🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Технологии

Технологичните гепарди скачат най-добре

Компаниите в класацията на дигиталния сектор очаквано са имали силна 2019 г. Неочакваното е оптимизмът за 2020 и 2021 г. на фона на коронавируса

Йоан Запрянов

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Не е изненадващо, че класацията на най-бързо растящите технологични компании за 2019 г. изглежда впечатляващо - миналата година бе почти без събития, които да пречат на и без това най-динамичния сектор в българската икономика. Не е изненадващо и че данните към края на 2019 г. не показват истинската картина: много от фирмите, които са пораснали двойно преди година, едва ли ще повторят този успех и сега. Очевидната причина е коронавирусът, но заради него тази година някои фирми отчитат повишено търсене именно заради последиците от вируса, който накара много бизнеси да дръпнат напред плановете си за дигитална трансформация. Това не е локална, а глобална тенденция - компаниите тех сектора се представят много добре. В САЩ пък Big Tech (Amazon, Apple, Microsoft и други) са в основата на бума на Уолстрийт.

Тазгодишната класация "Гепард" в IT сектора в България (и неговите разклонения) съчетава в себе си познати имена, но и такива, които тепърва ще се чуват по-често. Общото между тях е, че всички са имали силна 2019 г. Показателно е, че всички 30 компании са завършили годината на печалба. И макар да не са очаквали подобно развитие на 2020 г. и да намират за неморално да се радват дори на страничните ефекти от коронавируса, положението за някои наистина изглежда по-розово, отколкото година по-рано.

И все пак най-важните тенденции е трудно да не бъдат забелязани: първите пет места в класацията се доминират от български клонове на чуждестранни компании. Същевременно от всички 30 компании в класацията едва две пловдивски дружества разбиват монопола на софийските фирми. Тази тенденция не е нова, но става все по-притеснителна, защото растежът на българската IT екосистема всъщност изглежда като ръст само на София като свръхконцентриран център за дигитален бизнес.

Доминацията на чуждите клонове

Kласацията се оглавява от Selectium - компанията, която от ноември 2018 г. управлява бизнеса на Hewlett Packard Enterprise в България. Дружеството "Селектиум" отчита внушителните 878% ръст на приходите за 2019 г. спрямо 2018 г. Това прави компанията не само най-бързо растящата в IT сектора за миналата година, но и най-бързо растящата в България според данните в Търговския регистър.

Голяма част от този ръст обаче се дължи на счетоводен ефект: от една страна, заради прехвърлянето на управлението на вече работещ бизнес, а от друга, заради факта, че през 2018 г. компанията е работила като управляваща HPE само през два месеца. Цялата история на Selectium, която се преплита с глобалните трансформации на вече разделената Hewlett-Packard и родената от нея Hewlett Packard Enterprise, четете тук.

На второ място се класира българският офис на международната компания за софтуер в сферата на киберсигурността Acronis. Ръстът на дружеството "Акронис България" - 535% година върху година - може да се обясни лесно и с ръста на служителите. В края на 2018 г. те са 20, а година по-късно - 200. Днес те са 300, като от компанията очакват приходите да се удвоят и през тази година, което почти със сигурност гарантира участие в класацията "Гепард" и през следващата година.

"Със сигурност през тази година няма да пораснем пак с 500%, но също толкова със сигурност ще имаме сериозен ръст, който ще е близо до трицифрен", казва Пламен Тошев, управляващ директор на "Акронис България". Цялата история на разрастването на българския офис на Acronis, който се появи след изкупуването на българската "Т-Софт" (собственост на Тошев), можете да прочетете тук.

Трета в класацията е българският офис на американската дигитална агенция Netpeak. Дружеството "Нетпик" отчита 400-процентов ръст за 2019 г. спрямо 2018 г., а приходите надхвърлят 12.1 млн. лв. към края на миналата година. Пред "Капитал" изпълнителният директор на българския офис Генадий Воробьов коментира, че причините за ръста през миналата година са комплексни: развитие на активните клиентски проекти с цел по-голям пазарен дял, поемането на над 70 нови проекта, нови услуги, развитие на партньорска програма, както и подкрепа от глобалната група.

Воробьов посочва и друга важна причина за безпроблемното разширяване на бизнеса в България: "Голяма доза късмет. 2019 г. беше година без трусове и без черни дни за бизнеса."

На четвърто място е българският отдел на базираната в Швейцария pCloud, която разработва продукти в сферата на сигурните облачни услуги. Българското дружество "Пиклауд" расте с 378% през 2019 г. спрямо година по-рано до 14.7 млн. лв. приходи.

Челната петица се затваря от местния офис на компанията за споделени пътувания Uber. Макар самата услуга да бе забранена в България още през 2015 г., Uber избра България за място, където да разработва своята софтуерна платформа. Дружеството "Юбер България софтуер енд девелопмент" расте с 226% през 2019 г. до общо 17.8 млн. лв. приходи.

Алекс Попов, лидер на инженерния екип в България, коментира пред "Капитал", че местният офис остава "един от най-производителните екипи в инженерната организация и еднолично отговорен за един от 4-те големи компонента в платформата на Uber". Самата Uber беше силно повлияна от коронавируса в световен мащаб - "по-специално през първото тримесечие" - но според Попов екипът в София не е бил толкова засегнат и местното звено вече мисли за допълнително разширение, а глобалният бизнес наблюдава "силни тенденции за възстановяване".

В по-широк план прави впечатление и представянето на "Телелинк инфра сървисис" (16-о място в класацията), едно от поделенията на "Телелинк", което отчита 78% ръст на приходите въпреки размера си - те се повишават от 24.9 млн. лв. през 2018 г. до 44.5 млн. лв. през 2019 г.

"Ние работим на проектна база. Ръстът на приходите за 2019 г. се дължи на успешното реализиране в годината на няколко значителни по размер проекта, например за защита на критична инфраструктура и интеграция на системи за сигурност", казва Руслан Папазян, изпълнителен директор на "Телелинк инфра сървисис". Той добавя, че и през тази година звеното е работило без прекъсване въпреки коронавируса. "Положителна обратна връзка за това дойде от наши клиенти в телеком сектора с признание, че сме останали с тях в период, в който комуникационната инфраструктура трябваше да поеме увеличения трафик."

Коронавирусът - "проклятието крие възможност"

Едва ли има сектор, който да е по-добре позициониран да се справи с коронавируса и дори да расте на неговия фон, отколкото дигиталния. Общото между представителите на всички компании в класацията е, че в началото на тази година са преминали рязко към дистанционна работа, при това сравнително безпроблемно. Много от тях ще спечелят от увеличеното търсене на дигитални решения, предвид че голяма част от бизнеса по света вече се прави онлайн - и може би ще остане така дори след здравната криза.

"Коронавирусът определено повлия на бизнеса, но интересното е, че в "проклятието" му се крие и възможност. Първоначално видяхме доста консервативно поведение, докато бизнесът се пренастройваше към новите реалности. Това промени плановете ни за стъпване директно на някои пазари и забави темпото ни на растеж. Сега виждаме повишено търсене на услугите ни за дигитализиране на бизнеса", казва Марин Маринов, директор продажби в DoItWise (11 място), компания за решения за дигитална трансформация.

DoItWise очаква да завърши и тази година с ръст на приходите, както и с повече наети, отколкото година по-рано. Подобни са прогнозите и за идната година въпреки срива на световната икономика. "Поради естеството на предлаганите от нас решения очакваме да запазим растеж и през 2021 г. на нива, подобни на прогнозния ни растеж през предходната, но при засилена конкуренция и удължен процес на продажби заради натиска за инвестиции от цялостната икономическа ситуация", казва още Маринов.

В някои случаи ефектът е директен и лесно видим - примерът за обучителната онлайн платформа "Уча.се" (20 място) е христоматиен заради наложилото се бързо сбъдване на дългогодишния проект "дистанционно образование". "Очакванията ни за 2020 г. са за още по-добри резултати, като те до голяма степен са провокирани и от ситуацията в училищата", казва Дарин Маджаров, създател на платформата.

Маджаров дава пример за повишения трафик през март, когато платформата е била отворена за безплатно ползване. Броят на потребителите през март 2020 г. е скочил до 1.7 млн. души спрямо 400 хил. души година по-рано, а изгледаните видеа са отбелязали над четирикратен ръст до 6.3 млн. гледания.

На практика всички компании, които отговориха на въпросите на "Капитал", са оптимистични не само за вече заминаващата си 2020 г., но и за годината след нея, включително и най-големите. На върха Ираван Хира, управляващ директор на Selectium (и съответно HPE в България), казва, че след шока през март компанията вече върви към по-висок резултат, отколкото заложения като прогноза в края на 2019 г. Acronis също предвижда двоен ръст на приходите и троен на заетите - но прогнозата за заетите е за 2022 г.

Оптимизъм идва и от Netpeak. За 2020 г. Генадий Воробьов казва, че ръстът може да се задържи, защото някои ниши вдигат сериозно бюджетите си за дигитален маркетинг. А през 2021 г. фирмата предполага още по-дълбоки трансформации. "Очакваме през 2021 г. почти всяко нещо да се превръща в "е-нещо": например е-търговия, е-образование, е-бизнес, е-правителство. Това е естественият ход на събитията. В този смисъл очакваме годината да е трудна, но и много богата на възможности и бизнес перспектива", казва още Воробьов.

Равносметката за всички е, че 2019 г. очаквано е силна година, а 2020 г. е неочаквано стресираща, но поне за дигиталните компании, които се оказаха в най-добра позиция - отново добра. В сенките на оптимизма на всички обаче стоят ефектите на сринати национални икономики, които тепърва ще се проявяват със забавяне. Един от тях със сигурност ще бъде по-пестеливи клиенти и по-консервативно бизнес държание - ефект, който няма как да не застигне дори добре подготвените дигитални компании.