Неща

Какво плува в Аквариума

Предизвикателствата пред Аквариума във Варна, далеч от потенциала си да се превърне в истински важна точка от града

Светослав Тодоров

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

"Не съм ходил, откакто бях в основното училище", "и аз не съм ходил от дете", "последно бях там някъде около 2006 година". Така няколко варненци отговарят на въпроса кога за последно са били във варненския аквариум, в който се помещава и Институтът по рибни ресурси (ИРР), част от ведомството на Селскостопанска академия - София. Ако отидат, като че ли ще се върнат директно в спомените си - времето вътре е застинало. "Ходих неотдавна, за първи път от много години, казва друг. За съжаление сградата е оставена в окаяно състояние."

Градските аквариуми в крайморските и крайокеанските зони имат огромна значимост за запознаване на човека с водната фауна, но и голям потенциал за развитие като публични пространства и туристически интерес. Малко преди 90-ата си годишнина, Аквариумът на Варна е рядко сред задължителните точки в града, въпреки важната си история като научен център и архитектура. Той изглежда все така занемарен, а в началото на септември миналата година гости привлякоха вниманието на медиите със сигнали, че мястото е в изключително лошо състояние. По думите им аквариумите са били мръсни и неосветени, а в някои от тях е имало и умрели риби.

Още тогава от ръководството обясниха, че започват ремонт, но дори и след него центърът ще трябва да насочи големи усилия, за да привлече нови посетители и да бъде актив в оформянето на идентичността на града.

Неизползваният потенциал

В един късен следобед в средата на май единствените посетители са възрастна немска двойка, която наблюдава пираните. В комбинацията с няколкото изоставени постройки в съседство усещането, че има нещо сбъркано, се засилва. Мястото изглежда с неизползван потенциал, както като музей в центъра на най-големия морски град в страната, в близост до туристическия поток, така и като архитектурна забележителност.

Институтът е учреден през 1932 г., като Морска биологична станция с аквариум, и до днес той е единственият на Балканите с подобен профил. Мисията на института е да извършва научна и приложна дейност, свързана с определяне на рибните запаси в Черно море, и мониторинг върху динамиката, структурата и хранителната база на промишлените видове морски риби, а аквариумът е създаден по идея на княз Фердинанд с цел популяризиране на морските обитатели на Черно море и науката в България.

Архитект е Дабко Дабков (1875-1945), който се завръща във Варна, след като завършва в Мюнхен, и е автор на някои от най-важните за града сгради - Икономическия университет, хотел "Мусала" и хотел "Лондон", католическата църква "Св. Михаил". Плановете на Японския океански институт в Токио са отправна точка при проектирането. Сградата в ар нуво стил не поема сегашната си роля веднага - била е рибарско училище, през 1930 г. е предадена на Софийския университет в лошо състояние, две години по-късно на 17 юни е завършена и открита от цар Борис III.

Има ли бъдеще пред Института и варненския Аквариум? Директорката на института доц. Елица Петрова е наясно със слабите страни на Аквариума, но е убедена, че подобрения са възможни и подчертава, че усилията на екипа са напълно фокусирани върху опазването му.

"Приходите са недостатъчни за цялостната му поддръжка и е необходимо допълнително финансиране", казва Петрова, скептична към възможностите за публично-частни партньорства, тъй като те рядко биха могли да гарантират запазване на автентичната мисия на място с подобна история. Тя е на позицията от четири години и в момента минава във втори мандат, преди това е заместник-директор. Петрова вижда старанията на екипа в контекста на дългата история на мястото - ако развитието е трудно, то поне те се надяват да допринесат максимало за съхранението му. "Милеем за това място и правим невъзможното то да оцелее."

Оцеляване вместо развитие

Средно през годините музеят достига максимално до годишен приход от 120 хил. лв. От последните четири години най-силна откъм посещения е била 2018 г. През 2020 г., белязана от рестрикциите около COVID пандемията, приходите са приблизително 69% по-малко спрямо 2019 г., като през месеците април и май миналата година не са реализирани никакви приходи. Остава отворен въпросът как аквариумът може да има по-усилена дейност през зимата, когато се реализират чувствително по-малко приходи. "През летния сезон средно посещенията са около 10 600 посетители на месец", казва Петрова.

"Предстои да бъде изготвен проект за укрепване и реставрация на сградата в частите, където е необходимо, след което ще се пристъпи към кандидатстване за получаване на средства за осъществяването на дейностите. Всичко това се случва сравнително бавно - има редица стъпки, които трябва да се изпълнят както от административен характер, така и чисто практически." За да може проектът да бъде в ход, трябва сградата да получи технически паспорт от Националния институт за недвижимо културно наследство. "След като това се случи, ще пристъпим към изготвяне на плана." Процесът е възможно да бъде задействан до края на 2021 г. или началото на 2022 г., когато ще бъде 90-годишнината на института и аквариума.

Дотогава посетителите и служителите на центъра за опознаване на морската флора и фауна ще трябва да се задоволят само с осъществения базисен ремонт, който беше наложителен след получените през 2020 г. сигнали за проблеми.

Мисия "Наука"

Грижата за живите експонати е целогодишно усилие за екипа. "Те са поставени в изкуствени условия за живот и са подложени на стресови ситуации. Поради тази причина попълването с нови експонати е постоянна грижа."

С началото на лятото започват и няколко научни експедиции. Институт е фокусиран върху проекта за оценка на запаса на рапани, определяне на основните зони с по-значителни количества на видовете от групата на белите миди. "Паралелно всеки месец осъществяваме научни наблюдения върху основните типове риболовни дейности пред българското крайбрежие на Черно море. Ежегодно провеждаме дънни трални изследвания за оценка запаса от калкан, както и анализ на биологичните параметри на рапана от разтоварвания на различни пристанища."

В края на юни ще започне наблюдение пред северното крайбрежие с високорезолюционен мултилъчев сонар, който позволява откриване и характеризиране на обекти във водния стълб, характеризиране на морското дъно, както и получаване на геореферирани данни в реално време.

"Една от последните новости в аквариума е представянето на малка колекция от хидробионти, препарирани чрез метод, наречен диафонизация. Телата на изготвените по този начин обекти придобиват напълно прозрачен вид при ясно разграничимо оцветяване на скелетния апарат", казва Петрова.

Може би нещо от завета на Фердинанд, че станцията трябва да "разнася славата и доброто име на българската наука", остава актуално. А възрастната немска двойка, макар и единствени посетители и без хора, които да им кажат "довиждане", все пак си тръгва усмихната.

Постоянната експозиция представя морски и сладководни риби и някои по-екзотични представители. Освен живите експонати в момента могат да се видят препарирани представители от Световния океан, колекция от раковини, да се проследи как е изградена хранителната верига в морските води, структурата и особеностите на Черно море.