Най-големият търговец на зърно

Той се счита за добър търговец, а те, казва Акопян, предвиждат цените на зърното отдалече. "През миналата година например по време на жътвата имаше много валежи, които неизбежно ще влошат качеството на зърното. Следват по-сложните процеси с окачествяването на реколтата в различните райони на страната, скокове и спадове на борсовите пазари и така нататък, срокове за изкупуване, срокове за доставка..."

Компанията му изготвя собствени анализи на пазара, но следи също българските и световни анализи. "Имаме специалисти, които прогнозират всеки бъдещ добив в България и на тази база се планират продажбите", казва Акопян. В страната ни е ясна преди всичко вътрешната консумация, тя бавно се променя, посочват той и брат му Армен Акопян. "По наши преценки от бруто 10 млн. тона произведени зърнени култури – слънчоглед, царевица, рапица, пшеница, консумацията в страната е около 5 млн. тона. Стабилни остават като количество площите на пшеница в страната - те варират между 10 и 12 млн. декара."

Днес цените на зърното като цяло са по-високи от предишните сезони. Фирма "Севан" изкупува зърното на средно претеглена цена от около 320 лв/тон. Предният сезон цената му е била с около 10% по-ниска. Бургаската компания разполага с база за съхранение на около 200 000 тона зърно. Основните зърнени складове на фирмата са в Камено. Тя има и автопарк от 100 товарни камиона. Изнася зърното през всички бургаски пристанища, но основно през БМФ Порт Бургас.

Компания за почти половин милиард

Рекордна по износ в историята на "Севан" остава 2013 г., когато компанията успява да изнесе 1 млн. и 370 хил. тона зърно. Това е максимумът, който може да се постигне като резултат в износа на зърно от България, категоричен е Артур Акопян. Затова целта му е занапред да поддържа достигнатото ниво, да не пада под 1 млн. тона. Тогава е и рекордният приход на компанията от 455 млн. лв. и 13.6 млн. лв печалба.

2017 г. е близо до това като приходи - 445 млн. лв., а печалбата е около 13 млн. лв. Акопян обаче казва, че заедно с ръста на изнесеното количество зърно през последните години започва спад в маржа на печалбата. "Ако преди 2000 г. се радвахме на печалба 4-5%, сега маржът пада под 1%", казва Акопян. За 2018 г. собствениците не очакват ръст на печалбата, въпреки че оборотът на компанията е нараснал с около 5%.

"Земеделието е субсидирано в цяла Европа и този, който планира субсидията в ЕК, има лоша връзка с фермерите. Затова в много от случаите се взимат решения, които не удовлетворяват земеделците", смята собственикът на "Севан".

Преди няколко години компанията прави опит да поддържа свое представителство в Индия, но го закрива. Оказва се, че не всяка година индийският пазар изпитва глад за зърно и представителството на българската фирма се оказва излишно. Подобна е участта и на представителството на "Севан" в Шри Ланка. Българските търговци възнамеряват да продават тук нахут и кориандър, но търсенето на тези култури драстично намалява.

История

Артур Акопян е машинен инженер по образование. На 29 години идва в България с брат си Армен, за да започнат бизнес. През 1992 г. стартират първото си начинание – търговия с горива, и откриват първата частна бензиностанция в България. Две години по-късно започват бизнес с олио, като откриват собствено производство. Едва след това двамата братя се насочват към търговията съc зърно и земеделие и основават бургаската група "Севан" и "Хранекспорт БГ".

"Светът отдавна е доказал, че гениални са само простите неща - казва с усмивка Артур Акопян. Тръгва се от семе, което е заровено в земята, стига се до производство, в един момент някой трябва да планира продажбите на произведената продукция и така до края на веригата."

Фирма "Севан" има 4 дъщерни дружества, които произвеждат земеделска продукция в Карнобат и Бургас от обща обработваема площ около 100 000 дка. Добивите на пшеница за миналия сезон са били около средно 500 кг/дка. Според Акопян не е трудно да се направи сметка колко може да се спечели от тях. Разходите за производство на земеделска продукция на 1 дка са 150 лв. От тях, ако един стопанин успее да спечели 30 лв. от декар, годината се смята за средно добра. Имало е обаче години, в които печалбата в земеделието е стигала и 100 лева от декар. Прогнозата на Артур за 2019 г. е за средно лоша година, тоест според него добрите фермери ще успеят да спечелят между 20 и 30 лв. от декар.

Земеделската земя в България е малко под 40 млн. декара. Собствениците на земеделски земи твърдят, че възможностите за закупуване на хубава земя са почти изчерпани. За Артур Акопян обаче това не е точно така. "Всичко допира до цена. Няма нещо, което не се продава. Цената определя всичко. Ако искам да купя 10 000 дка земя, ще ги купя. Просто ще вдигна цената", казва с усмивка собственикът на "Севан".

Q&A

Господин Акопян, кои са основните фактори, които влияят на зърнения пазар през последните години?

- Най-голямо влияние върху зърнения пазар оказва световният излишък от зърно, който става все по-голям през последните две години. Това пряко рефлектира и върху цената на зърното. Тенденциите в световен мащаб от 2007 г. насам са към излишък.

Къде се изнася българското зърно?

- Традиционни доскоро бяха гръцкият, испанският и италианският пазар. През последните 2 години обаче българската пшеница си търси усилено нови пазари, но все още няма установени такива. Търсенето е хаотично.

Каква е вашата прогноза за цената на зърното през 2019 г.?

- Прогнозата ми към момента е, че цените на зърното ще са малко по-ниски от миналата година. Добивите у нас ще бъдат като миналогодишните, а някъде по-лоши заради сушата, която обхвана посевите през есента. В същото време се отчита добро състояние на посевите при големите производители – Русия, Украйна, Европа и САЩ. Това също ще повлияе на цената на българското зърно. За да бъдем конкурентни, трябва да продаваме на цените на украинците и руснаците. Няма как да ги стигнем най-малко защото Русия например има 10-годишен мораториум на рентата. В тези две страни земята е само държавна и няма начин да ги стигнем по себестойност. Използват собствени торове, горивото им също е на 2 пъти по-ниска цена. При нас от 150 лв. разходи на декар 15 лева е разходът на гориво.

Какви са тенденциите в сектор земеделие през новия програмен период според вас?

- С новия програмен период се очакват нови рестрикции, които ще усложнят работата на фермерите. В търговския сектор в земеделието пък конкуренцията е огромна. Там тенденцията е към намаляване на търговските маржове. Рентабилността в момента е под 1%! На българския пазар върви към отсяване на търговците и много от тях отпадат. До преди 2000 г. аз не си представях марж в търговията по-нисък от 4-5%. Днес вече съм свидетел на факта, че и под 1% може да се работи успешно.