Тесните дрехи на Пловдив

"Има какво да се желае", отговаря Панчев на въпрос какво е състоянието на инфраструктурата в областта. Но признава, че "чудесната връзка между Пловдив и Асеновград" води до нови проекти по самото трасе и като инициативи в южната част на Пловдив. Рехабилитацията и реконструкцията на 10 км от този път, проект на Агенция "Пътна инфраструктура"(АПИ) и финансиран по оперативна програма "Региони в растеж", завърши тази година. Изпълнител беше "Иса 2000". "Там почти става магистрала, доста сериозно работи правителството, областната управа и няколко общини", уточнява Стефан Стефанов, зам.-кмет на община Пловдив.

Сега АПИ е избрала същата фирма да започне да строи кръговото кръстовище на въпросния път при караулката. "То ще замени съществуващото на входа на град Пловдив при пресичането с Околовръстния път. Целта е да се осигури безконфликтно и по-бързо включване на пътуващите от АМ "Тракия" към Асеновград и Смолян", казват от АПИ. При същия път предстои да се построят и локални платна с пари от бюджета на агенцията.

Разширението и ремонта на 10 км от пътя Пловдив - Асеновград е един от полезните завършени инфраструктурни проекти през последната година Фотограф : Велко Ангелов

Влаковете

Другият голям проект е жп възел Пловдив. В проекта се включват няколко обекта, като те са отговорност на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), т.е. на държавата. В случая става дума за инвестиция от 202 млн. лв., от които 172 млн. лв. безвъзмездна помощ от ЕС, уточняват от НКЖИ. "С реконструкцията на жп възел Пловдив, която в момента се извършва, свързаността с целия останал свят ще е на високо равнище", казва Пламен Панчев. "Чакаме с нетърпение да се приключи бързата връзка София - Пловдив, която дава перспектива между двата града, ще може да се пътува под един час между двете централни гари, които са на удобни места в градовете. Така магистрала "Тракия" може да стане излишна", уточнява Стефан Стоянов.

Това е хубав оптимизъм, но реалността отново е различна. Проектът е много далеч от реализация. Една от причините е, че тромавата и оплетена в конфликти администрация на НКЖИ така и не успя да задейства по-бързо най-големия и единствен жп проект в страната - бързата връзка Бургас - София. Крайната дата за завършването й все още се губи в бъдещето.

Още по-интересно е, че немалка част от парите за жп ще отидат... за път. Пробивът под жп ареала на гара Пловдив е ключов, за да свърже южната част на града с неговия център. Обявена е обществена поръчка, офертите ще бъдат събрани през септември. Тъй като става дума за голям търг, вероятно ще има обжалвания, а пък самият срок за изпълнение е 1066 дни или близо три години. Значи пробив във всеки един смисъл ще има най рано през 2024 г.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

А кога ще полетим

Летище Пловдив се намира на 12 км от града, реално попада в малката община Куклен и би следвало да е ключово в икономическото развитие на областта. Летището обаче имаше лош късмет - доближи се до дълго чаканата концесия, но тя се провали. През 2018 г. държавата беше на път да сключи договор за 35 години с консорциум между китайската компания "Хайнан" и българската "Пловдив еърпорт инвест". Те щяха да инвестират 79 млн. лв. евро и бяха обещали фиксирано концесионното възнаграждение от 600 хил. лв. на година, както и 6% от приходите. Договорът обаче остана мираж - консорциумът се отказа от него, тъй като малко преди това при инцидент загина нейният съпредседател и основател Уанг Джен, а и конгломератът страдаше и от финансови затруднения.

По закон държавата можеше да предложи на другия участник, който беше и класиран на второ място – "Консорциум Летище Пловдив", съставен от от "Тракия икономическа зона" и автотранспортната ПИМК. Тя обаче се отказа от този вариант и реши през октомври 2018 г. да прекрати концесионната процедура. Заявките бяха през юли 2019 г. тя да тръгне отново, но това не се е случило.

Толкова близо до летище София е трудно да се мисли, че Пловдив ще стане сериозна пътническа дестинация. Но има и други начини, по които един растящ град може да ползва връзките си по въздух. Според Пламен Панчев летището е още една възможност за инвестиции и по-добро обслужване на логистиката като отрасъл, на инвеститори и граждани – осигурява се още един вид транспорт. "Имайки изследвания как се развиват различните видове индустрии, изводът е, че логистиката е един от най-бързо развиващи се отрасли. При едно добре работещо летище Пловдив може да се утвърди като логистичен център", казва той.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Всички за един, един за всички

Всичко това е резултат от факта, че инфраструктурата в страната следва политическата логика, а не адекватното планиране. Всеки що-годе добър регионален планировчик би посочил, че ръстът на индустрия и хора в Пловдив ще донесе след себе си нужда от нови свързващи пътища, от жп и от нови идеи за градска мобилност, които да не задръстват града. Част от причината всъщност е, че българските власти, оплетени в конфликти, опитващи се да жонглират с местни и олигархични интереси, пробващи да усвоят максимален размер европари, всъщност забравиха, че главната цел не са парите, а хората. С изключение на София нито един български град доскоро нямаше опит в това да се справя с бумтящо население и бързо развиваща се икономика. А София, както е известно, не е особено добър пример. Затова и Пловдив сега се озовава в интересната ситуация да планира за ръст, не за свиване.

В най-важната демографска група например - хора между 20- и 29-годипна възраст, има ръст от близо 7% по данни на Националния статистически институт за 2018 г. През миналата година градът има 7400 нови обитатели, като е пораснал с 2300 души нетно. Според кмета Тотев за последните три години автомобилите са се увеличили с 10%, като това вероятно е силно подценен брой заради непререгистрираните такива, които идват от други места.

Важен проблем, който не бива да се подценява, е, че Пловдив е "разцепена" община. Централната община приключва на границата на самия град, а в областта има още девет. За инфраструктурата до летището например или при индустриалните зони отговарят малки общини - Куклен, Раковски. Те обаче са малки и бюджетите им съответно са недостатъчни, за да могат спокойно да се погрижат за инфраструктурата. Дори самият Пловдив не може да се погрижи сам за себе си. "Въпреки че е вторият по големина град, бюджетът на общината е към 360 млн. лв. Инвестиционна програма рядко е над 40-50 млн. лв.", споделя зам.-кметът Стоянов.

Това изисква изобретателност. Частният сектор е намерил такава. "Тракия икономическа зона" например се намира в няколко различни общини - Марица, Раковски, Куклен. Често инфраструктурата там се изгражда от инвеститора или от ТИЗ, като едва след това се чака възстановяване от държавата.

Друг пример за успешно включване на частния сектор е интермодалният терминал, който голямата транспортна фирма ПИМК взе на концесия за 27 години, след като беше и единственият кандидат. Терминалът се намира в района на жп гара Тодор Каблешков и беше построен за близо 14 млн. лв. с пари от оперативна програма "Транспорт". Компанията е десетата най-голяма компания в региона и има приходи от 278 млн. лв. за 2018 г. Миналата година пуснаха и първия интермодален влак за Турция. Има и идеи за градска железница, но те за съжаление няма как да станат без държавата, а това все още значи тромавост.

И докато държавата се мотае с летището, Пловдив стана шестият град в Европа, който ще пробва "авиационна мобилност" - проект на "Ербъс". Може да изглежда фантастично днес, но странното днес е реалност утре. Защото преди 5 години никой не вярваше, че градът ще расте по този начин. А когато мечтите стават реалност, е добре да си подготвен.

Здравко Димитров, областен управител на Пловдив

Водите ли разговори с бизнеса за транспортната инфраструктура в областта? Ако да, те служат ли за основа на инвестиции?

- Да, имах много разговори с бизнеса относно инфраструктурата в Пловдив и региона. Например от сдружение "Бизнесът за Пловдив" подсказаха, че кръгово на две нива, ако се работи само с бетон, е около 20 млн. лв., а ако се работи с желязо и бетонни колони, цената е наполовина. Така е в Италия, а там има едни от най-добрите пътищари. В най-скоро време ще бъде реализирано някъде по този начин.

Кои според вас са ключовите проекти, които обезпечиха транспорта в региона в последните години?

- Миналата година изцяло реновирахме пътната настилка на магистрала "Тракия" от Административна зона Пловдив до Стара Загора. Пътят е в перфектно състояние. Направихме го за по-малко от месец. Направихме и отсечката Баня - Карлово, дълга 10 км, кръгово направихме и в Карлово на изхода за Сопот. В момента работим Кричим - Девин.

Завършената инфраструктурна връзка между Пловдив и Асеновград води до нови проекти по самото трасе Фотограф : Капитал