ако им остават само 15%, с които да платят тока, водата, лечението и да закупят нова апаратура. Тогава това болница ли е? Болница, която е стигнала до това състояние, според мен е неспасяема. Дали ще осигурим 25, 50 или 100% увеличение на цените, там няма да се промени нищо. Ясно е, че това лечебно заведение отдавна се е изчерпало, то отдавна е декапитализирано, защото ако всички приходи отиват само за заплати, не можеш да се самовъзобновяваш, не можеш да правиш инвестиции, не можеш да купуваш нова апаратура. Напрежението, което възникна с болниците и БЛС, бе породено от това, че голяма част от тях казаха, че нямаме право да записваме текст за заплатите в НРД. Ако това е така, съдът ще се произнесе.

Бяхте поканен по време на разговорите за сключване на коалиционното споразумение, как тече диалогът със сегашните управляващи?

- Контактуваме добре с тях. Мисля, че до голяма степен резултат от тези взаимоотношения е и подписването на Националния рамков договор. За съжаление една голяма част от процесите, които трябва да се случват малко по-бързо, се позабавят. Да, чухме заявена амбиция за бързи промени, разбираме, че в рамките 2-3 месеца е правен анализ на ситуацията, но след това би трябвало да преминем към по-реални предложения за нормативни промени, които да са в посока справяне с проблемите, които посочихме преди малко, основно този с кадровата криза.

Категорично се обявихте срещу отпадането на бялата рецепта.

- Мисля, че фактът, че в целия ЕС само в една страна е премахната изцяло хартиената рецепта и важи само електронната такава, е достатъчно красноречив. Съществуването на възможността да изписваш дадена рецепта на хартия не отменя факта, че в повечето държави 90% от рецептите са електронни. И тази възможност не е причина да не се въведе максимално широко електронната рецепта. Явно в останалите държави става въпрос за много по-добър начин на комуникация и на внедряване на новостите чрез убеждение, а не по силов път. Ние няма да променим своята позиция. Не може една технологична придобивка да води до забрана на нещо друго, до отмяна на правото на лекаря да изписва лекарства по всяко време на денонощието. Това, че има смартфони, означава ли, че трябва да забраним на лекар, който няма смартфон, да практикува? Това е другият прочит на аргументите на Министерството на здравеопазването, които казват: "Ние ще ви направим приложение, ще направим софтуер и като го има този софтуер, вие ще сте длъжни да работите с него и забраняваме по другия начин." Лекарят обаче е лекар по всяко време на денонощието, не само пред компютъра или телефона. Нашата позиция няма да бъде променена. В анкета, поместена на сайта на Българския лекарски съюз, над 90% от гласувалите колеги бяха против отпадането на хартиената рецепта. Преди дни съборът - най-висшият орган на БЛС, препотвърди позицията, че хартиената и електронната рецепта трябва да съществуват паралелно. Категоричното становище на лекарите беше своеобразно подкрепено и от обществото. В анкета, пусната на сайта на пациентска организация, 95% от гласувалите бяха против забраната на бялата рецепта, а в допитване на една от националните ни телевизии 75% от гласувалите бяха против. При такава нагласа е самоубийствено да се опитваш да наложиш административно решение.

Какви са вашите очаквания от работата и на здравното министерство, и на останалите здравни институции в следващите месеци?

- Те имат много тежката задача да направят реални стъпки в кратки срокове, защото самата година върви много бързо, необходим е пакет от предложения за нормативни промени, програма за справяне с кадровата криза. Аз няма да спра да повтарям това, защото е свързано с отделянето на допълнителни средства за сектора, които обаче са задължителни, за да се направи стъпка към решаване на проблема с недостига на кадрите. Ще трябва да се създадат програми, в които държавата да подкрепя изцяло тези, които желаят да учат медицина, да бъдат специалисти по здравни грижи, да поеме изцяло издръжката им и след това да им осигури работа. И да бъде ясно, че който желае да кандидатства по финансираната от държавата програма, след това ще трябва да работи по договор в страната известно време. Да не изброявам всички мерки, които би трябвало министерството да предложи и да предприеме, ако наистина вижда проблемите, пред които сме изправени. Електронната рецепта не е основният проблем на българското здравеопазване в момента. Тя единствено може да създаде напрежение и да торпилира усилията за дигитализация.

Бих искал да допълня, че сме предоставяли на Комисията по здравеопазване и нашите предложения за законодателни промени във връзка с продължаващото медицинско обучение в България. Очакваме те да бъдат разгледани максимално бързо, както и промените, които да гарантират минималното възнаграждение в нашата професия. Това е една от причините до голяма степен за възникване на тази кадрова криза.