Доц. д-р Ася Консулова: Лекуваме пациента с онкологична болест, а не онкологичната болест на пациента
Председателят на сдружение "Жените в онкологията - България" и Началник клиника по медицинска онкология към УСБАЛО - София
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Доц. д-р Ася Консулова завършва медицина в Медицинския университет "Проф. д-р П. Стоянов" - Варна, през 2003 г. Има две специалности - вътрешни болести и медицинска онкология, както и защитена дисертация по медицинска онкология през 2016 г. От 2021 г. е доцент към университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас. От май 2022 е Началник клиника по медицинска онкология към УСБАЛО - София. Тя е посланик за България и участва в научния съвет на Европейското училище по онкология (ESO), както е и представител за България на международни инициативи и групи като ENTYAC и The ABC Global Alliance. Редактор на престижни списания като Frontiers in oncology и др.Професионалната си квалификация доц. д-р Консулова развива през годините в сертифицирани онкологични центрове като институт "Жул Борде", Брюксел, Белгия, със стипендия на Европейския съюз и специализира две години към Брюкселския свободен университет. През 2017 г. е стипендиант на Централната европейска кооперативна онкологична група (CECOG) в AKH - Виена, Австрия, след което през 2018 г. със стипендия на ESO специализира една година в Клиничен онкологичен център "Шампалимо", Лисабон, Португалия. Тя е чест гост-лектор на български и международни форуми, най-вече свързани с карцином на гърда, овариален карцином и невроендокринни тумори. Носител е на престижни награди на български и международни професионални организации, включително грант на Колежа на европейското училище по онкология - ESCO, Европейското общество по медицинска онкология. Председател е на сдружение "Жените в онкологията - България" и е член на УС на Съвместната национална онкологична мрежа, отговаряйки за клъстер "Всеобхватни центрове, мрежова свързаност и иновации".
Доц. Консулова, отскоро сте Началник клиника по медицинска онкология към УСБАЛО - София, какви са вашите амбиции за бъдещото развитие на онкологичната грижа в центъра?
Позицията ми се промени, но разбиранията за онкологична грижа остават същите. Лекуваме пациента с онкологична болест, а не онкологичната болест на пациента. Както беше практиката и в КОЦ - Бургас, всяка стъпка в лечението би трябвало да се обсъди от мултидисциплинарен екип. Така се избягва субективизмът и може да бъде структурирано най-адекватното диагностично и лечебно поведение за всеки конкретен пациент. Диагнозата и лечението на всяка онкологична болест са добре уточнени в ръководства на международни експертни групи и организации като ESMO, NCCN, ASCO и други. Тяхното спазване е ключово. Има добри практики, които са поне частично въведени и в България. За съжаление нерядко у нас медицината е базирана на собствения опит и възможности, а не на доказателствата, ръководи се от брой преминали пациенти и клинични пътеки, а не от постигнатите резултати. Субективизмът е различно понятие от експертното мислене. Затова моя цел винаги е било провеждане на лечение според доказателствената медицина и експертното мислене. В клиниката по медицинска онкология към УСБАЛО - София има екип от опитни и от млади специалисти и лекари, с които съм сигурна, че ще работим в синхрон за най-добрата медицинска практика. Като навляза в детайлите, опознавайки добрите и потенциално възможните места за подобрение, се надявам и на успешно развитие за бъдеще.Какви са иновациите по отношение на диагностиката и терапията в областта на рака на гърдата? Доколко те са достъпни за българските пациенти?
Диагностичната биопсия, позволяваща хистологично и имунохистохимично уточнение на вида карцином, е една от ключовите стъпки в диагнозата на карцином на гърдата. Това не е новост, но продължава да е предизвикателство в България. Тя често се изпуска, а това е абсолютно неприемливо. Преди решение за лечение трябва да са уточнени всички диагностични стъпки. И това не е шаблон или мода, а правило, доказано от много години. Не може да се извършва хирургия без ехо-, мамография или понякога резонанс на гърди. Не може да се оперира, без да е стадирано разпространението на болестта в тялото и изключване на метастатична болест, която коренно променя лечението. Това е осъществимо и у нас, но изисква добра координация и възможност за провеждане на всички стъпки на едно място. Специализираните онкологични болници могат и трябва да са пример за подобно поведение.
Допълнително изписването на противотуморно перорално лечение, което навлезе много широко в онкологията и подобри прогнозата при лечение на много карциномни локализации, не се финансира от НЗОК като дейност. Като резултат понякога от онколозите се предпочита финансираната по клинична пътека системна химиотерапия при липса на медицински индикации. Тези медикаменти са налични и напълно достъпни във всяко онкологично звено в България и е положителен фактът, че се прилагат все по-широко и у нас, макар и не рутинно във всички онкологични центрове.
Скоро се надявам да имаме и възможността за приложение на имунотерапия предоперативно и при напреднала болест при един от подвидовете карцином на гърда - тройно негативният, който е с особена агресивност и е по-чест при млади пациентки.
Известно е, че пандемията от ковид-19 доведе до спад с около 30% на онкологичните диагнози. Мислите ли, че това ще се отрази в дългосрочен план, водейки до компенсаторно увеличаване на пациентите с авансирал рак на гърдата в следващите години? Какви са нуждите на пациентките с напреднали форми на рака на гърдата спрямо тези с ранен рак? Доколко те са оптимално адресирани в България?
За съжаление забавянето и диагностицирането на карцинома на гърдата в по-напреднал стадий е факт при повече жени. Страхът от диагноза или последващо лечение не помага в медицината. Често рискът от инфекция с ковид-19 обаче е допълнително "удобно" извинение за небрежност към нашето здраве. Скринингът като цяло беше затруднен на много места по света, не само в България. Необходимо е създаване на специализирани центрове за лечение на онкологични болести, които да бъдат сертифицирани, като се изпълняват утвърдени критерии за качество с продължаващ контрол и процес на ресертифициране. Т.нар Comprehensive cancer centers трябва да бъдат въведени и у нас, тъй като само така различните онкологични болести доказано се лекуват с максимален шанс за успех. Поемане на дългосрочен ангажимент за качество, продължаващо медицинско обучение за специалисти и специализанти, а не просто сертификат на хартия, са ключови за подобряване на онкологичната грижа в България.С какви проблеми се сблъскват пациентите с карцином на гърда в България?
Проблемите са много и от различно естество, но основно включват диагноза и лечение "на парче". Субективизмът в онкологията е преодолимо препятствие според мен. Да се започне лечение преди пълно диагностично уточняване е съществуваща практика от години в България, за която вече споменах. Подходът "хирургия без биопсия и без стадиране на цялото тяло" не е оптимален. Немаркирането на тумора или следоперативно на туморното ложе, както и рядко извършваната сентинелна биопсия, вместо която се провежда масово аксиларна лимфна дисекция, са огромен проблем. Имаме и немалко добри практики у нас и достъпът до адекватно стадиране, техника и лечение са много важно предимство. Пациентите не доплащат за изключително скъпи и иновативни методи на лечение и медикаменти и могат да бъдат лекувани по най-добрите медицински стандарти. Имаме национални особености на мислене и склонност към проверка с второ, трето и десето мнение от различни специалисти, докато отлагаме трудни решения и чуем това, което искаме. Не ми се иска да навлизам и в друга, доста неприятна за всички специалисти от онкологичната общност, тематиката за "алтернативното" лечение, множество неодобрени и понякога дори вредни хранителни добавки, които се рекламират свободно из мрежата.Какво е вашето мнение за онкологичната грижа за пациентите с рак на гърдата в България? Какво постигнахме досега и какво още може да се подобри?
Лечението се подобрява през последните години, като навлизат екипността и истинското мултидисциплинарно мислене и у нас. Би ми се искало да става по-бързо, да нямаме забавяне между различните стъпки на диагноза и лечение, да не се нарушават основните добри практики на адекватно диагностициране и лечение, да се провеждат маркиране и сентинелна биопсия и да се намали броят на ненужни мастектомии и аксиларни дисекции. Вярвам, че това може да се осъществи. Лечението на пациентите с карцином на гърда може да се провежда според всички стандарти и създаването на експертен център за диагноза и лечение при карцином на гърда, a и дори за други онкологични болести е моя голяма цел. Въпреки че 99% от пациентите с карцином на гърда са жени, трябва да търсим възможност за адекватно лечение и при мъжете с тази онкологична болест. Rare, but there! В България те имат ограничения в достъпа до някои от най-ефективните лечения за най-честия вид тумори, който се диагностицира в над 90% от случаите при мъже - луминалният карцином.Грижата и качественото лечение на пациентите с карцином на гърдата са възможни в България. Съвместната работа в екип с участие на пациента във всяко решение е правилният път!
