Да издаваш на инат
Литературното списание "Страница" отстоява мястото си вече над 20 години
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Има ли място за литературни списания на тесния книжен пазар в България? Разбираемо, публиката е малка. Ако в София има няколко литературни издания и през годините периодично са се появявали и други с по-кратък живот, в Пловдив има само едно специализирано такова – "Страница". От вече над две десетилетия то дава трибуна едновременно на млади и утвърдени писатели - всички значими български автори са минавали през него.
Големите надежди
Списанието за проза, поезия, публицистика и анализи е основано през 1997 г. от личности, които с годините се утвърждават като водещи писатели, културолози и критици: Александър Секулов, Борис Минков, Галина Лардева, Георги Лозанов, Димитър Келбечев, Клео Протохристова, Людмил Станев, Младен Влашки, Недялко Славов. Близо половината от тях са ангажирани и до днес с изданието заедно с членове, присъединили се на по-късен етап към редакцията. "Страница" поставя ново начало за пловдивската литературна сцена - предишното местно издание за литература се казва "Тракия" и спира да излиза в началото на 90-те години.
След появата си "Страница" сътрудничи интензивно с Пловдивския университет и Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание. Често студенти намират място в изданието, а през първите години има лек превес на пловдивски автори.
Пловдивски потайности
С изключение на някои промени във формата, стилът на "Страница" и визуалната идентичност на изданието остават почти непроменени за тези 22 години. Трудно е да се каже дали заради отказ от модернизация или отстояване на това, което намират за качествено - може би по малко и от двете. Към днешен момент "Страница" излиза обичайно през три месеца в няколкостотин бройки и се разпространява из Пловдив, във Великотърновския университет, книжарниците "Нисим" и "Български книжици" в София, както и в системата на "Хеликон". За съжаление архивът му не е лесен за намиране, което ограничава аудиторията: броевете не са достъпни онлайн - нещо, за което Борис Минков се надява да има допълнително общинско финансиране на някакъв етап.
С устояването на онлайн тенденциите през годините (вероятно несъзнателно) изданието се вписва в съвременната практика културните списания да пазят все по-често съдържанието си само за физическия носител. Средата обаче се променя, най-вече заради "демократизацията" на възможността да се изявяваш публично.
"Има определен дефицит на нови сили в българската литература. Едно от обясненията има чисто лайфстайл елемент: вече не е толкова престижно да си автор, самата публикация вече не носи особен престиж. Помня вълнението да разбереш, че си публикуван някъде", казва Борис Минков, съосновател, редактор, университетски преподавател, автор на два романа и един сборник с разкази. Роден е в София, но от години живее и работи в Пловдив.
Според Минков по време на създаването на списанието е имало по-лесно видимо писателско общество. Той възприема литературната сцена в момента като твърде фрагментирана, за да провокира създаването на вълна или по-отчетливо поколение от автори. "Трябва да има по-устойчиви връзки и повече диалог между различните звена: писатели, издатели, организатори на събития и фестивали. Само така може да очакваме промяна."
Слуховете за смъртта са преувеличени
И все пак "Страница" поддържа нивото си високо: в новия брой има творби от поетесата Аксиния Михайлова (носителка на една от най-престижните награди в поезията – френския приз на името на Гийом Аполинер), Яница Радева, други значимо име в съвременната ни поезия, по-млади и тепърва набиращи популярност автори като Мартин К. Илиев и Велислав Д. Иванов. Специфични за изданието са и годишните ретроспективни анализи на водещите романи и открояващите се тенденции в българската литература. За Минков е най-важно списанието да показва независим и автентичен поглед към литературата ни и да не служи за промотиране или налагане на отделни автори и издателства.
"Списанията умират като хората – от само себе си", казва той, като говори за настоящето на изданието без меланхолия, но и без излишни надежди. "Не виждам нищо толкова страшно и това е нещо нормално. Ако дойде и времето на "Страница" да си тръгне, нека това да се случи. Не бива нищо да се поддържа изкуствено."
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.