🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Капитал градове

Да останеш на морето

Как свободните по дух и професия в Бургас намират реализация на идеите си

Светослав Тодоров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Жана Пенчева

хореограф

Когато Жана говори за работата си, тя излъчва специфичен ентусиазъм - все едно наскоро е намерила призванието си, а не го е развивала цял живот.

Завършва Икономическия техникум, но от дете е насочена към танците и спорта. В гимназиалните си години се включва в танцовата школа на Петя Стойкова, една от най-дейните личности в областта на танца в Бургас от вече 20 години. Жана няма колебания накъде да продължи и записва танц и театър в Нов български университет, където в момента периодично преподава.

В Бургас тя дава уроци по съвременни танци на деца и възрастни (най-възрастният й "ученик" е на близо 50). Не е закотвена тук. Често пътува до София, през юни й предстои премиера във Варна с хореографския концерт Six Love Songs, а ангажиментите й се разгръщат и извън страната. Част е от творческия колектив Steam Room, основан от нея, Александър Георгиев-Аце от Македония и Дарио Баррето Дамас от Испания. Представлението им "Неон" от 2016 е номинирано за "Икар", а скоро им предстоят изяви в Хърватия, Белгия, Унгария, Словения, Сърбия, Швеция. В София се очаква първото издание на "Гореща стая за професионална публика", още една инициатива, с която да сближи интересуващите се от съвременен танц.

Според нея Бургас може да се развие в посока, в която да се възползва от разположението и атмосферата си, без да се обвързва от сезонния наплив или отлив, тъй като това винаги предразполага към несигурен брой аудитория. Представя си го като град, в който се развиват резидентни програми за артисти, който може да бъде притегателна точка за творци, които да преминават и споделят опита си. "Защото този град има нужда от обмен, от комуникация на различно естество. Откъм публика не съм сигурна, че има голям потенциал – все пак е трудно да имаш стабилна аудитория дори в София."

Какво я задържа? "Тук има едно спокойствие, което също е полезно за творческото мислене", казва 36-годишната Жана. Като че ли София и Бургас хармонично си взаимодействат в живота й - когато спокойствието дойде в повече, София винаги предлага алтернатива, а когато тя се окаже твърде ангажираща, безвремието на Бургас я очаква.

Един от основните фактори за нея е наемането на зали на преференциални цени - в Бургас тя може да практикува и репетира много по-често и с много по-малко разходи. Не на последно място - семейството винаги е наблизо, когато трябва да пътува и да бъде далеч от детето си за определен период от време.

Сцена за съвременен танц в Бургас не отсъства напълно - фестивалът "Ерата на водолея" вече има девет издания, а "Вода" се очаква да се проведе за трети път. "Отчитам като лек негатив, че всички в града са свикнали на безплатно изкуство. Ако едно събитие е подкрепено от общината, обикновено е безплатно и това е модел, който се наложи", казва Жана. "Струва ми се, че в Бургас има нужда да се измине един определен път в разбирането към изкуството."

Мария Съботинова

моден фотограф

В началото на десетилетието Мария се завръща в Бургас след седем години в София. Тя е един от водещите модни фотографи в страната и е част от вълната от хора, които преоткриха родния си Бургас. Сега вижда обратната тенденция.

"Преди няколко години имаше един бум на завърнали се в града – но обикновено се връщат по двойки покрай малките си деца и след 2-3 години заминават. Напоследък познатите ми, които наскоро се върнаха в Бургас и дори имаха добър стандарт на живот, отново го напускат", казва Мария, майка на две деца. Това важи и за хората, които имат потенциал да се занимават в сферата на културата и/или с малък бизнес, но не намират реализация, тъй като културната сцена е напълно зависима от общината. Според нея по-различното бъдеще могат да провокират хора, които са независими от тези процеси и по-бизнес ориентирани.

Мария сътрудничи предимно на издания в София, като през лятото понякога работи със стилисти и гримьори, които пътуват към Бургас в търсене на локации. Има и международни ангажименти, като по-рано тази година тя пътува към Франция, за да направи корица на модно списание. Проектите я намират покрай познати или препоръки на хора, които харесват работата й. Себепромоцията не й е привична. "Много хора го правят, но не е моето нещо."

Казва, че в града има интерес към интериорна и продуктова фотография, но тя остава съсредоточена в нейната посока - стоическото придържане към естетиката, с която не иска да прави компромиси. "В Бургас всъщност нямам клиенти, няма интерес към това, което правя. Но е страхотно чувството, когато имам работа извън града, да се върна и да мога да отделя цяла спокойна седмица на обработването на снимките. Не си представям това да може да се случи в София."

Заедно с Жана тя е част от културния център "Хамалогика", който вече има седемгодишна история, а от 2016 г. и пространство, в което се провеждат четения, семинари, уроци, прожекции.

Подобно на Жана, и за Мария са фактор спокойствието, пешеходните разстояния, животът без наем, близостта със семейството, докато децата са малки, а ангажиментите я пращат на различни места.

Като позитивни явления в града тя дава за пример инициативата "Бургас рециклира" и училището за алтернативно образование "Френе".

Светослав Станков

графичен дизайнер

"Аз съм човек, който няма нужда от много хора. Вирея сам за себе си и се старая да си създам някаква микросреда. Не обичам излишната комуникация. Почти не излизам, което отчитам като минус."

Светослав Станков, един от водещите графични дизайнери в града, е погълнат от работата си - тя често започва рано сутринта и завършва късно вечер.

"Винаги съм имал клиенти, но дейността ми е специфична с това, че обикновено става въпрос за еднократен ангажимент в кратък срок – примерно изработка на логотип, бранд идентичност", казва той. Сам се е изградил в професията си. Завършва Търговската гимназия и после следва маркетинг в Бургаския свободен университет. "Което донякъде се връзва с това, което правя сега, тъй като се маркетирам сам." С изключение на две години, в които работи във Варна, винаги е живял в Бургас. Освен по собствени проекти той работи и с американска компания за дигитален маркетинг.

По-рано тази година той започна собствено студио - Stankov Creative. "Искаше ми се да имам отделно пространство, тъй като се стигна до един момент, в който не можех да правя разлика между работа и дом." Офисът се намира близо до централния площад "Тройката", а пространството приютява и школата по английски език на приятелката му Десислава Йорданова.

Локацията носи определена промяна в ежедневието на Светослав. Израснал е и живее в "Меден рудник", крайния и най-голям квартал на града, до 70-те години на ХХ век – село. Мястото е често свързвано с престъпност, но според Станков то прогресивно се променя към по-добро.

"Имам чувството, че животът от центъра се измести в кварталите. "Славейков" е пълен със заведения и млади хора, докато в центъра няма жива душа нощем. Забелязвам и че има повече чужденци, които започват да живеят в града."

Това, което донякъде му липсва, е типично за по-малките градове: общество с хора с подобна професия и интереси. "Ако правиш нещо добре, трудно говориш за опита си на локално ниво."