Д-р Драгомир Дарданов: 20% от туморите на дебелото черво са свързани с употребата на алкохол

При нас говорим за диагностика, когато човек има оплаквания. Тоест една болка в корема, нарушаване на ритъма на дефекация трябва да бъдат диагностично уточнени.

Каква е възрастта, на която пациентите трябва да започнат да следят по-специално подобни отклонения?

Включително и на млада възраст не трябва да се подценяват тези симптоми, т.е. трябва да се изследва. Ако са нужни ендоскопски изследвания, ехография, скенер, магнитен резонанс и така.

С кои случаи медицината се справя най-успешно, когато говорим за заболяванията на храносмилателната система? Кои освен това са най-често срещаните заболявания в тази област и какви са стъпките за лечените им, през които трябва да мине пациентът?

Медицината е напреднала и се справя успешно с множество заболявания. Но нека да степенуваме. Заболяванията, които будят най-голяма тревога, естествено, са злокачествените заболявания, т.е. различни видове тумори. Като най-чести това са туморите на дебелото черво, на стомаха, на панкреаса, по-рядко на тънкото черво. Разбира се, когато се установи един такъв тумор, след биопсията му се прави стадиране, за да може да установим какъв е стадият и комплексното лечение. Понякога се започва с хирургично лечение, понякога (както при рака на правото черво) първо започваме с лъчетерапия, химиотерапия и след това оперативно лечение.

В немалък процент от случаите хората се излекуват от тези заболявания, включително и със заболявания, които са в областта на панкреаса. По същия начин възможно е първо химиотерапия, след това операция. Туморите на стомаха също се третират комплексно - с химиотерапия и оперативно лечение. Когато са в начален стадий, примерно при дебелото черво, имаме предракови състояния, така наречените полипи. При установяването им е възможно ендоскопски, т.е. при колоноскопия, да се премахнат. Именно това е профилактиката и ние не позволяваме да се развиват и да се превърнат в карцином. Така че колоноскопията е единственият скрининг, който е и лечебен, т.е. за спиране на развитието на заболяването.

Как стои въпросът с препаратите за лечение: има ли новости сред тях, които не се ползват в България, предстои ли употребата им?

В областта на медицинската онкология, на злокачествените заболявания, на храносмилателната система почти цялата терапия, разрешена за употреба в Европа и в света, се ползва и в България като схеми, като приложение.

Освен това в оперативното лечение навлизат различни минимално инвазивни методи, които изискват обучение. Това до известна степен понякога пък затруднява приложението на всички методи в България, защото те изискват обучение на самите медицински специалисти. Става дума за следдипломното обучение на медицинските специалисти, което е оставено, общо взето, в техните собствени ръце. За съжаление част от болниците не инвестират в обучението на кадрите си.

Тоест всеки специалист сам преценява доколко да се усъвършенства и да се поддържа в крак с времето?

Да. Новостите трябва да ги следим сами. И съответно сами ги адаптираме, прилагаме.

Има ли увеличаване на болестите на храносмилателната система в България?

Да, болестите на храносмилателната система се увеличават и в България, и в европейски мащаб. Между 2000 и 2019 г. на европейско ниво има 17% увеличаване на случаите на заболяване на храносмилателната система и 20% увеличаване на смъртността вследствие на заболявания от храносмилателната система. И това е в рамките на 10 години. За 2019 г. според статистиката в ЕС случаите с такива заболявания са 72 милиона. На този фон смъртните случаи са почти 500 хиляди вследствие на заболяване. Говорим само за една година. Освен това се отчита увеличаване на броя заболели от цироза и чернодробни заболявания.

Колкото до карциномите: 20% от случаите на рак на дебелото и на правото черво са свързани с приема на алкохол; пак около 20% от случаите на рак на дебелото и правото черво са свързани с тютюнопушенето. А пък 15% са свързани с повишеното телесно тегло. Можем да обобщим, че се отчита 33% повишаване заболеваемостта от рак на дебелото черво в Европа от 2000 до 2019 г. Само през 2019 г. диагностицираните случаи са 600 000.

Колко често трябва да се изследва чревното здраве?

Скрининговите изследвания за най-честия рак, който е ракът на дебелото черво, според съвременните препоръки трябва да започнат след 45-ата година. Ако няма някаква фамилна предразположеност и други заболявания - те трябва да се правят през 10 години. Но когато има човек оплаквания - по-често. Имайте предвид, че тези препоръки се променят всяка година. Преди скринингът препоръчително започваше след 50-годишна възраст. Виждате, че вече се препоръчва след 45.

Искам обаче да подчертая отново - скринингът това е изследване на напълно здрави хора, които нямат никакви оплаквания. А когато има оплаквания, тогава вече говорим за диагностика. Тоест едно кървене от червата, болки трябва да се изяснят бързо.

Споменахте, че приемът на алкохол влияе на цялата храносмилателна система, а не само на черния дроб?

Разбира се. Именно затова в месеца на храносмилателното здраве приемът на алкохол е във фокуса на кампанията. Как влияе, до какво води. И за да разясним: първо се уврежда черният дроб и оттам вече всички заболявания, които са свързани с него - хроничен хепатит, цироза, стеатоза, метаболитният синдром и затлъстяването.