Разходка в стария Бургас
Къщите в крайморския град от времето, когато италианският архитект Рикардо Тоскани стана бургазлия
Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.
Морето естествено се явява градообразуващият фактор още в първия регулационен план на града след Освобождението, одобрен през 1891 г. Визуалното разкриване на брега е архитектурно решение, което обуславя и до наши дни облика на съвременен Бургас. Поетичният бисер "Морето е любов, а всичко друго... суша!", роден на едно от знаковите места в града – моста в Приморския парк, е създаден, за да подчертае, че романтичната архитектура на града ще бъде обърната към водата. Морето и пристанището като отворени врати към света ще очертаят и предопределят градоустройствените ансамбли в старинното градско ядро – по ул. "Александровска", "А. Богориди", " Княз Ал. Батенберг".
По протежение на ул. "Александровска", която води към пристанището в посока север-юг, са изградени импозантни сгради, които и до днес съперничат на най-добрите образци в европейската архитектура.
Предвидената крайбрежна булевардна улица – "Княз Ал. Батенберг", водеща началото си от жп гарата и продължаваща в посока на Морското казино, е ясно доказателство, че не се отстъпва от градоустройствената идея.
В носталгичната си книга "Бургас – есенни сънища" Динко Хаджидинев определя ул. "Богориди" като: "Улицата сводница на ученическите любови... старата, скромна, непретенциозна чаровница, която те зове и те отвежда към морето, към нещо, което не осъзнаваш, но се стремиш!" По протежението й са изградени и запазени много от сградите, които са очаровали поколения жители. На "Богориди" 8 ярко се откроява със своята архитектурна изчистеност търговската сграда на наследниците на фамилия Презенти. Вторият етаж е претърпял през годините изключителни метаморфози – от руски клуб на белогвардейците, репетиционна зала на операта до куклен театър.
На кръстовището на "Богориди" и "Фотинов" е изградена друга емблематична къща, строена за предприемача Петър Димитров, от пребиваващия в Бургас италиански архитект Рикардо Тоскани. Със своите барокови форми, полукръглия еркер и пластичните фасадни елементи дообогатява целия ансамбъл от жилищни сгради.
Като еталон за градска култура трябва да се прибави и жилищно-търговската постройка, изградена за нуждите на бургаския търговец Стефан Генчев, на "Богориди" 32. Сградата е строена през 1920 г. отново от архитект Рикардо Тоскани. Външното архитектурно оформление е силно повлияно от европейските стилове с ярко изразени барокови форми и елементи.
Откъдето обаче и да тръгнете в посока изток, ще попаднете в "храма на Бургас" – Морската градина. Началото й е поставено от ландшафтния архитект Георги Духтев през 1910 г., когато е назначен за неин управител. През всички сезони на годината ще откриете нейното очарование от стотиците декоративни храсти и дървета. През зимата с вечнозелените си дървесни видове и храсти и до болка познатия северен вятър – драмадана, през пролетта с аромата на цъхнали дървета, през лятото с нейната прохлада, през есента с богатата палитра от нападали листа. Но морето, понякога бурно и кресливо, понякога тихо и любвеобилно, ще допълни романтиката на града и неговата архитектурна прелест. Заставайки пред балюстрадата до Морското казино, вперили поглед в безбрежното синьо, ще откриете отговора на Фотевия стих защо "Тоя влак за Бургас е тъй бавен".
Жилищна сграда на Илия Зурков, ситуирана на улиците "Княз Ал. Батенберг" 30 и "Цар Симеон I" 1
Строена е през 1896 г. от френски и белгийски архитекти, пристигнали в Бургас по повод строителството на пристанището. В началото на миналия век е закупена от Илия Зурков, който завършва висшето си образование в Грац, Австрия, като аптекар. Притежател на дрогерия, като внася лекарствени средства за цялата страна. Виден общественик и културен деятел – основател на дружество "Юнак", през 1910 г. става председател на музикалното дружество "Родни звуци", основател е и на бургаското търговско дружество.
Външното архитектурно оформление на сградата е по подобие на френското ар нуво в архитектурата. Използвани са ренесансови форми както в членението, така и в детайлите. Значението на сградата се състои не само в участието й в ансамбъла, но и в нейното архитектурно оформление в духа на френския сецесион.
Жилищна сграда, общинска собственост, ул. "Княз Ал. Батенберг" 28
Строена е през 1900 г. за жилищните нужди на богат гръцки търговец. През годините се е ползвала за нуждите на немското и италианското училище, детска градина, понастоящем офис сграда.
Външното архитектурно оформление е интересно и сполучливо както в силуетното решение, така и по отношение на общата композиция. Като цяло сградата действа със своята форма на куб, чиято обемна неутралност е нарушена от четири хоризонтални пояса – цокълен пояс с корниз, първи и втори етаж и атика, която крие покривната част.
Жилищна сграда на Георги Кондурис, ул. "Ф. Кутев" 14, държавна собственост
Строена е за нуждите на бургаския търговец Георги Кондурис около 1900 г. по проект на архитект Рикардо Тоскани.
Голямата стойност на сградата е в нейното външно оформление. Макар едноетажна, тя действа внушително и монументално. Фасадата е строго симетрична. Външно стълбище води до входна площадка под колонада, решени в стила на неокласицизма. Колоните са канелирани по цялото тяло с йонийски бази и капители. Прозоречните отвори са силно удължени, рамкирани от канелирани композитни пиластри.
До ресторант "Национал", бивш дом на културата
Жилищната сграда е разположена на ъгъла на ул. "Ф. Кутев" и ул. "Антим I", частна собственост. Добре запазена през годините, тя отчетливо се вписва в ансамбъла в близост до входа на пристанището. Сградата е строена през 90-те години на XIX век от богат гръцки търговец и по-късно преотстъпена на гръцкото вицеконсулство, което е ползвало сградата до началото на Втората световна война. По време на войната тук е настанен щабът на бреговата артилерия.
Външното оформление е в духа на неоренесансови влияния с акцент към южната фасада със симетрично двустранно стълбище, което води до открита площадка под еркера, подпрян на четири дорийски колони. Прозоречните отвори са с удължена правоъгълна форма. Прозорците на еркера са с полукръг корниз над всеки и са групирани в тройки.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.