Предизвикателства пред съвременната фармация в България

Остава нерешен и

Въпросът с достъпа въобще до лекарствени продукти

и фармацевтични грижи на една немалка част от населението на страната. Има цели общини без никаква аптека, а в други аптеките изпълняват цялата палитра от възможни дейности - не работят с НЗОК или отпускат само определени групи лекарствени продукти, не изпълняват наркотични рецепти, не приготвят екстемпорални форми, работят с ограничено работно време. Това е така, защото тези дейности не са достатъчно финансово обезпечени. Надбавките за лекарствени продукти в България определено са най-ниските от целия Европейски съюз за разлика от ДДС. Едва около 25% от обема средства, които НЗОК изплаща за лекарства, са за продукти с някаква надценка. Останалите 75% са за продукти, които аптеката отпуска без надбавка, а получава само малка такса. Таксата бе увеличена от 2 на 4 лв. миналата година, но това все пак е нищожна "печалба" за аптеката, когато става дума за лекарства на стойност понякога хиляди левове. Подчертавам, че за тези 100% реимбурсирани от НЗОК лекарствени продукти търговците на едро имат надбавка, докато аптеките НЕ. Смятаме, че това е недопустимо и е една от причините малко аптеки да работят с подобни лекарствени продукти. Не виждаме причина да не се възстанови надбавката за напълно платени от НЗОК лекарствени продукти. Има становища на Комисията за защита на конкуренцията, които ясно потвърждават, че сегашната нормативна уредба е в полза на вертикалните и хоризонталните структури (свързаните с производител и/или търговец на едро вериги от аптеки) и в сериозен ущърб за пациентите.

Аптеките по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са здравни заведения, но на практика са третирани като обикновени търговски обекти. Финансовата им издръжка се обезпечава единствено от продажби и зависи от надценки, марж, отстъпки и обороти.

Фармацевтичната дейност не се заплаща

Консултации, проследяване на терапия, лекарствени взаимодействия, нежелани лекарствени реакции и други са буквално санкционирани от някои собственици на аптеки, които не са фармацевти, защото се "бави опашката". Докато това е така, българите ще потребяват все повече и все по-скъпи лекарства и ще бъдат все по-болни.

В България има достатъчно фармацевти, но твърде

Много и изключително неравномерно разпределени аптеки

Те са концентрирани в големите градове и около болниците, а на други места няма никакви или са с ограничени дейности, защото издръжката им зависи единствено от марж и оборот. С разработването на Националната аптечна карта се надяваме да се предприемат политики за насърчаване на аптечната дейност там, където е нужна, и ограничаването й там, където има свръхнасищане.

Скъпи ли са лекарствата в България?

Явно не са, след като продължава реекспортът на определени лекарства. Притежателите на разрешение за употреба декларират, че внасят в страната количества над нуждите на пазара, но тези лекарства продължават трудно да се намират. Те са налични в складовете, но не всяка аптека може да ги получи. Наложително е да се доразвие Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, така че аптеките да могат да виждат къде има търсени от тях стоки и търговецът на едро да не може да "крие" наличности само за определени контрагенти. В момента достъп до тази информация има само Изпълнителната агенция по лекарствата. Ако аптеките също имат подобен достъп, пациентите много по-лесно и навреме ще получават лекарствата си.

В България лекарствените продукти се предписват основно по търговско наименование. Лекарите могат да предписват и по международно непатентно наименование, но това се прави много рядко, говорим по-скоро за отделни случаи. Време е да се позволи т.нар.

Генерична замяна от магистър-фармацевта в аптеката

България е една от трите страни в Европейския съюз, в която тя не е позволена. Генеричната замяна представлява замяна на един лекарствен продукт с друг със същото международно непатентно наименование (същата съставка), същата лекарствена форма и същата доза. На практика става дума за едни и същи лекарства с еднакво съдържание, доза и форма, но на различни производители и, разбира се, на различни цени. Замяната трябва да става САМО със съгласието на пациента, след като предварително е информиран за всички налични алтернативи. Това ще даде възможност на пациентите много по-лесно и бързо да намират нужните им лекарства. Когато лекарят е изписал продукт на определена компания, който в момента не е наличен в аптеката или не е по джоба на пациента, фармацевтът ще може да предложи всички налични генерични алтернативи на други фирми. Те не отстъпват по качество, ефикасност и безопасност един на друг, иначе нямаше да бъдат пуснати на пазара от регулатора. Многократно ще се подобри придържането към терапията от пациентите - свидетели сме как пациенти сами намаляват приема или спират употребата на финансово недостъпни за тях лекарствени продукти на определени фирми, а в същото време са налични в аптеките понякога в пъти по-евтини алтернативи, които фармацевтът въпреки желанието на пациента няма право да отпусне.

Дигитализацията в здравеопазването

е процес, чието начало едва е поставено у нас и тепърва ще се развива и надгражда. Тя не е фиксидея или самоцел за определени участници в сектора, а жизнена необходимост за развитието на системата. Технически проблеми е възможно да има, но те са решими. Вътрешна съпротива на самата система към промени също вероятно ще има, защото всеки участник е намерил свой метод за работа и справяне с проблемите и има притеснения дали няма да бъде ощетен. Наблюдавайки публичните дискусии, забелязах, че има дълбоко неразбиране на смисъла от дигитализация. Някои медицински специалисти описват апокалиптични картини, фантазии и кошмари, на които биха завидели и най-добрите холивудски сценаристи, които "евентуално" биха настъпили в определени "евентуални", изключително малко вероятни ситуации, като се вадят обстоятелства и заключения от частния случай и се представят за масова практика.

Едно нещо е безспорно обаче - предимствата са много повече от предизвикателствата. Ползите са най-вече за пациента, а проблеми биха имали единствено участниците, които са свикнали да се справят най-добре в тъмнината и мъглата на непрозрачността. Многократно ще се намали възможността за грешки, имам предвид основно административно-документални, от всички медицински специалисти. Ще има проследимост на процесите и ясна, доказуема отчетност на това кой какво е свършил, съответно никой няма да може да избяга от отговорността, която носи. Ще се спести време на специалистите и на пациентите, което е ресурс, които малко системи напоследък оценяват. Не се променят начинът на работа, отговорностите и функциите на медицинските специалисти, а само формата на документиране и се оптимизират процесите.