Динамичният варненски университет

МУ - Варна привлича чуждестранни и местни студенти благодарение на модерните си инвестиции

Деян Димитров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Едно от най-големите предимства на Варна е силната образователна инфраструктура - в града има 6 университета, като според данни на Института за пазарна икономика в тях през 2019 г. са следвали около 30 хил. студенти. Непрекъснатият приток на млади хора, високият брой висшисти и съдействието между науката и бизнеса правят икономиката на Варна особено динамична. 30% от работната ръка в града е с висше образование, а Институтът за пазарна икономика (ИПИ) оценява размера на "висшата" икономика - бюджетите на университетите и разходите на студентите за живот в града - на 450 млн. лв. Перлата в короната на висшето образование във Варна е медицинският университет "Проф. д-р Параскев Стоянов", който в последните години прави мащабни инвестиции, за да повиши качеството на обучението. Тези усилия дават резултат през привличането на повече студенти и задържането на тези специалисти в региона.

Град на знанието

Образованието е сред приоритетите на местната власт, която лансира концепция за развитие на града, озаглавена "Варна - град на знанието". Стратегията е изготвена с помощ от ИПИ и в колаборация с университетите и бизнеса в района. Докато меморандумът няма правна сила, той ясно заявява дългосрочната цел на града да се възползва максимално от научната и образователната инфраструктура, така че да привлича образовани млади хора и иновации в икономиката си.

Разпределението на студентите във Варна е важно - според ИПИ около 13 хил. студенти следват хуманитарни и социални науки и осигуряват кадри за разрастващия сектор за бизнес и финансови услуги в града. В същото време варненското висше образование има все по-голям фокус върху приложни направления - в ИКТ, медицина, транспорт и корабоплаване следват около 15 хил. студенти.

Качеството на бялата престилка

Най-динамично развиващото се висше училище във Варна определено е медицинският университет "Проф. д-р Параскев Стоянов", който по обща класация в направленията медицина, стоматология и здравни грижи се нарежда веднага след МУ - София, и МУ - Пловдив, в рейтинговата система. Университетът е основан през 1961 г. и има филиали във Велико Търново, Сливен и Шумен, а в края на март стана ясно, че нов филиал ще бъде отворен и в Добрич, където се предвижда обучение по специалностите "медицинска сестра" и "акушерка", посочва БНР. Висшето медицинско учебно заведение във Варна има и най-големия бюджет - над 70 млн. лв. за 2019 г., от тези във всички шест града, въпреки че няма най-много студенти. "Капиталовите разходи на МУ - Варна, са за близо 19 млн. лв. инвестиции в материалната база и в модерна апаратура за различните лаборатории", сочи доклад на ИПИ за икономиката на града.

Докато реалният брой студенти в другите висши училища спада, броят студенти в МУ - Варна, се увеличава от 2302 през 2012 г. до над два пъти повече през 2020 г. Това отразява както стратегията на МОН да финансира повече места за специалности като медицина и здравни грижи и по-малко места за направления като икономика и държавна администрация, така и на притока от чуждестранни студенти, чиито по-високи такси на обучение реално позволяват финансова свобода на медицинските университети в страната. Ръстът е най-голям в направление медицина, в което се обучават над половината студенти в университета за 2020 г. 52% от студентите са били чуждестранни, показва рейтинговата система на висшите училища. От общо 2700 чуждестранни студенти във Варна почти 1500 следват в медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов".

Това дава на университета финансовата свобода да прави иновации, без да се притеснява за финансирането си. "В МУ - Варна, са визионерски настроени - като не се притесняват дали ще вържат годината финансово, те гледат да видят колко големи нови неща могат да направят", обяснява за "Капитал" изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова. Университетът може да се похвали и с привличането на най-много средства за научноизследователска дейност - не само от държавната субсидия, ами и от други източници. Въпреки че е по-малък от МУ - София, варненският медицински университет за последната година е привлякъл двойно повече средства за НИД на студент от медицинския университет в София.

Университетът прави най-много капиталови разходи от висшите училища в града. През 2019 г. е изграден модерен център по роботизирана хирургия. Освен това учебното заведение има множество лаборатории, в които активно се инвестира през последните 10 години - по биохимия, по лаборатория по 3D технологии в денталната медицина, клиничната база на УМБАЛ "Св. Марина" и още. През кризисната 2020 г. университетът инвестира и сериозни средства и усилия да предостави качествено онлайн обучение на студентите си, като учебният процес беше по-малко нарушен, отколкото в други медицински университети в страната, споделят студенти пред "Капитал".

Задържане на специалистите

Над 50% от студентите в МУ - Варна, се реализират в областта - това е доста по-нисък дял от регионалната реализация на завършващите в МУ - София, но притокът на висшисти към София от всички части на страната показва, че Варна успява да задържи сериозно количество медицински специалисти в собствения си здравен сектор, който е жизненоважен за икономиката на града. По данни на ИПИ хуманното здравеопазване заема 4.1-процентов дял от местната икономика, а заетите в здравеопазването са общо 8.7 хиляди. УМБАЛ "Св. Марина", в която се обучават и студентите от МУ - Варна, е най-големият работодател в града с над 2000 служители, а в МБАЛ "Св. Анна" работят още около 1000. Това означава, че за много от завършващите от варненския медицински университет се разкрива поле за развитие в града. "Св. Марина" е най-големият диагностично-лечебен и консултативен университетски болничен комплекс в Североизточна България с капацитет от над 1300 легла.

"Капитал" потърси МУ - Варна, за коментар, но от университета не отговориха на въпросите на вестника.