Приказка за обувки от Пещера

Ремзи Ингилизов разказва, че семейството му има допир с бранша на обувките от 1974 г. Неговата баба е работела в обувния завод в Пещера тогава, след това и баща му, а сега той е трето поколение. Пещера е дом на редица обувни фабрики, тъй като там е имало голям обувен завод преди 89-а година. Компанията "Ингилиз груп" е създадена през 2009 г. и е правоприемник на ЕТ "ИНГИЛИЗ-Гюрсел Ремзиев" - производител на обувки от 90-те години. През 1997 г. е било малка стая с шестима души екип, спомня си синът Ремзи Ингилизов, а след това предприятието се мести под наем в бившо заведение. През 2003 г. то прераства в малък цех, а през 2009 г. построяват и настоящата си фабрика. "Тази година правим плановете за следващата фабрика, която е по-голяма и с по-голям капацитет. Сегашната сграда е 3 хил. кв.м, а новата - 11 хил. кв.м", разказва той. В момента предприятието произвежда 100 хил. чифта на година.

Бизнесът е семеен, като бащата, Гюрсел Ингилизов, отговаря за производствения процес и контрола на качество. Има и хора, които от 20 години са част от предприятието.

По думите на Ремзи Ингилизов производството на обувки основно се характеризира със сглобяване, от една страна, и от друга - почистване и опаковка. В тяхната фабрика има отдели за калъпи, табани, ходила, разкрояване, ушиване, сглобяване и опаковка. Допълнително има дизайнерски екип, в който влизат седем души. Преди около пет години откриват звената за ходила и табани и така затварят производствения цикъл. На балканите сме единствените, които имат на едно място производство на калъпи, табани и ходила - в Гърция, Албания и Македония няма, а в Сърбия и Румъния имаше доскоро, но вече не. Турция я изключваме просто защото е различен пазар", обяснява Ингилизов.

Фирмата произвежда обувки за редица партньори, включително и за сериала Game of thrones, има и собствена марка Източник: Ingiliz

Не на ишлемето, да на собствения бранд

"През 2010 г. решихме да сменим стратегията в развитието на семейния бизнес, защото още тогава виждахме, че работата в ишлемето има предопределен край, както се вижда и сега", казва Ингилизов, като уточнява, че с покачването на цената на труда у нас ишлемето се мести в други страни.

Със затворения цикъл на производство, услугите и познанията, които предлага, "Ингилиз" се ориентира към нов тип отношения с марките за обувки преди няколко години. "Тогава започнахме да инвестираме време и усилия в стартъпи, които са надеждни според нас, в които виждаме потенциал. Дизайнери, чиято идея е добра и които предлагат нещо, които няма навсякъде, които имат връзки с модните среди. Основно започнахме да работим с хора, които търсят партньори, а не просто къде да си произведат обувките", разказа Ингилизов. Такива партньори sa BY FAR, Demobaza, американската дизайнерка Tiannia Barns, както и италианеца Gianfranco Pierantoni. Той е производител на сценични костюми, работи за големи продукции и е клиент на "Ингилиз" за обувки. Така всъщност се стига дотам, че обувките от втория сезон и следващите от сериала Game of thrones се произвеждат именно във фабриката "Ингилиз" в Пещера. Компанията не е просто поточна линия, но и технически познания - реално клиентите идват с идея, снимка или вдъхновение, а отделите в предприятието материализират концепцията им. На въпрос как успяват да спечелят тези клиенти Ингилизов разказва, че основно се случва с препоръки. По думите му гъвкавостта на производството, тяхното ноу-хау, както и фактът, че създават всеки елемент на обувките на едно място, ги прави конкурентоспособни.

Компанията има и собствена марка - Ingiliz, като през 2010 г. променя визията на бранда, а през 2012 г. регистрират марката официално. Ремзи Ингилизов обяснява, че целта е да се направи продукт на средно до високо ниво за международния стандарт, но на български цени. Цените на обувките са грубо между 200 и 400 лв., като за европейското ниво не са високи - по думите му в чужбина цените на тези продукти са между 300 и 600 евро.

В момента основно продават онлайн, като имат и сайт-представителство в Румъния, който не ръководят те. Има и физически магазин в Пещера, като от 2020 г. са отворили и магазин в Германия. Целта е техният бранд да заема около 30% от производството. Собственият бранд и успехите на стартъпите, за които произвеждат, са ключът към ръста в оборота.

Инвестициите в бъдещето: хора и екология

Както почти всички компании у нас, се сблъскват с дежурния проблем с кадрите. Поемат инициативата сами да го решават, щом техникумите и университетите не успяват да задоволят нуждите им - предстоят инвестиции в специализираната паралелка в училището в Пещера. Иначе непрестанно обучават и кадрите с опит на новото в сектора.

Освен това инвестицията в новото им предприятие няма да е просто голяма сграда, а в зелената идея, като целта е "Ингилиз груп" да произвежда с нулев отпечатък. "Околната среда ми е хоби, на баща ми също. Производството генерира много отпадъци, а страната ни има проблем с тях. В много случаи. когато участваме на изложения [в чужбина], контактуваме с други хора и стигнахме до тази идея", разказва Ингилизов. Целта е всеки продукт по веригата да бъде създаден така, че да няма отпадък и да не замърсява околната среда, като е биоразградим. В периода 2017-2018 г. са инвестирали 3 млн. лв. в производството на калъпи без отпадна технология. Когато бъдат потребени, те се претопяват и се използват наново.

Сега дружеството е на прага на голяма инвестиция от 15 млн. лв. без ДДС в няколко различни направления. Например ще използват занапред лепило на водна база, което е чисто ново изобретение. То вече е направено специално за тях от малка италианска компания, производител на лепила. В момента обаче не съществуват машини, които да работят точно с такова лепило, затова предстои да бъдат създадени. На практика с предстоящата голяма инвестиция се очаква да се обновят технологичните процеси на пет звена, да се произведат специално машините за тях. "В производството на табани използваме рециклирани материали - картони от опаковки, вестници, които излизат от употреба. По този начин спестяваме около 20 хил. л вода на 1000 чифта, както и 13 кг въглероден отпечатък и три дървета", разказва Инглизов.

Компанията използва и собствени зелени източници на енергия, като Ингилизов уточнява, че към момента не могат да покрият нуждите на фабриката 100%, но все пак инвестират във фотоволтаици или други зелени технологии. Всичко това се прилага в цялото производство, не само в собствената марка на "Ингилиз", уточнява той.

Източник: Ingiliz

Неизбежният COVID ефект

През януари 2020 г. планът за годината е направен, по месеци се знае какви ще са заявките, кой служител къде ще работи. Но това е преди пандемията да обгърне всеки аспект от бизнеса. "Дойде февруари, който беше един студен душ за всички", казва Ингилизов. Работата в някои отдели - например конструктивните, които изработват калъпи, табани и ходила за външни клиенти, е спряла изцяло. Компанията е работела за своите нужди. Производството на обувки обаче се е засилило, споделя Ингилизов. От тази година "Ингилиз" има три нови клиента, чиито имена на този етап са тайна. "Те още не са на пазара, но компанията - майка на някои от тях, е с приходи 450 млн. лв. на годишна база и имат стабилен гръб", уточнява той. Финансовото отражение на ситуацията с коронавируса също го има. За тази година фирмата си е била заложила увеличение в оборота с 50%, но вероятно ще бъде едва около 7-10%. За първите девет месеца на 2019 г. компанията е имала 4. 9 млн. лв. приходи, докато за 2020 г. те са 5.2 млн. лв., казва Ингилизов.

"Бяхме единствената фирма от сектора може би на Балканите, която не затвори производството февруари, март и април, не освободихме и никого от персонала", обяснява той, като добавя, че всъщност разширяват екипа.

Може би най-голям стрес изпитват, когато в края на септември се оказва, че въпреки предприетите мерки има болни служители във фабриката. "За успокоение на всички решихме да направим няколко масови теста в предприето през няколко дни, за да оценим ситуация", разказва той. Резултатът - 24 души болни, което е половината предприятие. Сред тях са цялата администрация, целият отдел за производство на ходила и на табани (без един човек). Само Ремзи Ингилизов от ръководните кадри не се разболява. "Ако си представяте една шахматна дъска - останаха царят и половината пешки", обобщава той. Сред болните са баща му и леля му, които също са част от ръководството на компанията. Хора от семейството и фирмата са приети в болница, на прага да влязат в интензивно отделение. На фона на това той занася походно легло във фабриката, а останалата част от служителите опитват да компенсират намаления капацитет. "Забавихме производствения план с пет дни. Малко е [това забавяне], започнахме да произвеждаме повече единици въпреки по-малкото хора. На конвейер, на който трябва да се произведат 300 чифта, при липса на петима-шестима дупи пак ги произвеждаме. Хората се бяха мобилизирали", разказва Ингилизов. Наложило се е да върнат някои аванси на клиенти, но като цяло те са разбрали ситуацията. Сега се усеща, че партньорите на "Ингилиз" са по-консервативни, но предприятието не се отказва от плановете си. Въпреки сътресенията и коронавируса обаче амбициозните идеи, например за зелена фабрика, остават.