Най-динамичните компании за козметика и фармация: Здравословен ръст

Най-бързорастящите дружества в сектора отбелязват средно 50% увеличение на приходите през 2019 г.

Десислава Николова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Лекарствата, независимо дали са с рецепта или без, са регулирана от държавата стока, чиито цени рядко могат да се увеличават, независимо от търсенията на пазара или инфлацията. Напротив, държавната политика е да оказва всевъзможен натиск върху производители да намаляват цените си. За сметка на това обаче на козметичния и фармацевтичния пазар има истински оазиси на добрия ръст, при които цените не се регулират, маржовете са високи и пазарният успех е само въпрос на добро представяне на продукта пред потребителите или пък нуждаещите се от него.

Тези сегменти без тежка бюрокрация, държавно присъствие и регулация са секторът на производителите и вносителите на медицински изделия, козметиката и парфюмерията, както и сегментът на търговията с хранителни добавки. Всички те са представени в класацията "Гепард", като от нея отсъства още един голям играч в сектора - това са аптеките в големите градове, които също постигат милионни обороти.

Пазарният лидер

През 2019 г. това е българската компания за производство на органична козметика "Пурмерул", семеен бизнес, който обаче само за няколкото години от създаването му успява да регистрира продуктите си за слънцезащита и грижа за кожата в повечето европейски страни, без скандинавските, САЩ и Русия, да намери място на сайта на Amazon и да постигне мечтата на всяка млада фирма - 90% от продукцията й да бъде за износ (виж профил на компанията тук).

Лекарствен ръст

През 2019 г. ръстът на целия фармацевтичен пазар се движеше около 7%. "Берлин Хими - Менарини" обаче отбелязва ръст над 152%. Той не е органичен и резултат от изобретяването на нови лекарства или засилване на досегашните позиции на компанията. Причината за този ръст е прехвърлянето на едно огромно портфолио от продукти за лечение на белодробни заболявания. Досегашната дивизия на английско-американския концерн GlaxoSmithKline за лечение на тежки белодробни заболявания - астма, хронична обструктивна белодробна болест и др., вече продава лекарствата си през "Берлин Хими", което е и причината за ръста и най-високите приходи от продажби в класацията.

Не такива обаче са обстоятелствата при най-бързо растящата компания във фармацевтичния сектор през 2019 г. - японската Astellas, която генерира ръст над 67% само с продажбата на новите си лекарства за лечение на онкологични и онкохематологични заболявания. Компанията е фокусирана да изобретява медикаменти само за заболявания, за които до момента не е имало никакво лечение (още за нея тук).

В подобен порядък се движат продажбите и на фармацевтичната дивизия на американския концерн Johnson&Johnson в България. Компанията също генерира ръст около 67% в продажбите на най-новите си продукти за лечение на онкологични, психиатрични и други тежки заболявания.

През последните години фармацевтичните компании, особено тези, които изобретяват сами своите лекарства, са поставени в ситуация на непрекъснат натиск за отстъпки и за намаляване на цената от страна на държавата.

За да се покрие едно лекарство от здравната каса, компанията трябва да предостави 10% отстъпка на входа, след това да преговаря за допълнителни отстъпки, а ако лекарството е ново - директно да подари дозите за пациентите си за цяла година на НЗОК. Освен това цените в България се сравняват с тези в останалите европейски страни и ако някой здравен фонд договори отстъпка за поръчани милиони опаковки, тя автоматично става цена и в България, независимо че тук се продават минимални количества. Тъй като пък цените в България са референтни за други европейски пазари, компаниите предпочитат да забавят регистрирането на нови лекарства или директно да ги изтеглят, за да не срутват западноевропейските си продажби.

Всичко това прави фармацевтичните компании изключително предпазливи на българския пазар и средният период на забавяне на регистрацията на ново лекарство в сравнение с останалите европейски страни е две години.

Заради силната регулация при лекарствата надеждите са в растежа на приходите от добавките и козметиката.

Трудни върхове

В подобно състояние са и компаниите за медицински изделия, каквато е "Булмар". Тя предлага болнични консумативи, инструменти и апаратура, които се регистрират като медицински изделия. Част от тях се заплащат от здравната каса, която въведе изискване да плаща само най-евтиния вариант на медицинското изделие. Освен това болниците, които ползват консумативите, провеждат обществени поръчки, при които основното изискване е ниска цена и възможно най-дълго отложено плащане.

Към усилията за постигане на ръст над пазарния могат да се причислят и продажбите на "Натурфарма България", която е постигнала ръст два пъти над пазарния в сегмента на хранителните добавки и растителните продукти и забележителните приходи над 49 млн. лв.

Хранителните добавки са един от най-слабо регулираните сегменти, чийто основен канал за продажбите са аптеките, дрогериите и супермаркетите. При тях производителите или вносителите регистрират в агенцията по храните само етикет, опаковка и листовка, като условието е в тях да не се твърди, че те лекуват или че са заместител на естественото хранене. Агенцията не проверява дали съдържанието на етикета отговаря на това в опаковката за разлика от лекарствата, които подлежат на изключително щателна проверка. Освен това облекчение при хранителните добавки няма таван в цените и компанията, която ги разпространява, може да има изключително високи маржове на печалба. По принцип аптеките печелят от продажба на козметика и хранителни добавки, тъй като надценките на лекарствата са нищожни, а най-скъпите от тях се продават само срещу заплащане от 2 лв. от НЗОК. Затова фармацевтите предпочитат да развиват в аптеките си солидно портфолио от добавки и козметика, което е и в основата на ръста на техните производители и вносители.