Светлана Куюмджиева: Проблемът е, че винаги започваме от нулата

Пловдив има предимството да изглежда добре и отвън. "Толкова се радваме да свирим в град, който е в списъка на ЮНЕСКО", каза Шърли Менсън от Garbage по време на изпълнението на групата на фестивала Hills of Rock до Гребната база. Градът влезе в селекция на CNN за 20-те най-красиви градове в Европа, които все още не са жертва на масов туризъм. Пътеписи и списъци с препоръки къде и какво да правим в Пловдив бяха публикувани в The Guardian, The Independent, Emerging Europe, Slavorum, множество пътешественически блогове.

Но фокусът отвън понякога осветява и кътчета, които не са толкова приятни. Хомофобските реакции (включително от политически представители на ВМРО) около открилата през юли фотографска изложба Balkan Pride бяха отразени от The Guardian, а случаят затвърди линията на подобно отношение в града през последните години.

Автор : Георги Кожухаров Преглед на оригинала

За всичко това и какво предстои до края на годината се срещнахме да говорим с директора на "Пловдив 2019" Светлана Куюмджиева в СКЛАД, пространство от няколко етажа в непосредствена близост до изгорелия Тютюнев склад, което функционира както като офис на фондацията, така и като място за изложби, предимно на съвременно изкуство. От май 2018 до май 2019 г. в СКЛАД са проведени над 70 събития.

Каква е равносметката след първата половина на "Пловдив 2019"?

- За екипа ни проектът не е на шест месеца, а върви за пета поредна година. Така че опитът ни до момента включва целия подготвителен процес, който започна през 2015 г. Трудно ми е да направя сериозна равносметка, защото сме в разгара на лятото, откритите сцени работят и сме в пика на програмата. Но общото чувство е на удовлетворение. Сами продуцираме 10% от цялата ни програма, за първото шестмесечение имаме 357 събития, които сме одобрили и сме видели как започват от идея на хартия и преминават към реализация и общуване с публиките. Всичко това е положително преживяване.

Aко е имало притеснения, такива е имало, когато работим с непознати партньори - предимно тези, които нямат опит на местната сцена, но накрая сме се оказвали позитивно изненадани. Пример за това е "Място за съществуване", представление на френската група Compagnie Acte, което в средата на юни се проведе на фасадата на студентските общежития на Медицинския университет. Те искаха съвсем съзнателно да бъдат сред хората в жилищен квартал, проучваха "Тракия", но накрая "Смирненски" и общежитията там бяха най-подходящи. Също така за първи път трупата поставяше спектакъл извън френскоезичните територии. Накрая реакциите бяха много добри, а самият проект много нетипичен не само за Пловдив, но и за страната.

Къде е мястото за самокритика?

- В липсата на по-сериозно международно участие в програмата, но до голяма степен това е следствие от ситуацията, в която сме поставени от местното законодателство и Закона за обществените поръчки. Няма как да възлагаме проекти без конкурс, а много престижни международни компании не се явяват на отворени покани и обществени поръчки. В хода на процеса сме организирали около 15 отворени покани, така че сме дали възможност на който иска, да кандидатства. Да не забравяме и че крайният резултат зависи най-вече от местния потенциал.

Също така българското законодателство и администрация почти напълно са блокирали възможността за работа на международни културни организации в България. Условията и изискванията не са синхронизирани със съвременните международни стандарти. Ако тези организации нямат български партньор или подизпълнител, те не могат да работят нито в България, нито с български колеги и артисти. За много от тях това е допълнителен разход.

От друга страна, това даде възможност на местните организации да получат по-голямо внимание. По принцип общоприетата теза е, че когато един град е културна столица, има твърде много чуждестранно съдържание и съответно критики, че местните творци са избутани в ъгъла. В случая на Пловдив се получи обратното – малкото чуждестранно съдържание даде сцена на български творци.

Радвам се, че след като за известно време "Пловдив 2019" изглеждаше с неясна идентичност за повечето хора и натоварен с нереалистични очаквания, положението започва да се нормализира.

Премиерата на "Медея" с участието на Снежина Петрова беше един от акцентите в културната програма на Пловдив тази година Фотограф : Димитър Фернандинов

Какво ново научихте в хода на кампанията, което ви се искаше да знаете още в началото?

- Административните, юридическите и законовите пречки, които решаваме в крачка. В близката история толкова много пари не са давани за култура, което изисква по-особени административни правила. Пример за подобен казус беше проваленото гостуване на организаторите на "Медея" в Матера. Имахме бюджет, но бяхме извън административния срок за обществена поръчка, с която да покрием пътуването.

Това повлиява на цялостната културна политика, защото се пропускат възможности. Освен това отношението към "Пловдив 2019" се свежда основно до пари, не толкова до концепция, съдържание, капацитет, ясна посока, колко е подготвена средата. А тя категорично не е подготвена откъм разпределение на бюджети. Целият закон за обществени поръчки работи не за култура, а за строежи.

Също така все още витае заблудата, че "Пловдив 2019" се издържа от европейско финансиране. Ние работим с местни публични средства, които идват основно от града, тъй като държавният бюджет беше прехвърлен към инфраструктурата.

От опита до момента, какво работи и какво не работи при пловдивската публика?

- Това, което работи в Пловдив, работи навсякъде по света. Публиката обича събития, които са качествени, добре организирани и по възможност безплатни. Музиката е най-комуникативното изкуство и всичко музикално в програмата ни има добър отклик – например фестивалите Hills of Rock, Opera Open и Plovdiv Jazz Fest са формати, които се наложиха и набират скорост.

Проекти, които са свързани с интервенции в градската среда, дигитални изкуства или участие от самата публиката, все още се възприемат по-трудно. Но това важи не само за Пловдив, а и за цяла България.

Същевременно чужденците реагират позитивно на това, което се струва странно за българската публика, просто защото те имат повече опит с нишови изкуства. Затова правим и проекти, които да подготвят по-добре публиката – например показахме колекцията на "Дойче телеком" със съвременното изкуство със силна образователна и медиаторска програма.

Има ли тенденция хора от крайни квартали или маргинализирани общности да бъдат част от случващото се?

- Стараем се съдържанието да се разпростира по кварталите и да не се ограничаваме до центъра. А позитивен опит в приобщаването е Детската архитектурна работилница в "Столипиново", проектът "Изграждаме заедно", който е продуциран от Гьоте институт за програмата ни, проектът ни "пАРТньорства", финансиран по Българско-швейцарската програма, поставянето на "Медея", където Снежина Петрова работи с ромски деца от "Столипиново" и те бяха част от премиерата в Античния театър. Българският фонд на жените инициира артистични намеси на няколко художнички в кварталите "Прослав" и "Тракия" - примерно Василена Ганковска, която е базирана във Виена, намери начин чрез уличното изкуство да заличи ксенофобски надписи върху стените на училище в "Тракия". Това са само някои примери.

А доколко по-малките събития остават затворени само за един тип зрители?

- Случвало се е събития, които са по-камерни и не са заложени като някакъв акцент в програмата, да успеят да привлекат по-широка аудитория. Например в програмата има 93 проекта, които са инициирани от читалища, не само в Пловдив, но и в региона около града. В селата и по-малките градове има солидна публика, до голяма степен защото досега малко се е случвало там. Всъщност досега не е имало събитие, което да не е намерило публиката си.

Къде търсите обратна връзка?

- Има както анкетен процес, така и вътрешен мониторинг. Фактор за нас са и продадените билети, проследяваме статистиката при интереса, особено при по-големите събития. Разчитам и на собствените си впечатления, въпреки че физически не е възможно да съм на всяко събитие. Но държим винаги има поне един представител на фондацията и после се обсъждат реакциите на публиката. Имало е случаи, в които сме установявали, че някои интервенции не са добре приети, и сме се опитвали да коригираме каквото можем.

Много ми е важна обратната връзка от Семейството на европейските столици на културата и Международното жури на европейската комисия. Това е основният ми индикатор колко качествено сме се справили, тъй като тези организации имат дълъг опит с провеждането на подобни програми. Когато има някакъв казус, реакциите на местно ниво са много първосигнални, често погрешни. Каквото се появи в социалните мрежи, това отива и в медиите, което създава един омагьосан кръг. А също така абсурдни ситуации, в които по едно и също време сме остро критикувани на местно ниво и получаваме наградата "Мелина Меркури" от международното жури на Европейската комисия за добре свършена работа.

Обезсърчаващо ли е това?

- По принцип е обезсърчаващо да се занимаваш с култура тук, тъй като се търси най-малкият повод за критика. Основният проблем е, че когато става дума за комплексен културен проект, винаги в България започваме наново, от нулата.

Това означава ли, че 2020 г. ще бъде нова нула за Пловдив?

- Много се надявам да има политическа и обществена воля това да не се случи, тъй като в България културният сектор се финансира основно от публични средства, малко са частните фондове. А европроектите не са опция, която може да издържа местната култура, защото те са свързани с конкретни индикатори и изисквания за партньорство на широка основа.

Сигурна съм, че някои събития, които вече се наложиха, ще продължат и след 2019 г. Независимо дали фондация "Пловдив 2019" ще продължи да съществува след края на годината, ние оставяме наследство от около 3 милиона лева (наградата "Мелина Меркури") за културно съдържание в Пловдив, както и натрупан значителен капацитет, партньорства, контакти, нови публики, нови практики и нови подходи към изкуството. По план и по бюджет съществуването на фондацията е осигурено и през 2020 година, но засега този дебат за устойчивостта не се е развил. Със сигурност ефектите на дейността ни и на проекта ще продължат да действат много след това.