Проф. д-р Кирил Карамфилов: Ще получим детайлна картина, когато разполагаме с регистри с данни за всеки пациент

Преди години направихте опит за регистър на инвазивните процедури, докъде стигна неговото развитие?

- Опитахме се да направим регистър, който имаше недобрия късмет да бъде развиван в много преходно време, когато се променяха доста неща и в кардиологията, и в здравеопазването. Имаше нерешени въпроси и спорове кой ще е собственик на регистъра, как касата ще има достъп, какъв ще е текущият контрол и т.н., тоест имахме много добре изработен регистър, който така или иначе обаче не стигна до нормативно въвеждане, за да може бъде ефективен и да се попълва от всички. Ако не е общовалиден, не можем да получим коректна информация, тя може да бъде изкривена, замъглена и неточна. Най-добрият начин да се мотивират колегите да попълват данните в регистъра е това действие да бъде обвързано със заплащането за извършената дейност, както това се случва с електрофизиологичния регистър и регистъра за поставените пейсмейкъри. Там всяка процедура се въвежда в сайта и съответно плащането за тази клинична пътека се реимбурсира, след като данните за пациента са попълнени. Това позволява наистина да имаме едни пълноценни и ясни данни. Този позитивен пример обхваща малка част от кардиологичните пациенти и въвеждането му за всички изисква наистина големи усилия.

Надявам се, че бихте могли да се договорите с "Информационно обслужване" за базата данни, която би могла да се извлича от пациентските досиета или директно - за създаване на единен регистър на пациентите със сърдечно-съдови заболявания...

- Опитвам се да се отърся от скептицизма, който се надига в мен, след всички наши усилия досега. Регистърът на инвазивните процедури беше въведен като незадължителен, като пробен и последната стъпка - да се обвърже попълването с плащането на пътеката, не беше извършена и това компрометира всички усилия.

Имахме среща с доц. Васил Трайков в Министерството на здравеопазването, в което има хора, които мислят в посока на регистрите, и има програми, по които се работи. Така очаквам националният кардиологичен план да координира усилията на всички, защото всички ние сме ангажирани и като хора, които се занимават с здравеопазване, и като пациенти, и като хора, които осъществяват тази услуга. Така че наистина всеобхватността би била полезна.

Един много добър работещ модел, който често давам за пример, е планът на Словения, където всички се събраха на една маса - политици, лекари, включително лабораторни, лични лекари, кардиолози и пациентски организации, изработиха план и го въведоха в действие. Това, разбира се, е възможно да се случи когато има подкрепа от най-високо ниво, защото са необходими времеви, финансов ресурс, законодателни и регулативни мерки. Но в крайна сметка, когато този план беше въведен, резултатите оправдаха всички усилия. Разбира се, за да влязат в сила мерките, отнема време, но 10 години след въвеждането там демонстрираха една наистина драстична промяна на смъртността. Тоест, от една страна, имаме нашите данни, които ясно сочат необходимостта нещо да се направи, от друга страна, имаме пример за работещ такъв план, който е изключително ефективен. Какво по-добро от това да се направи един целенасочен ефективен кардиологичен план за превенция и лечение на сърдечно-съдовите заболявания.

България има такъв опит с намаляването на смъртността от инфаркти след въвеждането на програмата, която вие координирате - Stent for life.

- Да, благодарение на тази инициатива ние получихме ноу-хау от Европейското кардиологично дружество как можем да подобрим лечението на остър миокарден инфаркт и се оказа, че всъщност можем - България се превърна в една от моделните европейски държави с най-голям брой катетъризационни лаборатории спрямо населението. Тогава няколко стъпки бяха много важни. Първата беше да се реимбурсира работата на всяка структура, независимо дали е държавна или частна, която изпълнява необходимите изисквания за дейността (например 24/7 режим на работа и двама сертифицирани инвазивни кардиолози). Това даде мощен тласък в развитието на тези структури. Ние реализирахме много добри резултати както по увеличаване на броя "хванати" навреме и получили съвременно ефективно лечение, така и по скъсяване времето на хоспитализация, което е ключово за миокарден инфаркт и в крайна сметка - редукция на смъртността от остър миокарден инфаркт. Така че ние бяхме дълго време една моделна държава, докато постепенно не реализирахме леко повишение на смъртността, за което вече имаше други причини, най-вече по отношение на контрола на извършената дейност.

Аз съм оптимист, независимо от всичките данни, подтикващи ме да реагирам със скептицизъм, тъй като иновациите в мисленето пробиват бавно. Иска ми се да е по-бързо. Иска ми се да имаме повече чуваемост и повече съдействие. Невинаги е възможно, всеки си гледа неговите неща - финансистите гледат финансите, лекарите гледат медицинската част, политиците опитват да балансират между сложни избори, но аз вярвам, че ако има дух и всички гледаме в една посока, ще има промяна, защото тя касае всички нас. Ако ние успеем да подредим нещата по този начин за нас, за децата ни и за тези, които идват след са нас, ще имаме инструменти да намалим сърдечно-съдовата заболяемост и смъртност.

Ковид-19 ли е една от причините за високата заболяемост и смъртност, получиха ли тласък дигиталните услуги по време на пандемията?

- Да, ковид-19 много промени нашия живот. Доста хора се фокусират върху негативните неща, тъй като и по отношение на менталното здраве, и по отношение на традиционния начин на живот пандемията наистина нанесе сериозни травми. Хубавото е, че ние разбрахме, че дигиталните технологии работят не само в традиционния IT сектор, а и в медицината. Разбрахме, че е възможно да се правят дистанционни прегледи, дори преди няколко години на един конгрес в САЩ показаха роботизирана перкутанна коронарна ангиопластика, която се прави при миокарден инфаркт, от центрове, които са на километри от мястото, където е операторът. Развитието на дигиталните технологии, провокирано от една или друга причина, може да бъде използвано и в медицината. В кардиологията процесите са доста динамични, тъй като вече сме във фазата, в която изкуственият интелект може да бъде използван ефективно и да дава много добри резултати.

Той дори е в телефона на всеки един пациент.

- Да, и често влизаме в спорове с колегите кой е по-добър - човекът или машината. В САЩ например инвестират изключително много средства в дигитализацията. Една от програмите им - Heart, цели да обхване значителен брой хипертоници до 2025 г. Нещата са много ясни. Има посещения при кардиолог, където се прави съответно образно изследване, електрокардиограма, след което се дават принципни указания, назначава се терапия и след това започва дигиталното проследяване, което се активира при всяко измерване на показателите на сърдечната дейност. Вече не е необходимо толкова често да се посещава кардиолог, контролът е денонощен, проследяването на кръвното налягане е много по-добро, постоянният контакт е много важен за пациента, той няма как да се разсее, няма как да забрави да приема таблетките си например. Това е нещо, което реално се случва.

Според вас имаме ли шанс да се въведат някои от тези услуги масово в България?

- В България има няколко компании, които предлагат подобни услуги, и то в областта най-вече на телеметрията, т.е. в областта на проследяването на сърдечния ритъм. Началните резултати са добри, така че вероятно има шанс да станат достъпни и в ежедневната практика. Зад тези програми стои апаратура, която следи много голям набор от показатели извън пулса, кръвното, сатурацията, позицията на тялото, има апарати, които следят над 13 параметъра, определящи сърдечно-съдовото здраве. За да стане масово обаче, се изискват наистина добър ресурс и добра организация.