Д-р Наташа Цекова: Всеки трябва поне веднъж годишно да бъде прегледан от дерматолог

Меланомата пък произхожда от пигментните клетки меланоцити и е изключително агресивен кожен тумор. Представлява 5% от всичките ракови образувания по кожата, но е водеща причина за смъртност сред кожните тумори. Може да възникне на базата на съществуваща бенка (по- рядко) или да се появи като нова "бенка".

Кои са рисковите фактори?

С най-висок риск за развитие на меланома са хората със светла кожа (изгарящи лесно и почерняващи трудно), с руси или рижи коси и сини очи. Друг важен рисков фактор е общият брой болезнени слънчеви изгаряния през живота, слънчеви изгаряния в детска възраст и интензивното интермитентно слънчево облъчване. Хората с множество бенки (над 50) са с по-голям риск за развитие на меланома. Не на последно място е и генетичната предразположеност и фамилна обремененост.

Бенките опасни ли са? Да ни ориентирате кои от тях трябва да ни безпокоят?

Не всяко пигментно образувание по кожата е бенка. Себорейните вреуки (старчески петна) също са кафяви, но не са бенки и не са опасни. Дерматологът е специалист, който при клиничен преглед може да определи това.

Най-просто казано, рискова бенка е тази, която изглежда по-различно от другите, които имаме, без значение на размер и цвят. Вродените невуси могат да бъдат и с размери от няколко сантиметра, не са опасни - но трябва да бъдат наблюдавани. Прекалено много са типовете бенки, затова самодиагностиката може в някои случаи да се окаже опасна, а в друг случай съвсем излишна. Затова оставете бенките да бъдат оценени от специалист.

Но ако имате "бенка", която сърби, нараства бързо, кърви и е с по-дълга давност, незабавно се консултирайте с дерматолог. Освен окото ние, дерматолозите, за по-точна диагностика използваме и дерматоскоп (увеличителна лупа с поляризирана и неполяризирана светлина). Всеки вид образувание по кожата си има характерните дерматоскпични признаци, на базата на които поставяме категорична клинична диагноза. Така определяме какво е безопасно, какво да се проследява и какво да се премахне.

Как се проследяват пациентите и колко често?

При самонаблюдението това, което препоръчваме, е правило ABCDЕ (съкратено от Asymmetry, Borders, Color, Diameter, Evolving - асиметрия, граници, цвят, диаметър). Лесно е приложимо при хора с малко на брой бенки. Но има и пациенти, които са с повече от 100 бенки, те са и рискова група. При тях проследяването значително е улеснено с въвеждането на изкуствен интелект в практиката и изготвяне на карта на бенките на тялото. Най-прецизното диагностициране и динамично наблюдение на всичките образувания по кожата се постига с помощта на системата на FotoFinder ATBM master, който позволява автоматично картографиране на бенките на цялото тяло с ясно ограничаване на потенциално опасни, променени и нови бенки, както и наличието на немеланомни кожни тумори. Системата автоматично задава ниво на риск на всеки елемент и информира кои бенки е най-добре да се премахнат. Интегрираният видеодерматоскоп се използва само за анализ на лезии, които изискват допълнително изследване, и визуализира структурите на кожата с много по-голямо увеличение, отколкото мануалните дерматоскопи. Естествено, че от най-голямо значение е и кой стои зад машината. Информацията, подадена от изкуствения интелект, трябва да бъде анализирана от опитен и сертифициран дерматолог в областта на дерматоскопия. Не става въпрос само да се направят снимки, а да се получи точен и качествен анализ на притеснителните бенки. Неслучайно този тип анализ е залегнал в Европейските и Американските препоръки за диагностика и лечение на кожни тумори като основен метод в диагностика и ранно откриване на рак на кожата, както и при проследяване на

рискови пациенти. Към такъв скрининг трябва да се стремим и в България. Апаратът прави снимки на цялата повърхност на кожата и съставя така наречената карта на бенките, като всичките изображения се съхраняват в електронна база данни и могат да ви бъдат предадени на електронен носител с цялостния анализ. При всяко следващо проследяване може директно да сравняваме макроскопските и дерматоскопските образи, да следим точно в милиметри коя бенка с колко е нараснала и как си е променила цвета, да следим детайлно признаците за промяна.

Това, което препоръчваме, е проследяването да е един път в годината, а при рисковите групи пациенти и съмнителни образувания - на 3 или 6 месеца.

При децата необходими ли са профилактични прегледи?

При дечицата в повечето случаи риск от рак на кожата няма, но консултациите с дерматолог са важни. Важно е да бъде оценен дерматологичният статус, защото според появата на бенки в детска възраст и честотата, с която се появяват, както и въз основа на анатомичните локализации ние можем да определим дали този малък пациент ще попадне в рискова група за проследяване. Децата с истинските вродени бенки (средни и големи по размер) задължително подлежат на проследяване през 6 месеца, защото реално това е единственият тип бенка, която може да се промени и да стане "лоша". Друг тип бенка, която категорично трябва да бъде наблюдавана и е характерна за детска възраст, е невус на Spitz. При такава клинична картина препоръчваме да бъде премахната преди навършване на 16 години.

Винаги ли е добра идея да се премахне една бенка?

Основната причина за премахване по медицински показания е рискова бенка, която може да се трансформира в "лоша" или вече появил се рак. Понякога бенките са локализирани по части на тялото, където са изложени на постоянна травма, закачане и пречат в ежедневието. Понякога, особено когато са по лицето, хората не се харесват с тях. В тези случаи е оправдано премахването им без медицински показания.

Съвременните терапии за лечение дават ли добри резултати?

Резултатите, които наблюдаваме от прилагането на новите терапии в онкологията, са впечатляващи. При авансирали БКК на пациентите може да се предложи лечение с таргетна терапия с много добър терапевтичен отговор. При 5% от СКК има риск от метастастазиране и необходимост от по-сложни оперативни интервенции и прилагане на системна имунотерапия. При меланомата прилагането на системната терапия (таргетна или имунотерапия) в адювантен план или при метастаична болест значително променя прогнозата и увеличава преживяемостта.

Съществува ли превенция за ограничаване на развитие на рак на кожата?

На първо място това се редовните годишни профилактични прегледи при дерматолог. Другото, което можем да направим, за да спасим кожата си, е предпазване от слънцето - да се избягва излагането на слънце в пиковите обедни часове, както и да се ползват слънцезащитни кремове целогодишно, носене на предпазно облекло на плаж, както и да се избягва ползването на солариум. Особено в летния период при по-продължително излагане на слънце не забравяйте да нанасяте слънцезащитния крем през 2 часа. Но за да имаме добра превенция, трябва да бъдат разработени и заложени профилактични и скринингови програми за рак на кожата.