🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Д-р Ралица Йорданова: COVID все още може да прогресира до тежко протичащо заболяване

Разполагаме с ефективни средства за профилактика, лечение и предотвратяване на усложненията

Д-р Ралица Йорданова, СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров"
Д-р Ралица Йорданова, СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров"
Д-р Ралица Йорданова, СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров"
Д-р Ралица Йорданова, СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров"
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил: Д-Р РАЛИЦА ЙОРДАНОВА завършва Медицински университет - София през 2007 г. През 2016 г. придобива специалност "Инфекциозни болести" след специализация във ВМА. От тогава работи в СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров", а от 2021 г. е началник на Отделението за лечение на невроинфекции, въздушно-капкови, покривни и трансмисивни инфекции. Асистент е към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ - София. Консултант е по инфекциозни болести в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" и COVID-отделението на Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" - София.

Д-р Йорданова, отминаха 3 години от началото на COVID-19 пандемията, вирусът продължава да се променя и да се разпространява. Какво със сигурност знаем вече за този вирус и какво предстои да изясним?

През последните 3 години се натрупа голямо количество информация относно самия вирус (структура, размножаване, патогенност, имуногенност), клиничното протичане на инфекцията, развитието на епидемичния процес. Научноизследователски групи следят нововъзникналите варианти на вируса с оглед оценка на инфекциозността им и тежестта на предизвиканата от тях инфекция. В резултат към днешна дата разполагаме с ефективни средства за профилактика и лечение на COVID, респективно предотвратяване на усложненията.

Има информация за увеличение на случаите в някои държави. На какво се дължи това?

Броят на случаите е комплексна величина, която се обуславя от броя на новозаразените лица, от една страна, и от обхвата на диагностиката, от друга. Респективно малкият брой случаи в известна степен се дължи и на факта, че много от хората с леко изразени симптоми не се тестват и остават недиагностицирани. Понастоящем все още най-голям дял от случаите на COVID в световен мащаб е за сметка на варианта на Omicron XBB.1.5 (т.нар. kraken), който е с много по-висока инфекциозност в сравнение с предходните варианти.

Продължава ли COVID-19 да е опасност за определени групи хора? Кои са високорисковите пациенти?

Макар циркулиращитe към момента варианти на Omicron да предизвикват по-леко заболяване в сравнение с предходните варианти на SARS-CoV-2, COVID-19 все още може да прогресира до тежко протичащо заболяване с развитие на сериозни усложнения при пациенти от рисковите групи - тези над 60-годишна възраст, с наднормено тегло, сърдечно-съдови, неврологични, хронични белодробни заболявания, захарен диабет, онкологични заболявания.

Как може да се намали рискът от смърт и тежко протичане на болестта при високорисковите пациенти?

Препоръката към тези пациенти е да се тестват възможно най-рано при съмнителни симптоми с оглед наличието на лекарствени средства, чието приложение в ранните етапи на инфекцията в голяма степен предотвратява развитието на тежко заболяване и усложнения.

Какви са възможностите за лечение на пациентите в България?

Съществуват различни медикаменти според етапа на заболяването, тежестта му и др. За приложението им съществуват конкретни препоръки, систематизирани в световните гайдлайни.

Така например в ранните стадии и ако не се налага хоспитализация, е силно препоръчително при високорисковите пациенти да се започне терапия, подходяща за амбулаторни условия. Алтернатива са и медикаменти, които се прилагат интравенозно, основно в болнично заведение. В по-късните стадии на болестта (т.нар. цитокинова буря) е препоръчително приложението на моноклонални антитела.

За всички пациенти е изключително важно да потърсят съвет от лекар възможно най-рано при появата на симптомите или положителен тест за COVID-19 и да започнат назначеното лечение.

Какво показват последните данни - каква част от преболедувалите са засегнати от продължителен COVID-19 и как той се отразява върху отделните индивиди и обществото като цяло?

Според различните източници между 10 и 20% от пациентите страдат от т.нар. long COVID-19, състояние, при което, най-общо казано, се нарушава извършването на ежедневните дейности на индивида. Естествено, това има големи икономически последствия.

Вие, медицинските специалисти, имате огромен принос в управлението на пандемията - какви са стратегиите към днешна дата за контрола на разпространението на вируса?

Едва преди няколко дни СЗО обяви край на пандемията от COVID-19, но ваксинопрофилактиката, своевременното диагностициране и адекватното лечение остават ключови за поддържане на постигнатия успех.

С подкрепата на Пфайзер Люксембург САРЛ клон България

Бул. "Цариградско шосе" 115 M, сграда D, ет. F, 1784 София, Тел. +359 2 970 4333, факс 02/ 970 4300

PP-CPI-BGR-0005. Дата на изготвяне: май 2023