Д-р Валери Гелев: Смъртността от сърдечно-съдови заболявания е значително по-голяма от тази при коронавирус

Иновативната техника позволява ефективно лечение в случаите, когато не са възможни други стандартни интервенционални методи. При пациенти с придружаващи заболявания и много висок риск за сърдечна хирургия методът е единственият възможен за лечение, като дава шанс на тези пациенти за редуциране на възможните усложнения и за удължаване на живота.

Процедурата е приложена при болни с увреждания на аортната клапа, одобрени за безкръвна смяна на клапата с процедурата Transcatheteraortic valve implantation (TAVI). Установените масивни калцирани плаки в коронарните артерии налагат третирането им, за да се поставят стентове и да се пристъпи към TAVI. Впоследствие успешно са им поставени клапи.

В специалност като интервенционалната кардиология всяка минута може да бъде решаваща за спасяването на живот. Има ли фактори от задължителните защитни средства за вас като екип, които затрудняват работата ви? Какви предизвикателства постави пандемията пред борбата с инфарктите? Затруднен ли е достъпът на пациентите поради натовареност на спешна помощ при остри инциденти и отлагане на търсенето на доболнична помощ при леки сърдечни оплаквания?

В условията на пандемия спешността при всички случаи променя своя облик. Ако се налагат процедури при пациенти, които са съмнителни или с доказан COVID-19, това трябва да става с пълен набор защитни средства. Това неминуемо затруднява работата, но не бих казал, че може да доведе до намаляване на качеството или достъпа на тези пациенти или крайния резултат във връзка с тези мерки, които са необходими.

Предизвикателствата са сериозни, защото ако един пациент се демонстрира като болен с COVID-19 и в същото време има остър коронарен синдром, в цял свят поведението, което се препоръчва, е тези пациенти да се лекуват по-скоро консервативно, отколкото инвазивно.

Доказано е, че инвазивната стратегия сама по себе си дава по-добри резултати, но в контекста на риска, който се поема за целия персонал, това е общоприето.

Дори във връзка с пандемията се появиха данни от различни държави, че при част от пациентите с ST елевация и COVID-19 се предприема фибринолитично лечение, т.е. не се прави първична ангиопластика, която е доказано, че има предимства, а се прави фибринолитично лечение по две причини. Първо, за да се предпази персоналът, който е изложен на сериозен риск от заболяване при по-дълга експозиция с такива болни. И второ, създаването на такава организация изисква известно време, което забавя лечението, а това е нежелано при този тип пациенти.

Очевидно нормалният достъп на пациентите е затруднен. Първо, защото ресурсът на спешната помощ да поеме всички обаждания основно е насочен към болните с COVID-19. На всички пациенти им се налага да изчакват, съответно и на болните със сърдечно-съдови заболявания. Второ - самите пациенти ограничават достъпа си или границата им за ходене в болница е значително по-висока поради опасения да не се заразят с COVID-19 по време на посещението си в болнично заведение.

Естествено, ние се опитваме да обясняваме на тези пациенти, че като цяло всяко болнично заведение, включително нашето, има строго диференциране на такива болни. Провеждат се анкети и при най-малко съмнение се насочват към специализираните звена и потоците се разделят. Тези, които имат оплаквания от страна на сърдечно-съдовата система, се преглеждат със сигурност на отделно място от такива, за които има съмнение, че имат COVID-19.

Д-р Гелев, спекулация или факт е, че инфарктите и другите остри сърдечни състояния намаляха през пандемията?

Инфарктите и острите сърдечни състояния като бройка са намалели, но причината не е, че ги няма, а просто пациентите се въздържат от ходене в болницата. Има доста примери, при които се вижда, че пациенти постъпват в болнични заведения, след като няколко дни са стояли вкъщи и са отлагали отиването в болницата, което при част от тях има фатален резултат.

Но такава е нагласата на пациентите и това, което трябва да коментираме, е, че сърдечно-съдовите заболявания са много важни и дори при острите коронарни синдроми и при острите нарушения смъртността е значително по-голяма, отколкото при една коронавирусна инфекция.

Има и немалко примери, при които за съжаление млади болни, постъпили за лечение след дълго изчакване и нетърсене навреме на лекарска помощ, завършват фатално.

Друга тенденция е, че след първата вълна и рестриктивните мерки - ограничаването на посещенията в болнични заведения, имаше един прилив на пациенти, при които лечението беше изостанало и не бяха адресирани навреме. Те постъпваха в по-тежка и по-напреднала фаза на заболяването.

Информацията, че за октомври смъртността се е повишила, в моите очи е твърде вероятно да се дължи както на по-голямата заболеваемост и смъртност във връзка с пандемията, но не е неочаквано и значение има и това, че голяма част от болните не са адресирани адекватно поради нежеланието им да търсят лекарска помощ от началото на годината.

Имате ли наблюдения по какъв начин се отразява на сърдечно-съдовата система преболедуването от COVID-19?

Боледуването от COVID-19 е добре известно, че се отразява най-зле на болните със сърдечно-съдови заболявания и заболяването при тях и смъртността са най-високи. Няма как да отречем, че това са един от контингентите пациенти с най-тежко протичане - диабетици, болни с артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания, които практически са с най-висок риск от развитие на неблагоприятен изход и усложнения от COVID инфекцията.

Механизмът на засягане е предопределен най-вече от белодробното засягане, което води до натоварване и напрежение в сърдечно-съдовата система и ако тя има предходно заболяване, това наистина може да бъде понякога фатално.

Вторият механизъм е засягане на други органи и системи, които са свързани със сърдечно-съдовата.

Не на последно място е засягане на самата сърдечно-съдова система директно от коронавирусната инфекция. Описани са множество миокардити, перикардити, както и естеството на заболяването, което води до образуване на микроемболии или тромбози в съдовете, което засяга и се отразява на сърдечно-съдовата система. Така че тя може да бъде пряко засегната или като повишено натоварване и изискване към нея във връзка със засягането най-вече на белия дроб, тъй като са взаимно свързани, или други системи, което при наличието на предходно заболяване, пък и не само, оказва неблагоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система.

Какво представлява иновацията, която постигнахте в отделението по кардиология, което ръководите?

Иновацията се състои в това, че успяхме в сравнително кратко време да се сдобием с възможност за третиране на екстремно калцирани стеснения и запушвания по съдовете.

Калцият е голямо предизвикателство в инвазивната кардиология по няколко причини. Той е част от натрупванията в процеса на атеросклероза при определени пациенти, за които невинаги можем да имаме видима причина. Натрупването на калций в съдовете не ни позволява да бъдем докрай ефективни в лечението и да постигнем оптимален резултат. Калцият сам по себе си не позволява да бъдат дилатирани съдовете, за да постигнем оптимални параметри за работата на стентовете, които поставяме, което в свързано с по-голяма честота на неблагоприятните събития както непосредствено при болничния престой, така и дългосрочно - има по-голяма честотата на рестенози.

Наличието на масивна калциноза по съдовете води до промяна в такъв аспект, че не можем да постигнем оптимален резултат при нашите интервенции, когато поставяме стентове или други интервенции, което е свързано с по-неблагоприятна прогноза - както непосредствена в хода на болничния престой, така и дългосрочна - по-голяма честота на повторни реваскуларизации или усложнения, и това категорично е доказано.

От друга страна, калцият става все по-често срещан. Той нараства пропорционално с възрастта на пациентите, а ние лекуваме все по-възрастни пациенти. Той определено е предизвикателство в инвазивната кардиология.

Ние имаме редица инструменти, с които можем да се справим - балони за високо налягане, ротаблация или аблативни техники, чрез които преминаваме и част от калция бива премахнат от плаката, което прави по-предвидимо и по-лесно разкъсването на плаката и постигането на оптимален ефект за поставянето на стента. Но имаше една празнина и тя се запълни с това, което въведохме за пръв път в България, а именно вътресъдовата литотрипсия. Това е добре известен метод в други области, при който с електрически импулси се генерира голямо налягане.

Вкарвайки тази система в съдовете, на местата, където има калций, ние раздуваме един балон на около 3-4 атмосфери, няколко пъти по-малко от обичайното налягане, с което работим. След това активираме системата по електрически път, тя генерира налягане чрез една микрокавитация в балона, което достига до около 50 атмосфери. Това прави третирането на тези калциеви отлагания много предвидимо.

По този начин чрез редуване на увеличаване на налягането и бързото му спадане, фигуративно казано, калцият или калциевите зони се "напукват" и стават много по-лесни и по-ефективни за третиране.

Системата има одобрение за работа в САЩ и Европа и е доказала своето полезно действие с няколко проведени клинични проучвания. От известно време и благодарение и на мениджмънта на болница "Токуда" в клиниката по кардиология разполагаме с тази система и вече имаме известен опит.

Това ще помогне да се справим по-добре с по-сложните случаи на калциеви натрупвания, като увеличим ефективността на процедурите ни и намалим възможностите за усложнения и повторни запушвания на съдовете.

Смятате ли, че тези безпрецедентни времена ще бъдат катализатор за по-големи открития в медицината?

Смятам, че пандемията действително отваря вратите за иновации по няколко причини. За да се реши този световен проблем, на глобално ниво обединяват усилия много институции, научни звена и компании. Това съсредоточаване на научен капацитет има възможност да продължи и занапред, което би довело до прогрес не само по отношение на овладяването на пандемията, но и в различни други области на медицината. Търсят се начини за оптимизиране и по-ефективна работа на здравните системи по света. Проблемите, които поражда пандемията, изискват нов поглед и нови решения в медицината и здравеопазването. Ускорява се развитието на телемедицината, вероятно ще има и други технологични нововъведения. Разбира се, за съжаление това е с цената на всички негативи, които произхождат от вируса и които всички ние усещаме върху себе си.

Интервюто взе Десислава Николова

Фотограф : Капитал