Икономика

Пет тренда за икономиката на Варна

Областта е единствената в Северна България, която увеличава населението си, но двигател на икономическите й постижения продължава да бъде община Девня

Адриан Николов

ИПИ

2 автори

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Варна и Шумен. То излезе в печатен вариант през юни 2021 г.

Варна е най-големият икономически център на Северна България, като местната икономика съчетава туризъм, силен сектор на услугите и производствен отрасъл с транспортен хъб. През последните години областта отбелязва и демографски подем, което също я поставя в остър контраст с всички останали на север. Заради важната роля на туризма и свързаните с него услуги в местната икономика обаче Варна понесе относително по-сериозен удар в хода на кризата с коронавируса, което от своя страна носи и по-малък потенциал за растеж в тези отрасли до нормализирането на международната ситуация.

Силната икономика на Варна

През 2019 г. Варна е втора в страната по брутен вътрешен продукт на човек от населението, като произведеното от местната икономка достига 16 340 лева/човек. Тя задминава с малко енергийния център Стара Загора, но стойността на индикатора остава над 2 пъти по-ниска от тази на столицата. Това обаче по никакъв начин не означава, че равнищата на икономическо развитие вътре в областта са равномерни - тъкмо обратното. Големият двигател на местната икономика е силно развитата индустриална община Девня, където добавената стойност на човек от населението за 2019 г. достига 57 хил. лв. Тази стойност поставя общината сред най-производителните в страната. В регионалното подреждане на следващите места се нареждат Белослав (11 хил. лв. на човек) и областният център Варна (10 хил. лв. на човек), но в четири общини - Дългопол, Аврен, Долни чифлик и Провадия - добавената стойност е под 3 хил. лв. на човек, което индикира по-слаба икономическа активност. От значение е и много голямото разнообразие на варненската икономика - тя комбинира няколко от водещите индустриални предприятия на страната, силен транспорт благодарение на натовареното пристанище, развит туризъм и настъпващи информационни технологии и аутсорсинг. Положителните тенденции през последните години обуславят и относително високите заплати в областта, както и свиването на бедността и материалните лишения.

Демографско привличане

Високото (за страната) ниво на икономическо развитие, съчетано със силния пазар на труда, високите заплати и стандарт на живот превръщат Варна в единствения демографски магнит в северната част на страната. В рамките на изминалото десетилетие между 2010 и 2020 г. тя е единствената област в Северна България, която успява да увеличи населението си - докато останалите губят по над 10% от него, Варна нараства с 1.1%, или над 5000 души. Доколкото няма област в страната, която има положителен естествен прираст, повишението на населението на Варна е резултат единствено на миграционните процеси, като през изминалото десетилетие коефициентът на механичен прираст на областта се движи между 1 и 3 промила годишно. Важно е да се отбележи, че преди 2020 г. основната привлекателна точка е самият областен център, докато в пандемичната година, подобно на други силни икономически центрове, миграционните потоци се насочват към съседни, по-малки общини. В рамките на 2020 г. община Варна е загубила 0.7 промила от населението си, а най-силна положителна динамика се наблюдава в съседните Суворово, Аврен и Аксаково. Това може да отразява и официализирането на случила се в предишни години миграция, но със сигурност част от обръщането на процеса се дължи и на повишаване на доходите, търсене на по-големи жилища и къщи извън големия град, достъпни за все по-голям дял от населението на Варна.

Спадът на туризма

Доколкото област Варна е сред водещите туристически райони на страната, няма как да не се спрем и на влиянието на рязкото свиване на международните туристически потоци върху областната икономика. Сравнението между 2019 и 2020 г. (с допускането, че 2019 г. е била "нормална") сочи, че през месеците на строг локдаун в периода март - май туристическият поток практически прекъсва, като през април областта е била посетена от едва 1.4 хил. души на фона на 59 хил. преди година. Що се отнася до самия летен сезон, най-видим е спадът през юни, когато вместо над 200 хил. туристи областта е била посетена от 26 хил.; за сметка на това през август ниската заболеваемост и отпускането на мерките позволяват относително възстановяване на туристическия поток. Интересен е паралелът с другите черноморски области Добрич и Бургас, където спадовете и месечната динамика следват сходни тенденции, въпреки че те разчитат по-сериозно на притока на туристи от чужбина. Въпреки това постепенното възстановяване на туристическите потоци ще е от ключово значение за възстановяването и връщането към растеж на икономиката на Варна през следващите години, тъй като задържането на българите в страната през 2020 г. предотврати по-сериозен срив, но те в никакъв случай не са достатъчни, за да поддържат черноморската туристическа икономика в средносрочен план.

Инвестиционният център

През 2019 г. Варна се нарежда на четвърто място в страната по обем на преките чуждестранни инвестиции с натрупване след столицата, Бургас и Пловдив, с почти 1.75 млрд. евро чужди капитали в местната икономика. Претеглено спрямо (постоянно растящото) население на областта, последните седем години са период на значителен ръст на чуждестранните инвестиции в областта - от 3005 евро на човек през 2013 г. до пик от 3967 евро на човек през 2018 г. Както видяхме и при другите индикатори на областта обаче, инвестициите далеч не са равномерно разпределени между отделните части на областта, като с над 92 хил. евро на човек от населението индустриалният център Девня е абсолютен шампион не само в областта, но и в страната (с необходимото условие, че данните за общините в Средногорието са конфиденциални, но вероятно с близки стойности). На второ място се нарежда областният център Варна с 2.7 хил. евро на човек през 2019 г., а в останалите общини чуждестранни инвестиции почти отсъстват. Дори и след като вземем предвид влиянието на съсредоточаването на населението в областния център, съсредоточаването на инвестициите в Девня отново подчертава важната роля на общината за развитието на икономиката на Варненска област. Трябва, разбира се, да имаме предвид и че общинските граници не са непременно и икономически, като между общините в състава на областта тече активна ежедневна трудова миграция и съответно пренос на доходи и приходи.

Ролята на образованието

Бъдещото развитие на местната икономика и пазар на труда до голяма степен зависи и от качеството и постиженията на областната образователна система. През последните години образователната система на Варна значително подобрява своите показатели за задържане на учениците в училище и предотвратяване на напускането им. Коефициентът на записване на учениците в прогимназиалната фаза (84.7% от релевантната възрастова кохорта) обаче остава под средния за страната, а най-вероятно месеците на дистанционно обучение няма да се отразят благотворно за разширяване на обхвата на местната образователна система. Съдейки по резултатите на зрелостните изпити, областта приютява едни от водещите училища в страната, не бива да се пренебрегва и ролята на университетите, някои от които предоставят уникално за България образование (като например в морското дело). Свиването на броя на студентите (от 81 на хиляда души в областта през 2009 г. до 51 през 2019 г.) принуждава висшите училища да търсят алтернативни източници на финансиране и да разширяват дейността си извън предоставянето на образование, към повече взаимодействие с бизнеса и научна дейност.