Проф. д-р Добрин Василев: Националният кардиологичен план трябва да свърже всички звена на медицинската помощ при сърдечно-съдови болести
Без санкционен режим мерките за профилактика не биха били достатъчно ефективни
Съдържание от Национален кардиологичен план
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
декември световноизвестното научно списание "Нейчър" публикува последното им проучване на тема
"Сигнификантните бифуркационни стенози като предиктор на ранна смърт". През август 2021 г. проф.
Василев бе избран за председател на Дружеството по интервенционална кардиология. От октомври
2021 г. е медицински директор на СБАЛК "Медика Кор" - Русе.
Проф. Василев, постиженията на инвазивните кардиолози са огромни, почти десетократно снижена смъртност от инфаркт, благодарение на усилията на специалистите. Как този успех може да се ползва, за да се подобри и превенцията?
Този успех е признат в доклада на ЕК за състоянието на здравето в страните от ЕС. В България единственото подобрение на преживяемостта - сред всички видове заболявания, е отчетено при лечението на острия миокарден инфаркт. В останалите показатели за нямаме подобрение, а за някои има и влошаване, особено след ковид кризата. Данните в същия документ сочат, че ако тези тенденции в смъртността продължат, до 2050 г. населението на България ще бъде между 2.8 млн. и 5 млн. души.
Постиженията на инвазивната кардиология може да се използват като модел. Те показват, че създаването на система за лечение винаги води до ефективен краен резултат. В България имаше програма за развитие на инвазивната кардиология (2003 - 2008 г.), обучиха се специалисти и се създаде мрежа от структури за първична ангиопластика при инфаркт. Това е най-ефективното лечение при миокарден инфаркт, за което е доказано, че намалява смъртността и удължава живота. Точно това потвърдихме и ние в България, видя се, че не сме толкова различни от света.
Работата на системата от инвазивни кардиологии у нас показа ефективен метод за подобряване на здравното състояние на населението. Това обаче е само една брънка от цялата верига. За да има цялостен резултат, трябва да се започне от училищното образование, с обучение за формиране на здравни навици, начин на мислене и поведение с отношение към собственото здраве. Ако липсва разбирането на обществото какво трябва да се инвестира, за да се удължи животът и да се подобри качеството на живота на всеки отделен индивид, добрият краен резултат е невъзможен. Необходима е системна програма за превенция на възникването на сърдечно-съдовите заболявания - доколкото е възможно, и да се работи в посока създаване на добри здравни навици. Системата за превенция трябва да има задължителен характер - отдавна е направено в Западна Европа, на това се базира подобряването на здравните им показатели. Там хората не са първично по-дисциплинирани от нас, просто който не спазва профилактични прегледи и изследвания, после, когато се наложи лечение, плаща по-голямата част от разходите. Здравето е отговорност на всеки. Крайно време е и в България да разберем, че всеки човек е отговорен за себе си и никой на никого не е длъжен. Ако искаме да получим доброто здравеопазване, от което всички се нуждаем, трябва всеки от нас да даде от себе си - и във финансово изражение, и като определено поведение през целия живот. Това поведение трябва да се възпита и ако се започне от днес, ще има резултати след години.
Смъртността падна, но не и броят на инфарктите, защо е така?
Причината е, че сме постигнали 100-процентово покритие на инфарктите, които се лекуват. Броят им не се е повишил. Например, ако преди е имало по 5000 инфаркта годишно, с ангиопластика са лекувани 2000. Останалите са ги изкарвали на крак или са умирали. Сега всичките 5000 инфаркта се лекуват, а този брой е константно число.
За да намалее броят на инфарктите в България, трябва да намалее честотата на напредналата атеросклеротична болест на сърцето. С инвазивна кардиология това няма как да стане, става с първична профилактика. Необходим е здравословен начин на живот, следване на терапията от страна на пациента, както и съответна организация и действия от страна на здравната система. Броят на инфарктите е резултат от честотата на болестта атеросклероза у населението. А фактът, че броят не се увеличава, означава, че реално сме успели да покрием това заболяване с ефективно лечение. Оттам и подобрената статистика по отношение на преживяемостта при инфаркт.
Погрешно е да се мисли, че с подобрено лечение на резултата от болестта атеросклероза може да се намали честотата на нейното възникване. Затова усилията ни като общество трябва да са насочени към поддържане на оптималната работа на системата за инвазивните кардиологии - доказано единствената в България, предоставяща такова ефективно лечение, което е довело до намаляване на смъртността от дадена патология. До момента в никоя друга медицинска област у нас няма измерен такъв резултат. Следващата крачка вече е да се атакува причината за инфарктите - само тогава и броят им ще намалее.
Как Националният кардиологичен план ще включи вторичната профилактика?
Тя изисква работа с медицинските специалисти от първичната и специализираната извънболнична помощ - общопрактикуващите лекари и кардиолозите извън болниците. Те имат ключова роля по въпроса дали първичната и вторичната профилактика ще заработят у нас. Болничната помощ се включва, когато вече са възникнали болестта и усложненията от нея. В България има изключително много болни, лекувани в болниците, защото имаме съответния начин на живот. Той е резултат от десетилетия натрупване на вреден начин на мислене, хранене и поведение. При възникнала болест обаче не може да се разчита само на болничната помощ, която да поддържа здравето и живота на болните. Нейната роля идва, когато възникнат извънредни обстоятелства - усложнения, по-тежка фаза, животозастрашаващо състояние вследствие на болестта. На този етап хората получават лечение, но останалите етапи - профилактиката и извънболничното лечение и проследяване на пациентите, се губят в нашето здравеопазване. Осъществяването на контрола на пациентите, след като излязат от болнично лечение, е отговорност на първичната и извънболничната помощ. Пациентът в болницата не е в обичайната си среда, след изписването му той започва обичайното си ежедневие, със стреса и всички обстоятелства. Той е изписан със съответната лекарствена терапия, но при връщането му на работа и в активен начин на живот тя трябва да се адаптира. Тук вече болницата не може да реагира, могат лекарите, които наблюдават пациента извънболнично. Необходимо е да се постигне максимална ефективност и координация в тези части от системата на здравеопазването, така че пациентите да не стигат отново до болница. Паралелно с това в болничното лечение трябва да се внедряват най-новите технологии, защото качествено извършената интервенция удължава значително времето, през което пациентът се чувства добре и не се нуждае от нова болнична терапия. Националният кардиологичен план трябва да координира работата на болничната и извънболничната помощ чрез системно обучение и създаване на връзка между тези звена.
Какви взаимодействия са необходими, за да се реализира НКП по-бързо и по-ефективно?
Това трябва да се прецени първо на регионално ниво, тъй като е налице неравномерна структура на кардиологичната помощ. Някои райони са пренаситени, в други има баланс, а на места липсват достатъчно кардиолози и структури. Затова първо трябва обективна оценка на състоянието на кардиологичната помощ по райони - на количествените и качествените показатели на кардиологичното лечение. Като се види къде има дефицити, те трябва да се попълнят и там да се инвестира повече. Следва да се вземат решения за максимално добра координация предвид регионалните особености. Планът трябва да съобрази всички тези обстоятелства.
Много важно е също да се реши дали ще продължим да се концентрираме само върху най-високорисковите групи, или ще провеждаме и популационни мерки. Моето мнение е, че са необходими и двата типа мерки, тъй като активността на ниво популация - насочена към всеки гражданин, в момента е нула. С отделни кампанийни вълни не се постигат големите здравни резултати, които са необходими на българското население. Същото е, когато пациент ме попита каква диета да спазва, докато "му мине" инфарктът. Обяснявам, че промяната в начина на живот и лекарствената терапия са оттук нататък до живот. Това трябва да постигнем и на ниво общество.
Националният кардиологичен план трябва да съдържа мерки със задължителен характер и да има санкционен режим, а това вече зависи от политиците. Те трябва да си дадат сметка, че е станало спешно да се вземат ефективни мерки за предпазване на населението и удължаване на преживяемостта от сърдечно-съдови заболявания, защото то самото не може и не желае да се предпази. През ковид пандемията ясно се видя в каква степен липсва чувството за самосъхранение у българите, докато проблемът не ги засегне лично. Управляващите трябва да осъзнаят, че ако това не се промени, населението ще се стопи - няма да има работна ръка и постепенно ще се свие и загуби ефектът от всички досегашни постижения.
Вие лично положихте много усилия, за да предпазите обществото от последствията отковидпандемията. Как се отрази тя на общественото здраве и по-специално на сърдечно-съдовото?
Отражението е очевидно - в момента имаме очаквана продължителност на живота 71 години, каквото е нивото през 1980 г. България загуби около 1% от населението си - официално починали от ковид, а неофициално и много повече, съдейки по огромната надвишена смъртност за периода 2020 - 2022 г. От проучванията в другите страни се вижда, че честотата на усложненията от сърдечно-съдови заболявания след ковид кризата расте значително. Ковид изостри проявите на тези заболявания, обективно нараства броят на пациентите с по-тежко протичане. Същото се вижда и когато сравняваме процедурите, които сме правили преди 2 години, с днешните и това важи за цял свят. Ковид удари много сериозно човешката популация и тепърва ще посрещаме последствията. Най-ефективната мярка срещу тези предизвикателства би била да спазваме реално разписаното в документите. Иначе става така, че на хартия сме много добре, а като погледнем статистиката, реалността е различна.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.