🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Доц. д-р Васил Трайков: Националният кардиологичен план трябва да се превърна в национална политика

Председателят на Дружеството на кардиолозите в България обяви, че документът ще съдържа не само мерки за лечение на сърдечно-съдовите заболявания, а основно такива, които да предпазват от тях

доц. Васил Трайков
доц. Васил Трайков
доц. Васил Трайков    ©  Надежда Чипева
доц. Васил Трайков    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Доц. д-р Васил Трайков получава дипломата си по медицина с отличие от Медицински университет - София през 2000 г. Малко след това започва кариерата си в Клиниката по кардиология на Национална кардиологична болница - София. През 2002 г. се присъединява към екипа на Лабораторията по електрофизиология, като започва обучението си по инвазивна ЕП. През 2004 г. е назначен за асистент в същата институция. През 2008 г. Доц. Трайков се премества в Сегед, Унгария, където работи като стипендиант, а по-късно и като сътрудник в Лабораторията по електрофизиология на Университета в Сегед. През 2011 г. поема длъжността Началник отделение по инвазивна електрофизиология в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда" - София, България. По време на неговото ръководство този център се превърна в един от най-обемните EP центрове в България. Доц. Васил Трайков е автор и съавтор на повече от 100 статии, повечето от които във водещи рецензирани научни списания в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията. Той е член на комисията по научни документи на EHRA. В периода 2016-2019 г. е председател на Българско дружество по аритмия и преизбран за втори мандат до 2022 г. През 2020г. е избран за Бъдещ председател на Дружество на кардиолозите в България, мандат 2022-2024г.

Доц. Васил Трайков проявява особен интерес в областта на механизмите на ПМ, аблация на камерни тахиаритмии и лечение на инфекции на сърдечни имплантируеми електронни устройства.

Защо е необходимо спешно да бъде приет Национален кардиологичен план?

- Необходим е, защото ние сме на едно от водещите места по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Статистиката, която беше показана на конференцията ни, сочи, че тези нива и при двата пола за България остават високи и много над средните нива за държавите - членки на ЕС. Това са данните от един проект на Европейското кардиологично дружество, ESC Atlas, който събира данни за тези показатели през годините и предоставя много добра база за сравнение между отделните държави. В България продължаваме да имаме сериозен проблем с тази патология. По тази причина и поради това, че Европейското кардиологично дружество започна една инициатива за промоция на сърдечно-съдовото здраве и създаде Европейски план за сърдечно-съдово здраве, ние бихме искали да поставим отново проблемите. Европейският план е документ, който показва направленията, по които трябва да се работи за подобряване на сърдечно-съдовото здраве. Той е основата, върху която всяка отделна страна - членка на европейското дружество, да изгради своя план, като го адаптира към локалните здравна система и законодателство. Създаването и адаптирането на такъв план за нашата страна е задача на няколко научни дружества в сътрудничество с всички онези институции и организации, които вземат участие в решенията за здравето на нацията. Този план трябва да бъде всеобхватен, за да пречупи тази неблагоприятна тенденция. Идеята е в него да не влизат само дейности, свързани с лечението на болните. Това е една малка част от всичко, което може да се предприеме. В него трябва да се включат редица действия, насочени към превенцията - да се определи какви да бъдат стъпките, за да не се допусне заболяване, как да разпознаем тези, които са в риск да се разболеят, и да ги третираме, преди това да се случи. Сърдечно-съдовата смъртност от инфаркт намалява благодарение усилията и успехите на инвазивните кардиолози, които успяха да въведат и да изградят много добре работеща мрежа от инвазивни лаборатории, които да позволяват ранното интервенционално лечение на инфаркта. Това е голям успех, огромна стъпка напред. Но като цяло смъртността от сърдечно-съдови заболявания не спада, а напротив - остава висока.

Какви са основните причини за това хората, получаващи инфаркт, да бъдат един и същ брой?

- Действията, с които се опитваме да предпазим вече болните пациенти да не получат втори инфаркт, да не се влошат повече, се наричат вторична превенция. Трябва да вземем спешни мерки и в тази област, особено такива, които касаят достъпа до определени типове лечение. България се справя не зле в повечето терапевтични методи. Казвам терапевтични, но те не включват само медикаментозното лечение. Благодарение на общите усилия на научните дружества и на институциите постигнахме раздвижване в някои области, каквато е например моята - електрофизиологията. В нея имаше промяна в реимбурсацията, което е много важно, особено по отношение на скъпоструващите устройства. Те вече са доста по-достъпни. Става въпрос например за имплантируемите кардиовертер дефибрилатори, които са изключително важни, защото предпазват пациента от внезапна сърдечна смърт. Преди за тях имаше значително доплащане от страна на пациентите. С промяната в реимбурсните нива нещата се промениха в положителна посока. Но да се върна на причините защо броят на пациентите с инфаркт е толкова голям. Тук говорим не само за ниското ниво на превенция, става въпрос за многофакторен процес. Важно място след тези фактори имат здравната култура на населението, която има централно значение, социалният статус, дори и фактори като замърсяването на въздуха - фините прахови частици имат пряко отношение към увеличаването на сърдечно-съдовите заболявания. Трябва да споменем и начина на хранене като част от здравната ни култура, за необходимостта от достатъчна по времетраене и интензивност физическата активност. Да, всички тези фактори се променят, но докато чакаме повече хора да спортуват и да се хранят здравословно, хората се разболяват. Поради това са необходими неотложни мерки за повлияване на всички тези фактори - нещо, което е предмет на плана за сърдечно-съдово здраве.

Как изглежда средностатистическият ви пациент?

Ако трябва да обобщим в един конкретен "средностатистически" пациент, според мен е важно да обърнем внимание на всички рискови фактори за развитие на сърдечно-съдово заболяване при един такъв пациент. Аз бих описал такъв пациент като пациент на 62 години, който пуши по кутия и половина на ден, пропушил е в казармата и оттогава не е спирал. Говоря за пациент от мъжки пол, тъй като сърдечно-съдовите заболявания са по-чести при мъжете. Той има високо артериално налягане, но не го проследява и не пие системно лечение. Не си е изследвал никога холестерола, но пък в петък вечер излиза на ресторант със семейството или с приятели и добре похапва ястия, богати на прости въглехидрати, мазнини и с високо съдържание на готварска сол. Диетата му през останалите дни от седмицата не се различава по нищо освен по количеството - все пак началото на уикенда трябва да се отпразнува с по-обилно хранене. Не се ограничава и от "огнената вода". От друга страна, този човек не обича да спортува, защото някак си не му е интересно. Той предпочита да седи вкъщи пред телевизора, работата му е зад бюро или пред компютър. Натрупал е доста килограми отгоре. Това е обичайният пациент. Именно при такива хора трябва да има акцент по отношение на мерките. Разбира се, пак казвам, това е много труден процес, който ще отнеме ресурс. Но според мен трябва да отделим този ресурс. Важно е и започването на конкретни стъпки от много рано - от училището например. Това са българските граждани и не само ние като лекари, но и обществото трябва да се погрижи за тях.

До кого се отнася планът и кой ще участва в него?

Планът на европейското дружество е доста амбициозен, той предвижда намаляване на честотата на сърдечните заболявания с една трета до 2030 година. Надявам се при създаването и въвеждането на такъв план да имаме възможност поне да се доближим до тази цел. Когато един такъв план се възприеме и бъде одобрен от парламента, той се превръща в национална политика, той става задължителен за изпълнение и тогава обществото като цяло, а институциите - НЗОК, здравното министерство, даже социалното и образователното министерство и по-специално университетите, ще могат да се включат в изпълнението му. Бизнесът също има огромно място в този процес - например в изпълнението му отрасли като хранително-вкусовата промишленост имат важна роля. Разбира се, разчитаме много и на местната власт. Всъщност човек живее в общината и тя е първата институция, към която той се обръща. Именно общинските власти са тези, които имат отношение към редица фактори, като например замърсяването на въздуха.

От чисто медицинска гледна точка ние трябва да възстановим и една почти изгубена дейност - т.нар. третична профилактика. Това е рехабилитацията, ресоциализирането на вече болните хора. В България рехабилитацията в сърдечно-съдовата медицина далеч не е на необходимото ниво. На практика ние в момента нямаме действаща добра система за рехабилитация на сърдечно болните. Важно е да я осигурим и това е едно от действията в плана освен профилактиката, съвременното лечение. Разбира се, дигиталното здравеопазване, регистрите, проследяването на пациентите са много важна тема на плана. Ние трябва да имаме информация за това каква е заболяемостта. Трябва да знаем какво се случва с болните хора.

Сега като че ли откъслечно знаете за много малка част от пациентите, за които сте създали регистри?

- Да, Регистри има електрофизиологичното дружество и те бяха създадени с цел да имаме някакъв поглед върху дейността. Добрата новина е, че попълването им е едно от изричните условия на НЗОК, за да заплати тази дейност. По този начин информацията в регистрите се предоставя системно, за всички пациенти. Само че тези регистри не са достатъчно детайлни, въпреки че работят чудесно и напълно постигат целта, за която са създадени. Това, което си представяме, когато говорим за регистрите на пациентите със сърдечно-съдови заболявания, са огромни бази данни, които изискват и огромен ресурс за попълването им. Европейското дружество по кардиология има създадена основа на базата на шведския регистър, който е един много добре работещ регистър за сърдечно-съдови заболявания. Той работи по следния начин: в Швеция, както и в България, всеки гражданин има определен идентификатор, какъвто е ЕГН у нас. Те използват този идентификатор на пациента в регистъра, в който се попълва не само какъв пейсмейкър му е сложен, каква аблация му е направена и къде е поставен стент. Попълват се рискови фактори, попълва се лечение, попълват се резултати от други изследвания. Изключително важно е подобен регистър да заработи в България, защото наличието на информация по даден въпрос е ключът да идентифицираме проблемите в тази област, за да можем да ги решаваме адекватно. За щастие, имаме опцията да използваме Европейския регистър EuroHeart. Той е конструиран на основата на информацията в шведския регистър, но може да бъде адаптиран към условията на всяка отделна страна. Това е много важно и също трябва да залегне в плана.

Равенството в получаване на медицинска грижа също е нещо много важно. Защото все още мисля, че в България има географски различия в качеството на грижите, за съжаление. Разбира се, това не е проблем само в кардиологията, нито само на научното дружество и университетите, тоест на програмите за специализация. Планът трябва да ни помогне да се реорганизира системата, за да се повиши качеството на кадрите, които лекуват, и освен това - да се създадат условия висококвалифицираните кардиолози, по принцип висококвалифицираните специалисти като цяло, да имат добри условия за работа навсякъде в държавата, така че да няма концентриране на специалисти в един по-голям град или в дадена област, а другаде те да липсват. Има неравенство и по отношение на предоставянето на медицински грижи при определени групи пациенти с определени заболявания. Много добър пример в случая са пациентите над 18 години с коригирани вродени сърдечни малформации. Проследяването и продължаващото лечение на тези пациенти трябва да бъде прехвърлено от детските кардиолози при тези, които лекуват пациенти над 18 години. За съжаление този преход не е гладък по ред причини - организация на грижите, необходимостта от допълнителна квалификация и др. Тоест има нужда от създаване на по-стройна система както в амбулаторната практика, така и със специализирани центрове за проследяване на по-сериозните случаи. Подобни разговори сме водили и преди, но въвеждането на съответни мерки в плана би помогнало за постигането на по-добра грижа в тези, а и в много други случаи.

За мен е много радостно, че имахме позитивен отговор за Националния кардиологичен план от народните представители, от министерството и здравната каса, от бизнеса, от пациентите по време на конференцията. Това е много сериозен знак, че има политическа воля за промяна. Всички поканени намериха обща тема помежду си в проекта за плана и са наясно колко е важно това за цялото общество.

Тази инициатива беше стартирана в предходния мандат под председателството на проф. Асен Гудев и по негова идея. Стъпка по стъпка Дружеството на кардиолозите в България получи подкрепата на европейското дружество, дискутирахме европейския план и стигнахме до момента, в който сме готови да навлезем в още по-голям детайл относно националния план и да го обсъдим с всички заинтересовани страни. Ние сме готови да работим по плана и ще го направим. Това е и наша отговорност. Става въпрос за интересите на всички българи, за най-многобройната група пациенти - над 1 млн. души. Разчитаме, разбира се, и на помощта на медиите. Това е един план, една задача на всички. И ако ние не работим заедно да намалим сърдечно-съдовата смъртност, просто няма да се получи.

Тя е три-четири пъти по-висока от средноевропейските нива...

- Така е, доста по-висока е. Според мен е ключово да се действа на всички нива и да започнем от здравната култура на населението. Да, в големите населени места хората стават все по-фокусирани върху своето собствено здраве и разбирането, че здравето на всеки човек е негова лична грижа и негова отговорност. Но това не е в ситуацията в цялата страна. Ние сме лекари и ние лекуваме хората, но са необходими действия и от страна на пациентите. Наша задача е също да покажем какви трябва да са тези действия. И отново опираме до въпроса за здравната култура: трябва работа за намаляване на тютюнопушенето например - България е водеща страна по тютюнопушене в ЕС, и то като се започне с децата. Трябва да се говори по проблемите, трябват активни действия. Можем да говорим за ползите от намаляването на трафика, на замърсяването, за диетата, за това повече хора да ползват градския транспорт, велосипеди и да ходят пеша. Когато намалеят трафикът и оттам - замърсяването, и се подобри здравната култура, ще се подобри и здравето на нацията, а разходите за лечение ще намалеят.

Смятате ли, че здравната каса реимбурсира навреме иновативните методи за лечение в кардиологията?

- Не бих казал, че напълно. Всички медицински специалности търпят сериозна еволюция. Медицината е бързо развиващо се поле. Постоянно се въвеждат нови технологии, които се асоциират с по-добро лечение, по-добра диагностика, по-добри грижи за пациентите. Смятам, че е абсолютно нормално всички тези диагностични и терапевтични методики да бъдат въвеждани максимално бързо. Естествено те изискват някакво финансиране и тук, разбира се, касата би трябвало да отговори. Да, в България става по-бавно, отколкото се случва в западните страни, но все пак се въвеждат нови технологии. Щастливи сме, че имаме достъп до повечето здравни технологии. Казвам, повечето, но всеки ден има значими иновации и има още много какво да се направи не само в електрофизиологията и в кардиостимулацията, но и в инвазивната кардиология, в лечението на пациентите с напреднала сърдечна недостатъчност и в много други области от сърдечно-съдовата медицина.