Непознатият дворец на България

Любим на двама царе и един диктатор, "Кричим" е със запазена екосистема и сега е отворен за посещения

Михаил Ванчев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Напрягам се да си спомня къде съм виждал езерото с водните лилии от двореца "Кричим". Ами да – в картината на Клод Моне, разбира се. Човек има чувството, че всички ландшафтни архитекти, които повече от век са работили на това място, за да създадат парка и да оформят пейзажа, са имали усещане за импресионизъм.

Иначе до самия дворец се стига с... питане. Табели тук няма още от времето, когато го стопанисваха потайни служби като УБО и НСО. От 10 месеца дворецът "Кричим" е Държавно ловно стопанство "Кричим" в състава на Югозападното държавно предприятие. И вече приема първите групи туристи, които са го намерили. Те не са ловци. Изстрели в "Кричим" няма да се чуват. Но елените лопатари все пак се крият от хората в близо 1400 декара невероятна широколистна гора. Благородното животно пристига тук за първи път в България преди почти век от Померания и досега популация от над 1000 елена е разселена в горите из цялата страна.

От княз, през диктатор, до земеделци

Дължим двореца "Кричим" на усета и на предприемчивостта на две исторически личности - княз Фердинанд и Костадин Байкушев. Именно Байкушев показал на княза вековната дъбова кория край село Куртово Конаре. Фердинанд се възхитил и заградил голямо парче от нея за ловен развъдник. Така през 1901 г. Министерство на земеделието съобщава на пловдивския районен горски инспектор: "Държавната гора "Кричим" е отстъпена на Интендантството на Н. Ц. В. Княза за развъждане на фазани и друг дивеч, като корията ще се обгради, за да послужи за целта."

Заградени са 1663.96 декара. Отделно от това князът изкупува и 370 декара ниви от местни хора, за да създаде продоволствено стопанство за имението си. След земята намира и подходящите хора, които да осъществят начинанието му. В началото това са чуждестранни специалисти, които идват за кратко и остават завинаги. Има и българи, учили предимно в Германия. Внесени са първите непознати у нас дървесни видове – гинко билоба, гигантска секвоя, кедри, чинари. През 1916 година завършва строителството на двореца.

Борис III продължава с увлечение да поддържа и да разширява видовото разнообразие в двореца на баща си. По идея на неговата съпруга Йоанна дворецът "Кричим" е достроен от арх. Йордан Севов. Той прави новата сграда, а вътрешното обзавеждане е поето от виенска фирма. Мебелите са изцяло виенски, само решетките на радиаторите и гардеробите са изпълнени от български майстори. На проекта е записано "Ловен замък" (Jagdschloss). Със сигурност съпругата на Борис не е имала афинитет към лова, но пък сестра му е била страстна ловджийка. Царицата дори накарала арх. Севов да измести входа, така че да не влиза през салона с рога и препарирани глави на убитите животни.

След 1948 г. функцията на замъка се променя и той става естествено официална държавна резиденция. Според "Проект за уреждане въпроса с бившите царски дворци" на Васил Коларов от 1947 г. дворецът "Кричим" попада в "Управлението на особените имоти при Министерски съвет". .В този особен имот Тодор Живков е отсядал винаги когато се открива Пловдивският панаир. Тук е приемал и чуждестранни делегации, включително западногерманския канцлер Щраус, който бил тук на частно посещение.

След 1989 година собствеността му е прехвърляна от Министерския съвет на НСО, после на Министерството на финансите, докато най-сетне дворецът "Кричим" става притежание на Министерството на земеделието и храните.

В края на 2000 г. част от имота е обявена за Защитена територия №140 в регистъра на защитените територии. С влизането в сила на "Натура 2000" теренът попада в части от две защитени зони - река Въча и природните местообитания на Salix alba и Populus alba.

Нов живот

Директорът на новото Държавното ловно стопанство "Кричим" инж. Александър Жекин поема през 2019 г. управлението на имот, който от години никой не иска. Причината – разходите по поддръжката на двореца са доста, а приходи почти няма. Александър Жекин съобщи, че е поел управлението на предприятие, което към средата на тази година има дълготрайни материални активи на стойност 3.2 млн. лева. Екипът на Държавно ловно стопанство "Кричим" разработва идеи и залага на туристически посещения, които да увеличат приходите. И най-важното – да популяризират и да направят известен двореца. Той е удивително малко познат.

В него работят 20 души с различни специалности, свързани с поддържането на горите, парка, животните, цветята, сградите. Мнозина от тях спазват вековната традиция – веднъж започнали работа в двореца "Кричим", продължават до края на кариерата си.

Владимир Маринов е един от тях. Той е ландшафтен архитект и работи тук почти 30 години. Член е на УС на Сдружението на ланшафтните архитекти в България. "Паркът от 260 декара реално поддържана площ е в най-добро състояние в сравнение с другите царски паркове в България – "Враня" и "Евксиноград". С периферията е общо 300 декара. На 260 декара в парка има изградена поливна система, така че поливането не е малък разход за нас. И като става дума за вода, случило се е така, че нашата гора е пострадала от строежа на каскада "Въча", понеже падна нивото на подпочвената вода. Но с поливната система даваме вода и на гората", разказва Маринов.

Той обяснява, че разработват два маршрута за туристи в парковата част. Те ще бъдат с различна дължина. "Можем да посрещаме сравнително малки групи от по 20-25 души. И задължително ще ги придружава наш служител, който ще им разказва за историята на двореца и за растителните видове в парка. Вече имаме първите посещения. Имаме също идея да правим разходки с коне в гората, за да могат желаещите да видят животните, които са тук. Предвиждаме да направим и екопътека с дължина 3-4 километра, която е на границата между гората и оградата – там растителността е естествена. Там гостите също ще бъдат предвождани от лесничей", обяснява ландшафтният архитект.

В момента за една от сградите, която на времето е била казарма на Вътрешни войски, а след това е ползвана за жилища на служителите, ДЛС "Кричим" кандидатства по програма, която да финансира ремонта. В сградата ще бъдат настанявани зелени училища, както и студенти на учебни практики. Мениджърският екип преценява кои от сградите могат да бъдат ремонтирани и да станат експозиционни, за да показва не само бита на царското семейство, но и на персонала, който е работил тук. "Идеята ни е първите две по-големи сгради, строени от Фердинанд, да се запазят във вида, в който са имали преди години", казва Владимир Маринов.

Растителните видове на парка

В двореца "Кричим" най-богато са представени магнолиите, японските вишни, различни видове божури. Тук има дори дървовиден божур. Дървесното разнообразие е представено от над 300 различни вида предимно широколистни дървета и храсти. В "Кричим" за първи път в България е отгледана китайската метасеквоя. През 1957 г. игуменът на Бачковския манастир взема фиданка от тукашния разсадник и я засажда в двора. Интересно е, че китайската метасеквоя е открита от учените сравнително късно – през 1942 г.. През 1954 г. в "Кричим" са донесени първите семена и са отгледани първите фиданки. Дървото вече е разпространено в цяла България.

През 1961 г. космонавтът Юрий Гагарин засажда в двореца "Кричим" две иглолистни дървета. Едното е атласки кедър, другото е хималайски бор. Днес всяко от тях вече е високо повече от 20 метра. "При нас също засадихме част от подарените от японския град Окаяма дървета. Градът е побратим с Пловдив и подаръкът на японците бяха вишните сакура. Когато идват официални гости от Япония, те винаги се отбиват при нас, за да видят своите вишни", разказва ландшафтния архитект на двореца "Кричим". В разказа му има и малко тъга – наскоро е загинала най-старата ела, засадена лично от Фердинанд и донесена от Костадин Байкушев с биволски впряг от Рила. Тя била достигнала 33 метра височина. За спомен от нея засадили ново дърво от същия вид, което вече е на 4 години.

За цветята на двореца "Кричим" се грижи само един човек – Катерина Иванова. Всяка седмица тя вкарва в оранжерията поне един нова вид, за да пробва как ще се впише в цветното разнообразие на парка. И всяка зима прибира част от водните растения, които живеят в прекрасните езера на двореца. Катерина Иванова обаче недолюбва сърните и елените, които пролетно време се угощават с нейните цветя. Чака с нетърпение времето, когато през септември повечето животни ще бъдат транспортирани до други ловни стопанства. Иванова води лични битки и с полските мишки, защото всяка есен и през зимата те опитват да завземат нейната оранжерия. "Добре, че е Маша – моята котка пазач. Иначе мишките ще изядат всички семена, които съм събрала. Ще почнат да гризат и стъбла на цветята. Но с котката не им даваме шанс."