Солта на България

"Черноморски солници" са единственият производител на натриев хлорид за няколко отрасъла

Йово Николов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

От небето те изглеждат като гигантска абстрактна картина във всички нюанси на топлите цветове - от нежно розово до наситеночервено, на границата с нежното зелено на морето. Това са бургаските солници през лятото. Сякаш за да потвърдят максимата, че за човешкото възприятие бялото "е равномерното наличие на всички цветове до яркостно ниво" (проверете в Уикипедия), това всъщност е сол. Готварска бяла сол!

Причината да изглеждат разноцветни са фито- и зоопланктонът, които произвеждат веществото бетакартин, и едни микроскопични солни рачета, които са се приспособили да живеят в морските солници. Колкото повече изсъхват кристализаторите, толкова по-червени стават те. Край Бургас не се прави сол от вчера. Морето винаги е било източник на такава, а данни за производство по българските земи има открити в района на древно Анхиало, днешно Поморие, преди повече от 3 века преди Христа.

Езерото на солта

Атанасовското езеро е резерват от 1980 г. Езерото се намира и на прелетния път Via Pontica. Средната им дълбочина на езерото 30 см. На неговата територия са установени 333 вида птици от общо 400 вида, които се срещат из България. От тях 14 са световно застрашени, а 83 са вписани в Червената книга, а 170 вида са с европейско природозащитно значение. Атанасовското езеро не замръзва през зимата, което го превръща в център за зимуващите водолюбиви птици.

Днес "Черноморски солници" е единствената фирма, която добива сол в България. И най-старата. Създадена е през 1906 г. от руснаци и се е казвала "А. Илиев и Сие И. С. Туршу". Концесията е отнета през 1917 г. и през 20-те години на миналия век е дадена на швейцарско-българското дружество "Гларус" за срок 25 години, пише сайтът agronovinite.com. През 1946-а, естествено, дружеството е национализирано, а през 1996 г. е приватизирано. След това приватизационната сделка е развалена заради нередности и има последваща приватизация през 2001 г. Този път тук влизат от "Мултигруп", които го продават на пловдивската компания "Никдоналд 95" през 2005 г. В нея тогава съдружници са Георги Николов и Николай Пиронков. Сега основни акционери според Търговския регистър са Румен Димов и Джи Ем Ви на Минка Николова.

Приходите от дейността на дружеството 2017 г. са 7.1 млн. лв., което е с 2 млн. над предходната година, но печалбата е малка - 134 хил. лв. Този вид бизнес е силно зависим от времето - ако лятото е сухо, добивите са високи, ако е влажно, добивите са надолу.

Дружеството произвежда около

40 000 тона сол годишно

като само 10% от тях е готварска. Останалите количества за са различни отрасли - химическия, текстилния, транспортния, машиностроителния и, разбира се, в хранително-вкусовия. Но точно от готварската сол идват най-големите приходи за дружеството.

Това ни го разказва инж. Деян Томов, технологът на фирмата, докато ни показва територията на солниците. Те се простират на общо 15 хил. дка. Разделени са на северни и южни, като помежду им минава пътят от Бургас за Слънчев бряг. Бургаските солници са част от защитената територия на Атанасовското езеро, което прави произвежданата сол с изключително качество.

Естествено в основата на всичко е водата от морето. Атанасовското езеро е 1 метър под морското равнище, обяснява Деян Томов. Така по гравитачен път водата от морето се насочва към изградените басейни, след като се вдигне шлюзът. После по каналите тя се насочва към разделените пространства, където престоява определено време. Самите басейни са няколко вида - изпарители и кристализатори. В първите водата остава, докато достигне силно концентриран солен разтвор. След това той се насочва към кристализаторите, ни обяснява инж. Томов. Със затопляне на времето солта се отлага на дъното на басейните във вид на кристали. След това в басейните се вкарва отново концентрирана солена вода.

Точно по това време там се развива специфичният планктон, а с увеличаването на концентрацията част от видовете планктон се утаява на дъното и

Започва кристализацията

По този начин на дъното на басейна се формира слой с дебелина 1-3 мм, съставен от органика и соли, който се нарича "майка", който е от особено значение на качеството на солта, разказва инж. Деян Томов. Когато този разтвор достигне определена плътност, започва кристализацията на готварската сол, а след определена концентрация от разтвора се отделят магнезиеви соли, които са нежелан примес. Нивото на водата се поддържа около 10-12 см. Вследствие на въздействието на слънцето и вятъра водният стълб намалява, затова периодично в басейните се вкарва нови количества наситен разтвор. С течение на времето солният пласт в кристализаторите нараства и за около 60 дни достига до дебелина 4-5 см, след което започва събирането на солта между август и октомври. Наричат този процес

"Бяла жътва"

Събирането на солта става на ръка от повече от 100 сезонни работници, които от поколения се занимават с това. Те са основно от Шумен и Търговище. Работниците събират солта на огромни купчини във формата на пресечена пирамида, която се нарича бохар, в близост до кристализаторите. Една такава купчина съдържа около 5-6 хил. тона. До нейното оформяне се стига с лентови елеватори. Така солта се стифира (складира). След дъжд външният слой става като защитен филтър за бохара.

Целият този процес - от пускането на водата през шлюза, отвеждането по каналите до басейните, допълването с наситен разтвор до събирането на солта и стифирането, се извърша на ръка. И така е вече повече от 100 години.

От бохарите до цеховете за допълнителната преработка и пакетиране солта достига посредством малка влакова композиция от 30 вагончета по вътрешна теснолинейка, теглена от дизелов локомотив. Но с това не приключва работата в солниците. Солодобивният период свършва едва след производството на концентрирани води за добив на сол и депозирането им в запасни басейни за съхранение. През неактивния период кристализаторите се поддържат сухи, като дъждовните води се отвеждат в морето чрез помпи, приключва импровизираната си лекция инж. Деян Томов. А времето скоро ще направи солниците цветни...

Лугата - лечебната кал

Друг продукт на солодобива е лугата, която се получава след изпарявания в басейните и концентрация на солите. Тя съдържа магнезий, калий, сяра, естествено натриев хлорид и др. Черноморската луга има доказан медицински ефект – при лечение и профилактика на болести, свързани с костите и ставите - артрози, артрити, тендовагинити, дископатии, ишиас.

Лечебната кал е утаечен продукт на затвореното солено езеро, тя е чиста и хомогенна, с тъмносив до черен цвят и мирис на сероводород от множеството гниещи микроорганизми, обяснява в специализирана статия сайтът agronovinite.com. Тя съдържа неорганични съставки като силикати, пясъци, гипс, железни и алуминиеви съединения, различни хидроокиси и соли. Този състав се е образувал с хилядолетия. Един сантиметър лечебна кал се образува за минимум една година.