Илшат Шарафутдинов: "Лукойл Нефтохим Бургас" инвестира 400 млн. долара в производството на полипропилен

От произвежданите от нефтопреработвателния гигант горивни продукти – бензин, дизел, керосин, котелно гориво и пропан-бутан - 100% за българския пазар остават керосинът и пропан-бутанът. Едва 50% от дизела и 20% от бензина остават у нас. Останалото е за износ по целия свят - от Северна Африка до САЩ. Най-добре продаваните продукти на рафинерията са пропан-бутанът и керосинът.

От 1999 г. до днес "Лукойл" е инвестирала над 3 млрд. долара в българската рафинерия, с които са реконструирани всички стари инсталации и са построени 13 нови обекта. Сега "Лукойл Нефтохим Бургас" годишно преработва 7 млн. тона нефт. "Направените през годините инвестиции целяха не толкова увеличаване на капацитета на производство, а преди всичко увеличаване на дълбочината на преработка на нефта, която нарасна от 70% през 1999 г. на 90% днес", каза Шарафутдинов.

Илшат Шарафутдинов Фотограф : Надежда Чипева

Господин Шарафутдинов, какви са тенденциите в сектор нефтопреработка в световен мащаб?

- През последните 10 години сме свидетели на доста динамична промяна в сектора. В началото нарасна търсенето на дизел. За да отговорим на това търсене, ние построихме хидрокрекинг, чрез който от котелно гориво се прави основно дизел. Сега обаче консумацията на дизел в световен мащаб е намаляла и все повече се търсят бутикови продукти - сериозно е търсенето на пропан-бутан, на авиокеросин.

През последните 8 - 10 години консумацията на авиокеросин в България нарасна двойно заради увеличените превози с авиотранспорта. Преди 10 години произвеждахме авиокеросин от 4-5% от преработения нефт, а другото оставаше за дизел и други горива и продукти. Днес производството на керосин заема 10% от нефтопреработката, защото нуждите нарастват и се налага да използваме всички налични възможности.

Бъдещето на нефтопреработката е изцяло свързано с нефтохимията. Преди години, ако една кола гореше 4-5 литра на 100 км, това се смяташе за уникално явление, днес това е масово. Промяната на търсенето налага да променяме технологията на преработка на нефта така, че да произвеждаме по-малко бензин и повече пластмаса. Защото ръстът на консумация на пластмаси е голям. В този сегмент развиващите се пазари като Индия, Китай, Русия, в това число и Европа, имат сериозни изисквания като консуматори към този продукт.

Каква е вашата прогноза за цената на горивата? Какво да очакваме?

- Цените на бензина, на дизела са свързани с цената на нефта. Деветдесет процента от себестойността на 1 литър гориво се формира от себестойността на нефта. За съжаление нефтът е сериозен фактор и в геополитиката, в макроикономиката. През последните години наблюдаваме резки покачвания и спадове на цената му.

Предполагам, че тази тенденция ще продължи и занапред, макар че световната консумация се уравновесява. В този процес има значение и развитието на технологиите. По-богатите страни субсидират консумацията на алтернативни източници на енергия. В момента се субсидира производството на електрически коли. Въпросът е какво ще стане с тези технологии, когато те спрат да бъдат субсидирани?

По мои наблюдения технологиите с алтернативни източници на енергия са стигнали определено ниво и при тях не се наблюдават сериозни постижения. Докато традиционната технология на преработка на нефт продължава да се развива.

Какви инвестиции планирате през 2019 г.?

- Общата планирана инвестиция за 2019 г. е в размер на 50 млн. долара. Продължаваме с инвестициите в екология, промишлена безопасност, замяна на пещите, приключваме търга по строителството на един блок за концентрация на водород. Миналата година инвестирахме 97 млн. долара. В периода 2020-2021 г. инвестициите ни ще нараснат многократно във връзка с новите проекти.

Хората обаче смятат, че дейността на "Лукойл Нефтохим Бургас" е свързана със замърсяване на въздуха в Бургас. Какво предприемате по отношение на екологията?

- Разбираемо е, че когато усетят мръсен въздух, хората се обръщат първо към работещите предприятия и търсят у тях причината. Искам да подчертая, че през 2000 г., когато дойдох на работа тук, положението действително беше сериозно. Тогава безвъзвратните загуби на нефт бяха 4.5%. Благодарение на положените усилия и направените инвестиции през годините успяхме да намалим 10 пъти този процент и днес той е едва 0.4.

Над 92 млн. долара инвестирахме в екологични проекти за рекултивация, за поставяне на пречиствателни съоръжения, в замяна на оборудване и т.н. Всеки наш проект минава експертиза и ОВОС. Днес ние изпълняваме екологичните изисквания към всички проекти. Членуваме в Европейската асоциация на нефтопреработвателите и там сме сред 10-те най-добри предприятия от гледна точка на екология. Категорично заявявам, че при постигнатите технологии в областта на екологията в нашия сектор ние използваме най-добрите.

На територията на "Лукойл Нефтохим Бургас" има 7 станции за отчитане показателите на атмосферния въздух, поставени от Изпълнителната агенция по околна среда. Ние сме под непрекъснат контрол и превишение на тези станции през последните 5-6 години почти не е имало. Глобиха ни за оплакване от миризма в града, въпреки че нямаше нарушение на нормите по отношение на атмосферния въздух. А лоша миризма винаги може да се появи от превозно средство с повредена горивна система, от отоплението с твърдо гориво през зимата и т.н.

Предстоящата инвестиция от 400 млн. долара в новия комплекс за производство на полипропилен също ще има сериозен екологичен ефект, защото фабриката ще отделя много по-малко емисии от стария комплекс.

Каква беше за "Лукойл Нефтохим Бургас" изминалата 2018 г.?

- След откриването на новия комплекс за хидрокрекинг през 2015 г. направихме пробив като технологическо постижение и икономически резултати. Оттогава отбелязваме положителен операционен доход. Имаме обаче много инвестиции, които ни натоварват финансово и все още не са върнати на инвеститора.

Направихме голям капитален ремонт през миналата година, във връзка с който заводът беше в престой в продължение на 2 месеца. Това повлия на резултатите ни, но успяхме да изпълним плана си. Операционният ни доход е положителен. Преработихме над 6 млн. тона нефт с дълбочина на преработка 87%. Постигнахме с 1.5% по-добра дълбочина на преработката на нефта от предходната година. През 2017 г. преработихме 7 млн. тона нефт, такова количество планираме и през 2019 г.

В момента имаме много нисък марж между цена и преработка на нефта. Средният марж за Европа обикновено се колебае между 8 и 15 долара за барел, а в момента маржът е паднал до 3.5-4 долара на барел. Това не е достатъчно, за да покрие разходите за преработка на доста предприятия. Ние обаче се справяме добре заради голямата дълбочина на преработка на нефта, която успяхме да постигнем – близо 90%.

Наскоро парламентът прие нов закон за горивата. Какъв ще бъде ефектът му върху бизнеса според вас?

- Както знаете, бизнесът на "Лукойл" е разделен – имаме търговска фирма, която се занимава с дистрибуция, и над 270 бензиностанции в лицето на "Лукойл България". "Лукойл Нефтохим Бургас" не работи с крайни клиенти, а само с 2 големи клиента – "Лукойл България" и "Литаско", търговското дружество, което се занимава с износа на нашите продукти извън страната. Според мен обаче новият закон ще помогне да се решат проблемите със сивия сектор.

Не се ли убиват чрез него обаче по-малките фирми?

- Като член на Българската петролна и газова асоциация мога да кажа, че подобни мерки са предприели и членовете на европейските браншови асоциации. Аз съм работил в САЩ, там няма много фирми, които снабдяват с горива. Тук, в България, имаме хиляди фирми, които пласират горива. На практика това не са реални играчи на пазара, а са по-скоро препродавачи. Всяко препродаване обаче трябва да се плати от крайния потребител. Това рефлектира негативно върху цената на горивата.

Интервюто взе Сашка Панайотова