Манол Пейков: Пловдив се развива благодарение на вътрешна енергия на хората

Пловдив има условията за това, градът е разположен кръстопътно, близо е до София, има много работна ръка, шест университета, трудът и животът са по-евтини в сравнение със столицата. Може да се стартира лесно бизнес. Затова трябва да се мисли далновидно и да се инвестира в образование например, защото често кадрите, които излизат от университета, не са подготвени за нуждите на бизнеса.

Какво бихте променили?

- Неща в чисто битов план. За мен душата на един град са хората. Нещата да се правят удобно за жителите, без да се унищожава миналото. Голямото преимущество на Пловдив е, че е много пешеходен, затова бих го направил още по-пешеходен. За мен това е бъдещето, много ме вълнува това как архитектурата влияе върху живота на хората. Пешеходността прави града по-атрактивен и социален.

Сградите трябва да са отворени, да имат безистени, да може да се минава през тях и да се стига до съседната улица. Павираните улици са емблема на Пловдив и не трябва да се заменят с асфалтирани такива и да се поставят мантинели, които преграждат, а не отварят града. Един от най-централните булеварди в града - бул. "Васил Априлов", беше павиран, а това естествено ограничаваше движението и скоростта на колите. Паважът е много по-устойчив във времето.

В САЩ има точкова система за това доколко даден град е пешеходен. Хората попълват в мобилно приложение анкета и така се определят точките. Оказва се, че брокерите имат голям интерес кварталите да се пешеходизират. Изчислили са, че всяка точка към общия сбор вдига цената на имотите с 2 хил. долара.

Как се промени Пловдив като столица на културата?

- Промени се видимостта на града и интересът към него се увеличи. Има много повече туристи, в западната преса се говори за Пловдив. Но все пак смятам, че шансът ни беше проигран и постиженията не са това, което можеха да бъдат. Площадът продължава да бъде разкопан, освен амфитеатъра няма друго голямо място за провеждане на събития. Инициативата "Европейска столица на културата" трябваше да бъде като ракетен носител за трансформацията на Пловдив и да се развие бързо, прескачайки няколко етапа наведнъж, но не се случи така.

Работи ли пловдивската администрация?

- Темповете на развитие на обществото и процесите в него са по-бързи, отколкото развитието на администрацията и тя е поставена постоянно в позиция на наваксване. Разбира се, тя е по-добре, отколкото е била преди 20 години, но колкото и да се е развила, обществото многократно я задминава. Фактът, че Пловдив се развива икономически, е може би показател, че до някаква степен нещата работят.

В кои обществени проекти, които се случват в Пловдив към момента, вярвате и подкрепяте?

- Харесва ми много пешеходизацията на "Капана", въпреки че тръгна в различна посока от планираната. Трябваше да бъде квартал на творческите индустрии, но управлението на проекта не се фокусира достатъчно в тази посока. В началото имаше една година безплатен наем за 10 творчески проекта, който можеше да се удължи за повече време. Въпреки това мястото в момента има занаятчийски и предприемачески дух и се зараждат интересни бизнеси. Ресторантите и баровете са сред най-добрите и печелят награди на национално ниво. Местата са направени спрямо мащаба на "Капана" и вътрешната му естетика. За мен това е единственият успешен проект от всички намерения на "Пловдив 2019", въпреки че не беше свързан с апликационната книга, но се оказа сполучливо.

Бих искал да видя така да се възроди Старият град в Пловдив. Фокусът може да бъде разширен от "Капана" към Стария град.

Градът се развива благодарение на вътрешна енергия на хората. Например две момчета поеха инициативата със съдействието на общината да вкарат целия градски транспорт в Google Maps. Това е изцяло доброволен проект, направен със собствен ресурс. За сравнение - общината даде 16 млн. лв. за дигитализиране на градския транспорт и табла, които не работят.

Ако трябва да убедите чужденец да дойде да живее в Пловдив, какво бихте му казали?

- Минаха времената, когато се опитвах да лансирам Пловдив. Бих се опитал напълно балансирано да разкажа кои са минусите и кои са плюсовете на града. Плюсовете са онези неща, заради които аз съм останал да живея там. Пешеходността и близостта на всичко са голямо предимство. В момента на Запад тенденцията е да се работи в посока пешеходизация на мегаполиси. Пловдив е много пешеходен, мислен е като такъв.

Пловдив или София?

- София е по-модерен и европейски град, защото голяма част от средната класа е в столицата. Има повече култура, интересни ресторанти, заведения, хора. Като място за живот и удоволствие от ежедневното съществуване обаче Пловдив ми е много по-близък. Има навик за мирно съвместно съществуване. Не случайно е бил най-космополитният град по време на османската епоха. Имало е почти по равно българи, турци, арменци, гърци, евреи и роми, които винаги са живели в разбирателство. Това е характерно за Източна Европа и по-малко в Западна Европа. Усещането за спокойствие и комфорт в града, отвъд етноси и религии, е много ценно и трябва да се стараем да го запазим въпреки хората, които набират политическа репутация на гърба на малцинствата.

Фактът, че майка ми е изградила бизнес в Пловдив, ме кара да се чувствам свързан с хората, с които работим. На това място се чувствам у дома си, не се чувствам провинциално. За много хора проблемът е, че им е тясно, дали в икономически или духовен план.

Много силно вярвам в необходимостта от децентрализация. Различни регионални центрове, всеки със своето значение и облик, а не просто място на път за столицата. Децентрализирани са например Италия и Германия. Качеството на живот драстично намалява, когато хората се насочват към един мегаполис. В Пловдив започнаха да се организират културни събития, концерти, които привличат хора от София, и започва да си развива собствен профил. В града има качествени хора, които избират да останат и да се развиват в него.

Интервюто взе Сирма Пенкова