Индустрията на Шумен: Дотук добре, а сега накъде
Възможната диверсификация за региона е в широкия сектор мехатроника и аутомотив
Георги Стоев, Весислав Илиев, Trakia Tech
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Шумен е един от регионите в България, които без колебание може да дефинираме като индустриални. Производството има 30% дял в общия брой на работните места при средно 22% за страната. За сравнение, индустриалната заетост в утвърдени центрове като Пловдив и Стара Загора заема подобен дял от около една трета. Докато други индустриални области в Северна България свиваха броя на работните места в производството, в Шумен те растяха.
Всъщност единствените области в Северна България, в които секторът добавя заетост през последните години, са Шумен, Търговище и Габрово, като първите две може да анализираме като регионален индустриален клъстер поради близостта им (както географска, така и като структура).
Структурата в Шумен показва някои основни различия спрямо индустриалните първенци в страната. Уникалното за областта е изключително високият дял на "процесните" индустрии (където попадат производителите на цветни метали, керамични и стъклени изделия, както и почистващи и миещи препарати); 55% от производствените работни места в областта са в тези индустрии при средно за България около 30%.
Индустриална структура (според брой работни места)
Чуждестранните инвеститори имат сериозен принос в сектора, като присъствието на турски компании е осезаемо. Най-големият индустриален работодател в Шумен е именно в този сектор - турската компания "Алкомет". В съседната област Търговище е значителна концентрацията на заетост в производителите на изделия от стъкло, част от турската индустриална група "Шишеджам".
Шумен и съседните области Търговище и Разград концентрират около 10% от работните места в процесните индустрии в България. Тези компании добавиха над 10 000 работни места в България за пет години, като Шумен и Търговище са отговорни за около една пета от ръста на работните места в този сектор през периода. Изявената индустриална специализация може да бъде основа ръстът да продължи и през следващите години. Но трябва да се отчетат рисковете. Конкуренцията за големите заводи е в относително широка география. Външните инвестиции в нови (различни от приватизираните) процесни производства са изключение за тази част на Европа.
Процесните индустрии, национално погледнато, растат два пъти по-бавно от мехатроника и аутомотив, чийто ръст в голяма степен се дължи на навлизането на чужди компании в страната. Мехатроника и аутомотив е другият индустриален сектор в Шумен освен процесните индустрии, който нараства за последните пет години, но едва с около 400 работни места. Други шест области в Северна България са с по-голям размер на сектора от Шумен, където размерът на сектора по последни данни е около 1900 работни места. Най-голямата компания от този сектор в региона е българският производител на битови електроуреди "Теси". Турският производител на части и елементи за електрически двигатели, трансформатори и генератори "Енпай трансформър компонентс България" е единственият чуждестранен инвеститор с над 50 работни места. Това е и единствената нова компания с над 50 работни места в сектора за периода 2014-2019 г.
В изоставането в тези сектори Шумен не е изключение сред областите в Северна България, като три четвърти от работните места са на юг от Стара планина. Предизвикателствата също не са уникални за града. Липсата на добра транспортна свързаност е пречка пред привличането на нови експортно ориентирани компании, зависими от бързината на доставка от и до подизпълнители, доставчици и крайни клиенти.
В същото време размерът на пазара на труда и неговата индустриална профилираност дават добра основа за привличане на нови инвеститори. За един нов голям инвеститор от интерес ще бъде не толкова населението в административните граници на областта, колкото възможностите за ежедневно придвижване с цел работа.
Развитието на Шумен в мехатроника и аутомотив ще бъде свързано с привличане на човешки ресурси от други сектори с по-ниска производителност и средни заплати. Средните разходи за труд в мехатроника и аутомотив са два пъти по-високи спрямо тези в производството на облекла например. Текстилната индустрия се сви с около 1700 работни места за пет години в трите съседни области Шумен, Търговище и Разград, като евентуално привличане на нов инвеститор в мехатроника и аутомотив ще ускори този процес.
Източник на графиките и таблиците: Изчисления на Trakia Tech на база на данни от базата КАПИ на "Капитал" за периода 2014-2019 г.
1 коментар
Елате да видите експлоатацията на хора в Шумен. Работят тежък труд за 800 лв. Специалистите избягаха.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.