Лято и други проблеми

Казват за Ванкувър, че е "град от световна класа, който в добавка има океан". В същия ред на мисли за Бургас може да бъде казано, че е "морска ивица от световна класа, която в добавка има град". България не е Канада, разбира се, но крайбрежните градове по света имат общи неща. Има такива, които ползват водата, и такива, които остават нейни пленници.

Бургас все още е във втората графа. Вместо да ползва морето като основа за развитие, той остава затворен в сезонността на морския туризъм. Ако София е пример как един град може да се развива дори с лошо управление, то Бургас е пример за границите на това, което може да се постигне само с адекватна местна власт. За разлика от други български градове той има базата - единственият с развита система за колела под наем, с най-успешно трансформирания градски транспорт, дори с културна сцена на добро ниво, която обаче също се разгръща предимно през лятото.

Сега по море и суша градът се опитва да се разшири. Като начало чрез фериботни връзки с други градове - например Истанбул и Батуми. Чрез подобряване на условията за плаване и обновяване на крайморската си зона. Другата посока е опитът да привлече повече индустрия, която да го отърве от зависимостта от един сектор. И двете начинания са още в начална фаза, но ако добият скорост, могат да изтеглят морския град напред.

Което може да дойде точно навреме, защото единственият двигател - туризмът, тази година ще се задави сериозно. Ако не вярвате колко спешно трябва да се мисли за алтернативи, вижте Ryanair. Авиогигантът дойде, видя и си отиде. На далечния ръб на Европа, за Бургас е важно да има въздушни връзки целогодишно. Защото първо трябва да има начин да стигнеш някъде, а после и причина да останеш.